Бюджетът на ЕС – огледало на кризата

/КРОСС/През текущата 2016 г. бюджетната процедура в Европейския парламент относно утвърждаването на бюджета на Европейския съюз за 2017 г. се отличава с редица съществени особености. По правило Европарламентът пристъпва към разглеждането на проектобюджета за следващата година въз основа на два документа - предложението за бюджет, внесено от Европейската комисия и позицията на Съвета на министрите, т.е. на държавите-членки по това предложение.
През тази година Европейската комисия внесе своето предложение необичайно късно - едва на 30 юни. Съветът пък задържа представянето на своята позиция по предложението на Комисията чак до 20 юли, т.е. след като бе приключила лятната сесия на Европарламента. Причината за тези драстични забавяния бе страхът да не би да се засилят във Великобритания желанията за напускане на ЕС преди референдума на 23 юни - взели връх, както се видя, независимо от тази „предпазливост".
Същевременно обаче това забавяне бе една от очевидните прояви на дълбоката криза в ЕС, на неспособността на Съюза да предприеме навременни и решителни действия в отговор на разтърсващите го извънредни предизвикателства. Острите кризи, свързани с безпрецедентния наплив на бежанци, с трайно безработните, в това число особено сред младите хора, със загубите в основни отрасли на селското стопанство в резултат на санкциите и контра санкциите от страна на Русия останаха без своевременни и сериозни бюджетни предложения за решения.
Друга съществена особеност на тазгодишния бюджетен процес е свързана с проблемите около Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., от която е част и бюджетът за следващата 2017 г. Въпросът е в това, че съгласно решението при утвърждаването на МФР в края на 2013 г., през текущата 2016 г. следва да се извърши средносрочна актуализация на Рамката в отговор на променящите се икономически обстоятелства и на непредвидени промени в околната среда.
Тогава, през 2013 г., именно Групата на социалистите и демократите в Европарламента настоя за такава актуализация, имайки предвид, че за пръв път бюджетната рамка за предстоящия седем-годишен период бе утвърдена не с необходимото увеличение, а напротив /!/, с намаление спрямо предходните години - ярък израз на порочната политика на „остеритет", т.е. на драстични бюджетни съкращения, упорито и безогледно налагана от десницата и на европейско равнище, и то в условията на непознатата по дълбочината си през последните 70 години всеобхватна криза. Съгласявайки се в крайна сметка на такава занижена рамка, Групата на социалистите и демократите наложи решението в средата на текущия период, т.е. през 2016-2017 г., да се направи преглед и ако се прецени, да се извърши ревизия на таваните на разходите по разделите на бюджетната рамка за годините до края на периода.
Ето защо сега напълно логично Групата на социалистите и демократите настоява бюджетът за 2017 г. да се обсъжда едновременно с очевидно налагаща се ревизия на МФР в отговор на целия набор от наследени и непредвидени на времето нови и то остро кризисни обстоятелства. Да, само че Европейската комисия публикува своето предложение за промени в многогодишната рамка едва на 14 септември тази година, което на свой ред дава основание и на Съвета на министрите категорично да отказва да пристъпи към едновременни преговори по бюджет 2017 г. и по МФР. Едновременното разглеждане поизтича от очевидната необходимост да се завишат разходите, заложени в Рамката, за да може да се изготви бюджет за 2017 г. с достатъчно ресурси за посрещане на неочаквано дълго проточилата се рецесия и на нововъзникналите проблеми с бежанците - още едно повече от красноречиво проявление на кризата, парализираща днес ЕС.
И ето сега резултатът от тази поредица от бягства от отговорно поведение. С обяснението за необходимостта от мерки за овладяване на кризата с бежанците, в проектобюджета за 2017 г. Европейската комисия предлага първоначално заложената в МФР сума за раздел „Сигурност и гражданство" да се увеличи с 1.7 млрд. евро., както и изцяло да се насочат за целта съществуващите в Рамката резерви по линия на т.нар. Инструмент за гъвкавост и на Маржа за непредвидени ситуации, възлизащи съответно на 350 млн. и на 1.164 млрд. евро.
Или с други думи вместо да се предвидят необходимите завишения на лимитите за да се осигурят средства за необходимите непредвидени разходи се пристъпва към съкращения, съчетани с изземване на резерви и с дълбоки преразпределения и орязване на необходими за изпълнението на основни програми средства. Така, по внесеното от Еврокомисията на 30 юни предложение сумата за поети ангажименти за 2017 г. възлиза на 157.6 млрд. евро, което е минимално повишение с 1.7% спрямо бюджет 2016 г., но същевременно таванът за фактически плащания се намалява до 134,9 млрд. евро, което е с цели 6.2% по-малко спрямо предходната година, като при това, на свой ред Съветът, с позицията си от 20 юли предлага допълнителни съкращения, водещи до общ спад на предвидените плащания с над 7%!
Най-драстични съкращения и преразпределения настъпват в раздел първи на бюджета, в който са заложени средствата за целите на растежа и създаването на работни места. Европейската комисия предлага така нареченият глобален марж, или неразпределена разлика между таван и разписани разходи, на сума 1.3 млрд. евро, да се предостави изцяло за новото финансиране на Европейския фонд за стратегически инвестиции по т.нар. план Юнкер - фонд, който досега вместо да спомогне за съживяване на инвестициите в по-рисковите райони и сектори, на практика добави ресурси към съществуващите потоци инвестиции. По-нататък се предлагат дълбоки съкращения на сумите за поети ангажименти по програмата Хоризонт 2020 с 587 млн. евро и по Инструмента „Свързване на Европа" с 620 млн. евро, насочен и към развитието на твърде изостаналата транспортна инфраструктура на Източноевропейските страни членки.
На свой ред Съветът в своето предложение залага допълнителни съкращения по тези две програми. Нещо повече, Съветът предлага допълнително съкращение на общата сума за поети ангажименти по посочения раздел с нови 397 млн. евро, а на сумата по раздел „Глобална Европа" за разходи извън ЕС, т.е. за съдействие за стабилизирането и развитието на съседните региони - намаление със 105 млн. евро.
При това, още в предложението на Европейската комисия за бюджет 2017 г. бе заложено безпрецедентно свиване с цели 23.5% на разходите за плащания по раздела за кохезионната политика за 2017 г., в сравнение с нивото от 2016 г.! Обяснението, което се дава е, че страните членки са се забавили и не са представили очаквания обем проекти, изискващи разплащане. Без да се признава, че немалка отговорност за това забавяне носи и Съветът на министрите, проточил преговорите с Европарламента по новите регламенти за тази политика буквално до последните часове на 2013 г. На свой ред и Комисията носи своята отговорност, тъй като допълнително съществено забави утвърждаването на различните подзаконови актове за достъп и използване на еврофондовете, проточило се с месеци и години след началото на бюджетния цикъл от първи януари 2014 г.
Следващата седмица на пленарната сесия в Страсбург предстои да се гласува парламентарна резолюция, определяща мандата на преговарящите от страна на Европейския парламент с представителите на Съвета и участниците от страна на Комисията по бюджет 2017 г. По принцип Парламентът настоява за възстановяване на иззетите средства от различните кохезионни програми, както и за запазване и завишаване на разходите за програмите за младежка заетост, за преодоляване на бедността и за социално включване на най-засегнатите от кризата.