Българите - сред най-нередовните платци в Европа

/КРОСС/ Българите са едни от най-нередовните платци в Европа. Според годишното проучване на EOS Group за 2014 г. "Навици за плащане в Европа" една пета от българите закъсняват с плащането на сметките си, като средно се бавят около 29 дни.
Най-често с пренебрежение българите се отнасят към фактурите за парно и вода, защото те не могат да бъдат спрени веднага. Със закъснение се плащат и сметките към мобилните оператори. На другия полюс - най-изрядни българите са към ипотеката си и към сметките за ток.
Изследването е направено през пролетта на 2014 г. сред 2600 компании в 12 държави: Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна и Франция.
Българските компании получават със закъснение средно 25 на сто от издадените фактури, а други 5% отписват като несъбираеми. Бизнес клиентите се оказват доста по-нередовни от крайните потребители - те имат 28 на сто просрочени фактури спрямо 20 на сто от крайните потребители.
Средният период на забава на плащанията в България е 29 дни при средно 27 дни за цяла Европа. В България най-голям е делът на просрочените и отписани вземания при компаниите в сферата на търговията (37 на сто), следвани от сектора на услугите (30 на сто).
Традиционно изследването отчита, че финансовата дисциплина в западната част на континента е по-добра от тази на изток: 78 на сто от фактурите в Западна Европа и 72 на сто от тези в Източна се плащат навреме. Най-стриктна е финансовата дисциплина в Германия (83 на сто редовни плащания), докато България и Румъния са в другия край на класацията по този показател със 70 на сто плащания в срок.
В опит да се справят със задлъжнялостта българските компании дават все по-кратки срокове за плащане на своите клиенти в сравнение със средните данни за Източна Европа. Компаниите в страната се нареждат на второ място по срока на плащане, след Полша, като определят средно 38 дни за бизнес клиентите и 24 дни за хората.
Основната причина за забава на плащанията е най-вече липсата на пари в брой, следвана от невъзможност за банково финансиране и на достъп до еврофондове, предаде bTV.