Проф. Н. Дюлгерова: Арогантността на Ердоган предполага, че се е договорил с Вашингтон и Москва

/КРОСС/ - Проф. Дюлгерова, Германия е залята отново от терор с много човешки жертви и ранени - два атентата за три дни. Извършителите са с произход от Близкия Изток, но официалните версии на този етап държат, че те нямат връзка с ИДИЛ. Вярвате ли на германската полиция?

- Процесите в Германия, във Франция, а и в Белгия се развиват в един формат и с едни и същи резултати. Категорично може да се каже, че това е модел, който се мултиплицира непрекъснато - осъществяват се атентати с цивилни жертви.

Това са конкретни резултати от дългогодишни процеси, свързани със създаване и израстване на поколение в Близкия Изток и Западна Европа, капсулирано в своята необразованост, с неясни представи за света, но с ясно желание за житейска мотивация. Резултатът е объркани човешки същества, които бързо стават част от терористичните схеми, в които самоубийците са първата жертва на терора.

Без значение е как случилото се в Мюнхен и в Ансбах ще бъде характеризирано и окачествявано от германската полиция. Факт е, че отново има проява на тероризъм с човешки жертви. Тук обясненията губят своята сила, защото пред фактите и боговете мълчат.

- Очевидно случващото се в Германия все повече обслужва крайната десница. В същото време в Турция вече наричат президента Ердоган новия Хитлер. Ражда ли се в Европа фашизмът на XXI век?

- За съжаление Реджеп Ердоган сам направи сравнение с поведението и модела на Хитлер, когато спечели президентските избори преди няколко години. А преди няколко месеца той отново заяви, че този модел може да бъде успешно реализиран и в Турция.

Когато коментираме процесите там, а също и в Централна и Западна Европа може да се каже, че говорим не за нов фашизъм, а за реалности с конкретна проява в действията на крайнодесните, а защо не и на крайно левите сили.

Непрекъснато се говори за националистически партии, които се стремят към засилване на националните политики и за защита на държавата. Те не се борят за ценностите на ЕС, а за запазване на държавата, в която живеят.

- Да, но в Европа се води война. Как тези страни сами ще се защитят?

- Трудно. Непрекъснато коментираме реални резултати - атентати и човешки жертви. Но слушаме същевременно патетична риторика от лидерите на държавите от ЕС. В резултат имаме голямо разминаване между действия и риторика.

В последните няколко месеца бе поставен своеобразен рекорд по количество срещи на най-разнообразно високо равнище в европейски и в глобален план, но като цяло няма промяна.

- Паралелно наблюдаваме и рекорд по брой атентати.

- Да. Отчитаме количествените измерения на политическите срещи и безмислена като цяло риторика, но и реалните резултати от терористичните акции, което не е в полза на европейските ценности, демокрацията и най-важното - на европейската солидарност и сигурност.

- Как гледате на прогнозите, че терорът постепенно ще се развива на юг, в южните държави на Европа и в този смисъл опасността пред България не е за подценяване?

- Не мисля, че сценарият, който се осъществява по отношение на европейския континент, към държавите от ЕС, е насочен към дестабилизация само на Югоизточна Европа. Целта са класическите държави, Великите сили, които от няколко века контролират и направляват процесите в Европа и в света.

От XIX век и досега Великите сили - Германия, Франция, Италия, Англия и Русия - бяха държавите, които с своите политики и действия очертаваха съвременната картина на европейските измерения. Дали ще коментираме тези политики в областта на енергетиката, на икономиката, на сигурността - няма никакво значение. Факт е, че всичко, което се случваше в света, поне до 2014 г., имаше своите конкретни европейски измерения.

България е по-различна от останалите европейски държави. За разлика от своите съседи, тя продължава да бъде своеобразен остров на сигурността, ако цитираме премиера Борисов. Предвид процесите в черноморския регион, не може да се съмняваме, че това статукво ще бъде променено.

- Но в последните две години геополитическата мозайка се пренарежда със страшна скорост, процесите изглеждат неуправляеми, поне що се отнася до капацитета на европейските институции да се справят с връхлитащата ги лавина от непредсказуеми предизвикателства .

- Светът вече живее в икономическа глобализация и политическа фрагментация. Това означава, че в икономически план се правят доста успешни опити за консолидация, свързана със създаването на реални или измислени финаносви и дългови кризи и със сериозна в дългосрочен план дестабилизация на водещи европейски държави.

В случая те са в Южна Европа - Гърция, Испания, Италия, Португалия. Тези държави са важни в контекста на икономическата глобализация, защото те са реалната граница на Европа. А именно през нея целенасочено и съзнателно от 2 години насам се разширява миграционният поток, насочен към водещите държави - тези от т.нар. „златен милиард" - Германия и Франция. Затова в икономически план можем да коментираме глобализацията в нейните финансови дестабилизационни измерения.

От друга страна, политическата фрагментация след края на Студената война имаше своите балкански измерения с войната в бивша Югославия; с неуспешните опити за дестабилизация на поссъветското пространство и с успешната Арабска пролет, чието начало можем да определим с Иракската война от 2003 г. Така че през този период за външна сила, която можем да търсим в нейните ефективни действия, обичайно се определя САЩ.

Те самите - администрациите на различните президенти, ФБР, ЦРУ и другите структури по сигурността - неизменно определят държавата си като водеща световна сила, която ще определя, направлява и най-важното - ще контролира процесите във всяка точка от земното кълбо, неизменно свързани с утвърждаването на демократичните ценности.

Но през последните няколко години категорично не може да се коментира, че САЩ са единствената водеща световна сила, определяща глобалните процеси. Засилването на регионализацията, особено в Близкия Изток - имам предвид ролята на страните от Арабската лига с лидери Саудитска Арабия и Катар - дават възможност да коментираме доста силно развиващия се многополюсен свят. Не трябва да пренебрегваме дъжави като Китай, Индия, Япония.

От 2013 г. на практика Русия много активно беше включена в решаването на сирийския казус. Това промени цялостната картина в широкия черноморски регион. Русия възстанови своите позиции в контекста на използването й като медиатор и външнополитически субект, с който трябва да се съобразяват в този регион. А ролята й в ситуация на търсенето на конкретния враг бе засилена след началото на украинската криза през 2014 г.

Там удобно се създаде ситуация, в която ЕС и Москва бяха въвлечени в спиралата на икономическите санкции. Но година по-късно - през 2015 г. след Общото събрание на ООН, където Владимир Путин заяви, че за да не се води война с терористите на територията на Русия, тя ще се включи в решаването на въпроса с ИДИЛ - започна нов етап в геополитическата мозайка в широкия черноморски регион.

Така се появи още една сила, която доста ясно и конкретно обяви присъствие и създаде условия за съобразяване с нея, когато се правят политически опити за решаването на проблемите в Сирия, Ирак и по отношение на Ислямска държава.

- Джордж Сорос коментира, че Русия се превърща в свръхдържава. В същото време наричат Доналд Тръмп „руски агент". ..

- Тези изявления категорично могат да бъдат разглеждани в контекста на предизборната президентска кампания в САЩ, която тази седмица навлиза в своята кулминация - Демократическата партия ще определи фаворита си в лицето на Хилари Клинтън. Затова не бих приемала такива определения като сериозна риторика в дългосрочен план. Те са конюктура и не са определящи за регионалните и глобалните процеси.

- Коя външна сила има полза от преврата в Турция?

- Когато коментираме промените в Турция, трябва да се има предвид, че всяка една от държавите, за които говорихме, има своите сложни и важни отношения с Ердоган. За мен превратът е свързан със страховете на Вашингтон, че процесите там са в ущърб на неговите стратегически интереси. Става въпрос за възстановените и бързо развиващите се положителни процеси между Тел Авив, Анкара и Москва.

Също така преди започването на преврата излезе информация, че Русия и Турция са постигнали обща договореност за съвместни действия в Сирия, най-вече с добре заложена промяна на отношението на Анкара към правителството на Асад. Това също е пример за сериозна тревога за Вашингтон. Според мен това е в основата на започналия преврат.

Склонна съм да приема, че той бе иницииран с едни цели, но в момента изцяло работи за утвърждаването на абсолютната власт на президента Ердоган.

- Ще има ли втори преврат?

- Според мен сегашният продължава. Бе започнат от едни сили, но бе така да се каже присвоен от държавния лидер и привържениците му.

- Имам предвид втори преврат, който да се опита да го свали.

- И да, и не. В момента Ердоган изплозва протестните действия в страната му в една доста интересна симбиоза - можем да я опишем като нещо средно между акциите на протестърите у нас през 2013 г. и тези от Евромайдана в Украйна в края на 2013 и началото на 2014 г. Докато акциите в България и в Украйна бяха срещу официалната власт, в момента официалната власт в Турция, използвайки много активно и ефективно социалните мрежи, реално погледнато изкарва на улиците хората. Затова смятам, че втори преврат няма да има, а започналият продължава, но с други основни фигури.

- Имате предвид фигурите на официалната власт?

- Когато президентът е този, който държи основните институции, силите за сигурност, армията и всичко, което утвърждава политическата власт на една личност, думи като опити за втори преврат, изразени от него, са гаранция, че такъв няма да има. В момента той работи изцяло за утвърждаването на своето господство. Изявленията му са част от сплашването, но не и от реалността.

- Излиза, че в близко бъдеще никой не би могъл да свали Реджеп Ердоган от власт.

- За да има такава арогантост в изказванията на президента Ердоган спрямо сериозните забележки и тревоги от страна на европейски официални лица, заради нарушаването на човешките права в Турция, това е доказателство, че той се е споразумял с Москва и с Вашингтон. Ердоган има своята договорка с Русия, която е перманентна и в сила независимо от това, какво се случва през последната седмица. А с Вашингтон вече се е договорил.

Михайлина Димитрова

"Епицентър"