Вместо руски, Евросъюзът отново очаква на пазара си азербайджански газ

/КРОСС/ Надявайки се да намали зависимостта си от руския газ, Европа планира доставката не само на ирански, но и на азербайджански газ. Трансадриатическият газопровод бе на път да се провали, но в стагнираща Европа неочаквано се намери нов инвеститор. Русия обаче едва ли трябва да се притеснява от това.

Неотдавна се появи неофициална информация за това, че Европейският съюз се надява да намали зависимостта си от руския газ с помощта на иранско синьо гориво. Техеран, оказвайки се обект на санкции заедно с Москва, играе двойна игра. От една страна се сближава с Русия, а от друга се надява да стане доставчик за Европа.

Същевременно Европа се сети за още една алтернатива на руския газ - азербайджанският газ от газово-кондензатното находище Шах Дениз, чиито запаси се оценяват на повече от един трилион кубични метра природен газ. Става дума за доставки на газ през Трансадриатическия газопровод, който заобикаля Русия.

Колкото и Евросъюзът да успокоява своите потребители обаче, нито Иран, нито Азербайджан могат да бъдат сериозна конкуренция на руския газ за Европа. Дори ако Европейският съюз окончателно забие пирон в ковчега на руския газопроводен проект „Южен поток". Строителството на този газопровод изобщо не е свързано със зависимостта от Русия и нейното синьо гориво. Той е пряко свързан със зависимостта на Европа от Украйна и нейните транзитни мощности.

Нов копнеж по Шах Дениз

Що се отнася до азербайджанския газ, то Европа отново има шанса да направи така, че това синьо гориво все пак да достигне границите й. Тази година проектът за Трансадриатическия газопровод (TAP), заобикалящ Русия, почти бе погребан, след като немският концерн E.On и френският Total оповестиха през февруари намерението си да излязат от проекта. Total притежаваше 10% от TAP, а E.On - 9%. В края на септември двете компании изпълниха обещанието си, с което застрашиха финансирането на газовия коридор.

Тогава неочаквано проектът беше спасен от компанията Enagas, един от най-големите испански доставчици на газ. Тази компания почти изцяло изкупи дяловете на E.On и Total в Трансадриатическия газопровод и стана собственик на 16% от акциите на TAP. Оставащите 3% бяха изкупени от друг акционер - европейския газов оператор Fluxys, който увеличи своя дял в TAP от 16 на 19%. Дяловете на акционерите в TAP в момента изглеждат така: британската BP (20%), азербайджанската нефтогазова компания SOCAR (20%), норвежката Statiol (20%), европейският газов оператор Fluxys (19%), Enagas (16%) и швейцарската AXPO (5%).

„Безусловно съжаляваме за излизането от проекта на компаниите E.On и Total. Разбира се, всяка компания сама решава дали дадените активи съответстват на нейния инвестиционен портфейл", пояснява финансовият директор на TAP Лутц Ландвер в интервю за „Немската вълна". По думите му, испанският доставчик Enagas е не по-малко ценна придобивка за проекта, особено като се отчете неговият „конкретен тясно специализиран опит". Така че в това отношение, проектът само е спечелил от смяната на инвеститора, твърди неговият немски ръководител.

Предполага се, че първият азербайджански газ ще пристигне в Европа през 2020г., макар и по-рано да се планираше това да стане през 2018-2019 година. Начална точка на газопровода TAP трябва да стане град Кипой на гръцко-турската граница, където TAP ще се свърже с пресичащия територията на Турция Трансанадолски газопровод (TANAP). След това TAP трябва да измине 550 км на гръцка територия, 210 км - на албанска, да прекоси Адриатическо море (105 км ) и да излезе на брега в Южна Италия.

Първите капиталовложения, например в строителството на необходимата железопътна инфраструктура, се очакват през 2015 г., съобщи по-рано Ландвер. Проектът за Трансадриатическия газопровод е привлекателен за Гърция, Албания и Италия не само заради това, че ще им осигури достъп до каспийския газ. Намиращата се в криза Гърция ще получи ключова роля в реализацията на проекта. 550 км от общата дължина на газопровода (880 км) ще преминават именно през гръцка територия. Маршрутът на полагането на тръбите през Северна Гърция обаче все още не е уточнен, тъй като много градове, общини и граждански организации протестират срещу строителството и настояват за промени в набелязания план.

Албания, която е изолирана от енергийната мрежа на Европейския съюз, може да промени това положение благодарение на TAP, убеден е албанският заместник-министър на енергетиката и промишлеността Дориан Дуцка. „Благодарение на TAP Албания ще стане част от южния европейски газов коридор и ще се присъедини към регионалната енергийна мрежа", заяви той в интервю за „Немската вълна". Освен това, страната ще може да си осигури около един милиард евро преки чуждестранни инвестиции, без да говорим за работните места и допълнителните данъчни постъпления. Още по-важно за Албания е, че по проект TAP трябва да се свърже на нейна територия с Йонийско-Адриатическия газопровод, който, както се предполага, ще доставя газ за енергоснабдителната мрежа на Западните Балкани.

Съмнително

Всички тези алтернативи на газпромовския газ обаче са само манипулация на фактите, за да се покаже, че призивите за диверсификация на газовите доставки не са празни приказки, а в тази посока наистина се работи. Първо, все още няма никакви тръбопроводи за доставката на газ от Иран или Азербайджан. Още повече, доставката на газ през тях може да стане най-рано през 2020 г.и само при решаването на проблемите с инвеститорите и с политическата нестабилност в регионите, през които трябва да преминат тези тръби. За сравнение, „Южен поток" вече се строи, първите участъци на руска територия са подготвени, през лятото започна работа на територията на европейските страни, в частност в България. Инвеститорите и парите отдавна са осигурени, избрани са предприемачите, работи се по проекта и първият газ по европейската част на газопровода трябва да потече през 2016 година.

Накрая, мощностите на газопроводите за доставка както на ирански, така и на азербайджански газ в Европа са крайно недостатъчни. Независими разчети сочат, че в началото на 2020 г. Иран би могъл да доставя в Турция и Европа 10-20 млрд. куб. м годишно при отмяна на санкциите срещу Техеран в близко време и при поток от инвестиции в страната. Максималната мощност на TAP е едва 20 млрд. куб. м газ годишно, на които Европа може да разчита не веднага, а през 2025 г. и то при оптимистично развитие на проекта. „Южен поток" ще може по това време да доставя в Европа 63 млрд. куб. м газ. Общо Газпром доставя в Европа повече от 160 млрд. куб. м, сочат данните за 2013 година. Заради иранския и азербайджанския газ Газпром може да изгуби на европейския пазар не повече от 30-40 млрд. куб. м. В действителност обаче може и да не загуби, защото тогава, когато това алтернативно синьо гориво се появи в Европа, тя вече ще се нуждае от допълнителни 100 млрд. куб. м газ. Това са разчети на гръцкия министър на енергетиката Янис Маниатис. Подобно мнение споделя и Теодорос Тсакирис, преподавател по геополитика в Кипърския университет в Никозия. Той също така не счита, че „Южен поток" и TAP са конкурентни проекти. „Южен поток" няма да увеличи зависимостта на Европейския съюз от руските газови доставки и не цели да завоюва нови пазари, казва експертът по енергетика. „Това е просто алтернативен начин за изпълнение на вече постигнатите споразумения за газоснабдяването", твърди той. Още повече, ако Европа в началото на 20-те години на XXI век се договори само за 30-40 млрд. куб. м допълнително гориво, то това няма да е достатъчно за задоволяването на собственото растящо потребление. А това означава, че Европа ще иска от Русия да увеличи доставките на синьо гориво.

При всичко това, удивително е отношението на Еврокомисията към двата проекта - Трансадриатическият газопровод (TAP) и „Южен поток" - по отношение на съответствието им на Третия енергиен пакет. TAP е подал заявка за премахване на ограниченията още през 2011 г., а през 2013 г. Европейската комисия изключи проекта от изискванията на енергийния пакет. „Южен поток" (както и Opal) се сблъскаха с крайно рязък отрицателен отговор на Европа, според която „Южен поток" не отговаря на законодателството на Европейския съюз и трябва да бъде спрян. Брюксел неочаквано промени намерението си да изключи Opal от действието на Третия енергиен пакет това лято, макар и още в началото на годината да уверяваше, че няма да има ппроблеми и че трябва да бъдат решени само технически въпроси. Впрочем, Русия се подготви за това, че „Южен поток" така и няма да получи особен статут на международен газопровод, опирайки се на горчивия си опит от освобождаването на „Северен поток" от действието на Третия енергиен пакет.

Преди началото на строителството на морската част на газопровода „Южен поток" Газпром подготви модел, който да може да отговаря на изискванията на третия енергопакет. Сухоземните участъци няма да бъдат контролирани от Газпром, а от национални консорциуми на страните, по-голямата част от които влизат в Евросъюза. Работи се по въпроса за предоставянето на достъп до тръбата на трети страни, а тарифите ще се определят от местните оператори.

Олга Самофалова

Взгляд.ru