Кой разваля Евросъюза?

/КРОСС/ Бивш български евродепутат ми каза угрижено: „Разтурят Евросъюза, а ще кажат, че с когото България се е съюзила, винаги се е провалял. Какъв е този наш късмет?" После в София долетя британският премиер Дейвид Камерън да ни агитира за частичен демонтаж на общия европейски дом. Той обикаля всички държави-членки в ЕС, за да се откажат от стремежа си към „повече Европа" и да угодят на британците, които вече били с единия крак извън съюза. Иначе щели и с другия крак да се изолират на Острова след референдум през 2017 година.

Дания, която обича да прави компания на Лондон като изключение от общите европейски политики, гласува на референдум да продължи да стои настрана от европейска хармонизация в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Датчаните са притеснени от наплива на бежанци към Европа и смятат, че самозатварянето е за предпочитане пред правото за свободно движение. Най-близките им съседи - шведите, ги разбират толкова добре, че дори могат да ги изпреварят, като затворят чрез граничен контрол внушителния мостотунел (комбинация от мост и тунел) Йоресунд между Копенхаген и Малмьо. Такива заплахи прозвучаха в шведския печат, но правителството ги тушира.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск от Полша пък поднесе изненада на канцлерката от съседна Германия Ангела Меркел, като си позволи публично да я критикува за гостолюбивата й реторика към бежанците. По принцип „президентът на ЕС" би трябвало да работи за смекчаване на разногласията на върха на съюза и да не се влияе от собствената си националност, но Туск си спомни кой е и фактически се солидаризира с дошлата преди месец и половина на власт евроскептична и консервативна партия „Право и справедливост". Тя категорично се съпротивлява срещу квотното разпределение на бежанци и въобще срещу приемането на пришълци от Третия свят.

Накъдето и да се завъртиш в Европа, виждаш залостване на врати и спускане на бариери.

Унгария дава твърд тон, Словакия и Чехия я следват, трите балтийски държави пригласят на Полша, Австрия се озърта във всички посоки и запушва пробойни по границите си както на изток, така и на запад, балканските държави правят огради от бодлива тел, средиземноморските се ограждат с водни патрули, а Холандия пуска идеи как да се сведе Шенгенската зона до „мини-Шенген". Всеки се спасява както може, а колкото повече срещи се свикват за изработване на обща европейска политика, толкова повече личи, че са безплодни. Амбициозното европейско ядро, което щеше да върви към засилена европейска интеграция, за да не се бави от по-мудната периферия на ЕС, се е размило като петно без ясни очертания върху европейската карта. А прочутият френско-германски двигател на ЕС сякаш е изключил от скорост и е оставил Европа да се движи по инерция неизвестно накъде.

Защо се стигна до такова европейско безвремие и бежанците ли са причината, както посочи пред австрийския вестник „Ди Пресе" политологът Иван Кръстев? Според него „бежанската криза води до ренационализация: гражданите сякаш са много по-склонни да се доверяват на собственото си правителство, отколкото на "онези в Брюксел". Кръстев щеше да е прав, ако общата европейска политика се правеше от "онези в Брюксел". Но там са длъжни да слушат какъв тон им дават „онези от другите столици", които правят европейския концерт (или европейската какофония). Дейвид Камерън е най-откровен, защото иска решенията в Брюксел да минават през одобрение на британския парламент. Ако всички държави се съгласят, Европарламентът ще стане безполезен, защото националните депутати ще имат последната дума. Така една от възловите институции на ЕС, и то най-демократичната, защото единствена минава през народен вот, ще бъде демонтирана чрез изпразване от съдържание. Освен това ЕС ще изпадне в перманентна парализа, защото ратификацията през 28 парламента на всяко решение ще наподобява мъчителното приемане на Лисабонския договор.

Искането за ограничаване на свободното движение, което гражданите на ЕС редовно сочат в анкетите на Евробарометър като главно постижение на съюза, ще лиши от смисъл понятието „европейско гражданство".
От личните карти и от табелите на автомобилите спокойно ще могат да се махнат европейските символи, защото няма да служат за нищо, а ще имат значение само националните символи. Шенгенското пространство ще престане да съществува дори на карта, след като всички държави върнат контрола по вътрешните си граници. Заплахата не е хипотетична, а е съвсем реална и много ясно се вижда, че идва не от изток, а от запад. Неслучайно премиерите на страните от Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) се събраха отново в Прага, за да създадат в ЕС група „Приятели на Шенген", докато на запад продължават разговорите за смаляване на Шенген.

За България, която не членува в Шенгенската зона и няма изгледи скоро да се присъедини, дискусията може да изглежда безинтересна. Но председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обясни на 25 ноември какво може да последва: „Шенгенската система е отчасти в кома... Ако духът на Шенген напусне земите и сърцата ни, ще загубим повече от Шенген. Единната валута няма да има смисъл, ако Шенген се разпадне. Той е един от основните камъни в строежа на Европа... Тези, които вярват в Европа, в нейните ценности и в нейните принципи и свободи, трябва да опитат - и те ще опитат - да съживят шенгенския дух". Вярно е, че България не членува както в Шенген, така и в еврозоната, но ако се разпаднат, верижната реакция ще предизвика срив и на останалите общи политики. Седем години чакахме да паднат бариерите пред българските работници в ЕС, но нищо чудно да се вдигнат отново. Камерън дори поиска такова съгласие от нашия премиер Бойко Борисов, като му разви идеята си за пресичане на достъпа на чуждестранните работници до националните системи за социално подпомагане през първите четири години.

Възприемането на принципа „всяка коза за свой крак" ще означава и свиване на кохезионните фондове, защото грижата за сближаване на икономическото равнище и жизнените стандарти ще престане да бъде общоевропейски приоритет. Според Камерън свободно движение на работна ръка ще трябва да има само между държави, които вече са изравнили стандартите си, което означава, че България и други като нея ще бъдат оставени да се оправят както могат, докато узреят за ново европейско членство. На практика британският премиер дойде да ни пита дали сме съгласни да отпаднем от ЕС, който според неговия проект повече няма да е същият.

Българският премиер Бойко Борисов изглежда не разбира какво се случва и затова изрази задоволство, че Великобритания помага в кохезионната политика на ЕС, благодарение на която в България са изградени метрото, магистралите и са подпомогнати социалните политики и конкурентоспособността. „С Дейвид имаме добро приятелство и се подкрепяме при вземането на решения в Европа", заяви той.

Бившият френски еврокомисар и бивш министър по европейските въпроси Мишел Барние каза пред базираното в Брюксел издание „Юрактив": „Мисля, че сме стигнали момента на истината за европейския проект. Не само чувстваме риска от дестабилизация на Европа, но и от нейното разпадане".
Интересно е, че докато в ЕС се говори на висок глас за дезинтеграция, НАТО продължава да расте. На последната си среща военният съюз покани Черна гора за 29-ти член. Ако двата процеса продължат, някой ден ще излезем от супермаркета, но ще си останем безсрочно в казармата.

Светослав Терзиев
„Сега"