БСП не приема условия за кандидат-президент

/КРОСС/- Г-жо Йотова излизате от първото изнесено заседание на Изпълнителното бюро на БСП по обвявената стратегия от председателя Корнелия Нинова за възраждане на партията - какво е настроението и какви теми се засегнаха?

- Има много енергия, много желание за работа и най-вече имаме много важна цел - да покажем, че има алтернатива за управлението на България, че няма бъдем просто „опозицията" в Народното събрание. И не само да покажем, че има алтернатива, но и да предложим конкретни политики. На заседанието взехме решение да започнем консултации с всички парламентарно представени партии извън управляващите, с които да търсим подкрепа за политиките, които предлага БСП. Това ще стане още през следващата седмица, след заседанието на Националния съвет на партията в събота.

- Какви са първите задачи, които си постави новото ръководство на БСП?

- Ако трябва да ги обобщя, те са в три отделни направления. Вчера ръководството на парламентарната група в НС реши да раздели законодателните си инициативи на две групи. Едните ще бъдат внесени до края на юли и предвиждат два законопроекта. Първият е за управлението на държавните предприятия. Защото, каквото и да говорим, държавата има 10% собственост в икономиката, която осигурява до 15% заетост. Ние сме убедени, че държавата може по-сериозно да се намесва в икономиката, гарантирайки заетост на българските граждани. За нас държава не е лоша дума. Напротив - там, където има повече регулации, има повече резултати и успехи. Второто ни законодателно предложение ще е свързано със създаването на държавно земеделско предприятие. Инициативата ни е водена от сериозната статистика, че земеделските производители у нас са подложени на невероятен натиск и са буквално рекетирани. Земеделската продукция се отглежда трудно, производителите са изправени пред изключително ниски изкупни цени, които на практика обезсмислят труда им, а след това продуктите им се продават на преработвателните предприятия и за свободна консумация на цени, умножени по няколко десетки пъти. С идеята за подобно държавно предприятие искаме да затворим цялата верига. Така че да има печалба и за производителите, и за тези в преработвателната промишленост, които осигуряват работни места и заетост, но и нормални условия за потребителите и защита на техните интереси.

- Втората група инициативи сигурно ще са за новия политически сезон през септември?

- Точно така и засега сме се насочили към превръщането на Банката за развитие в реална търговска банка, за да се спре това пренасяне от банки в банки, което с увеличаването на лихвите практически спира развитието на малкия и средния бизнес в страната. Това са най-важните ни законодателни идеи, които предвиждаме да направим до края на годината. Ние не сме идеалисти и ясно съзнаваме, че голяма част от енергията ни през следващите месеци ще бъде отделена за кампанията за президентските избори. 

- Обсъжда ли ИБ на БСП предстоящата президентска кампания?

- Да, разбира се и нека сме наясно с няколко неща. БСП в никакъв случай няма да приеме или да предложи консултации с предварително заложени условия. Първата и най-важната ни задача до началото на юли е да проведем вътрешнопартийно допитване за уточняване и оформяне на профила на бъдещата кандидатпрезидентска двойка - такава, каквато я виждат нашите членове и симпатизанти. Ще зададем доста въпроси. Искаме допитването ни да бъде изчерпателно. Да се извърши сериозен анализ на основа на събраните резултати, за да можем да сме най-близко до онова, което хората виждат като кандидатпрезидентска двойка, издигната от БСП. На предстоящото заседание на Националния съвет в събота ще уточним именно начините и механизмите да осъществим подобно вътрешнопартийно допитване, както и въпросите, които ще съдържа анкетната карта.

- Г-жо Йотова, вие сте сред утвърдените и разпознаваеми лица на БСП в последните години, виждате ли се като възможен кандидат на левицата в предстоящата президентска кампания?

- Неслучайно казах, че нито помежду си в разговори, нито в консултации с други политически формации,няма да отидем с предварителни условия. За нас е много важно и като ново ръководство обещахме, че този път ще чуем хората и ще се съобразим с онова, което те ни кажат. Ако ни казват, че трябва да изберем и да се насочим към обща лява кандидатура и да търсим максимално много съюзници вляво, ще мислим за конкретни фигури. Но нека бъдем наясно с едно. Анкетната карта, с която ще се гласува на вътрешнопартийния референдум, ще има отворен въпрос - кои хора от партията или извън нея, в лявото пространство ще посочат нашите членове като възможни кандидати. Засега не мога да кажа повече по този въпрос.

- Нека сменим посоката - като докладчик в комисията по регионална политика на Европарламента организирате тази седмица в България заседание на работна група евродепутати и семинар, посветени на възможните ползи от допълнителното стимулиране на развитието на планинските региони като част от общите политики на ЕС. Каква е ситуацията в сектора?

- Вярната е информацията, но организацията не е насочена единствено към планинските региони. Инициативата за работното заседание в България на евродепутатите социалисти от комисията по регионално развитие, за която говорите, беше приета на заседание още края на миналата година.

- Вие и разработихте доклад по въпроса за целевите инвестиции за допълнително стимулиране на планинските региони, пред комисията по регионално развитие?

- Така е. Презумпцията ми беше в т.нар. политика на сближаване да бъдат включени и държавите, които се присъединиха последни към Европейския съюз, за които в крайна сметка тази политика е най-удачна и дава най-високи резултати. Във философията на политиката за регионално развитие при изразходването на европейски средства от едноименния фонд стои именно разбирането за изравняването на стандартите и начина на живот в европейските градове, села и региони. Тя е насочена към тези, които имат най-много нужда от помощ с европейски средства. Оттук обаче следват много въпроси - ние, европейските социалисти, имаме усещането, че политиката на сближаване започва да отстъпва пред друг тип философия за развитие на европейските региони, която е затворена в т.нар. план „Юнкер" за икономически растеж на Европа, където се говори основно за възвращаемост и печалби. Има вече тенденция европейските средства да се насочват именно към сектори, от които се очаква по-бърза възвръщаемост и печалба. Напомням, че 80 % от средствата, които се използват в годишните бюджети на българските общини, идват именно по политиката за сближаване, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Не можем да очакваме от нашите общини да реализират проекти с високи печалби или бърза възвръщаемост. Тези средства са предвидени именно за изравняване на жизнените стандарти на европейските граждани и начина им на живот. Затова ние, европейските социалисти, не искаме да се променя тази политика. За съжаление в Европа напоследък се говори твърде много за т. ар. бюджетиране с резултат - т.е. да се дават повече средства там, където има по-видими резултати. Ние като европейски социалисти и демократи сме категорично против такава политика. Искаме да знаем и друго нещо - което очакваме да чуем от нашите колеги евродепутати - докъде и как напредват проектите по плана „Юнкер". Дали темповете на растежа, който залагаше стотици милиони евро инвестиции, се развиват според очакванията? Казвам го с ясното съзнание, че задавам риторичен въпрос, защото видимо на този етап на усещаме огромни резултати или въобще какъвто и да е ефект от плана „Юнкер".

- Как се отразява този дебат от гледна точка на интереса на българските общини и въобще интересите на гражданите им?

- По принцип искаме да се опрости начинът, по който се кандидатства да европейско финансиране. Да видим дали техническите грешки са достатъчно основание и аргумент за нанасяне на финансови корекции на общините. Представяте ли си как една типична малка до средна българска община може да изтегли заем до 50 милиона примерно и да заложи еквивалентна инвестиция и с една елементарна финансова корекция да трябва да връща тези пари. Това означава фалит на общината. Това са изключително трудни въпроси, които искаме да поставим на европейския дневен ред. Неслучайно мисията на евродепутатите в България тази седмица ще започне в Смолянско, за да покажем, че това, за което Европарламентът ми гласува доверие с приемането на доклада за развитието на планинските региони, не е просто голословие, а е от жизнена необходимост, за хората, които живеят там. От специално внимание - поради трудната достъпност, поради демографската катастрофа, която изживяват по-бедните планински региони, поради липсата на заетост и перспективи за младите хора там. И едновременно с това да покажем, че тези райони създават огромни възможности за растеж, за развитие на високи стандарти за живот. При спазване, разбира се, на всички екологични условия. Програмата на евродепутатите предвижда хем да се запознаят с възможностите и красотите на българските планини и природа, хем лично да се запознаят с нуждите от целево субсидиране на тези региони чрез европейските фондове и програми. Предвидили сме срещи с представители на местната власт от три области - Пловдив, Пазарджик и Смолян, за да могат и реалните фактори от местната администрация да се запознаят с различните аспекти на работа с европейските фондове в тези направления. И едновременно с това евродепутатите да чуят затрудненията, които те срещат при усвояването на средства. Поканили сме и представители на министерството на регионалната политика, домакин е кметът на Пловдив, ще участват гости от Националното сдружение на общините.

- В заключение да ви върна на предишния ни разговор - Европарламентът спъна разглеждането на сделката с Турция за бежанците и тя е вече пред провал. Какви следващи стъпки очаквате за реално справяне с кризата?

- Ние, европейските социалисти, предупреждавахме от самото начало, че това споразумение с Турция е неработещо. В един момент дори Европейската комисия се отметна от израза „споразумение" и започна да говори за „обща декларация" с Анкара. Самата юридическа основа на това „споразумение" остана неясна. Така или иначе предупредихме, то създава няколко рискови направления - размяната „един срещу един" е нарушение на Хартата на основните човешки права и редица международни договорености. Самата логистика е прекалено сложна - от началото на действието на споразумението едва 400 души са били репатрирани от Гърция към Турция, докато в обратна посока, към ЕС, са в пъти по-малко. Друг риск е, че затварянето на „западния път" през Балканите отвори наново направлението от Либия към Италия. Да не говорим за зачестяването на сигналите за нарушения на сухопътната граница между България и Турция. Неслучайно няколко европейски служби говорят вече за създаването на този „трети път". Докато нямаме цялостна политика за миграцията, половинчатите ходове изпращат единствено грешни послания. Грешка беше ЕК да обвърже споразумението за бежанците с отпадането на визовия режим за турски граждани, както и да затвори преговорни глави с Турция. С подобни въпроси компромиси не трябва да се правят. България трябваше да е особено активна по въпроси, но за съжаление не беше така.

Източник: в.Труд