Жаблянов: Да помогнем за използването на жестомимичния език, не да го създаваме

/КРОСС/ „Да помогнем за използването на жестомимичния език, като средство за общуване на хората с увреден слух, не да го създаваме." Това заяви зам.-председателят на НС Валери Жаблянов от парламентарната трибуна по повод предлагания от левицата законопроект за българския жестомимичен език. Той обясни, че това е система на разговор и общуване между български граждани на български език. „Не става въпрос за чужд език", допълни Жаблянов. Народният представител подчерта, че няма език, който да е възникнал заради това, че е гласуван със закон. „Нали не си представяме, че светът се управлява със законите, които някой гласува. Опитваме се да помогнем с няколко члена, във формата на закон, на наши съграждани - да могат да се обучават, да си предават езика и да получават помощ от държавата, когато имат нужда да го ползват - когато не могат да си платят в съда, някой да им помогне и да преведе, когато имат нужда да получат информация от държавните органи", посочи той. По неговите думи речник има, а това, че не е придобил съответния статут, показва необходимостта от този закон. „Ужасяващо е твърдението, че езикът не е изследван. Дали българското Народно събрание и парламентарна група ще го подкрепи или не, няма отношение към неговото съществуване", категоричен е зам.-председателят на НС. Той попита дали българският език, в рамките на Османската империя, се е ползвал с протекции и е бил изследван. „Имало е хора, посветени на това дело, докато се е стигнало до неговия книжовен вариант. Това, че някой не иска да прояви желание да улесни живота на наши съграждани, за мен е неразбираемо", каза още Валери Жаблянов.

„Днешният свят предоставя много възможности на хората с увреждания, но никое от тях не може да замени необходимостта от общ жестомимичен език. За хората с увреден слух в България- това е техният български език. Този закон е необходим". Това заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България" Крум Зарков. Той уточни, че повече от 80 години специалисти работят за утвърждаване на определена езикова система, която да бъде призната за български жестомимичен език. Според него проблемите остават поради факта, че този език няма официален статус. „Ако гласуваме този закон, той ще донесе признание за съществуването на българския жестомимичен език и ще позволи организирането и задълженията за официален превод", каза още Зарков. Той посочи, че в ЕП наскоро, с внушаващо мнозинство, се е приело нарочна резолюция за жестовия език и професионалния жестов превод, в която се подчертава необходимостта от квалифицирани и професионални преводачи, която може да бъде задоволена, ако официално се признае езикът на знаците на национално ниво. Според него тези хора не искат да живеят от социални помощи, а да имат условия да бъдат полезни за себе си и за страната си.

„Имаме дар от Бога - да слушаме, чуваме и говорим свободно. Но една част от българските граждани нямат това, с което ние си служим всеки ден - хората с увреден слух", коментира по темата народният представител от левицата Михаил Христов. Той посочи, че един на хиляда, всеки ден среща трудности в своето изразяване, а близо 40 години в България е бил забранен жестомимичният език и за 80 години в целия свят. „Това е геноцид върху една група от българското общество. Дори, когато глухите научават езика на страната - българският, той не се превръща в техния вътрешен глас. Жестомимичният език за тях си остава основен", обясни той. Народният представител е категоричен, че нямаме право да ограничаваме никой и по никакъв начин, заради това, че е различен от нас. По неговите думи този закон е важен за правата на група хора, като български граждани. Христов цитира Марк Твен: „Добротата е езикът, който глухите чуват и слепите виждат" и допълни: „Това е идеята на предлагания закон".