Залезът на платените тролове

София /КРОСС/ Троловете вече не са това, което са. Доскорошната представа за две групи привърженици или платени коментатори на съперничещи си партии, които с упоение пишат постове под информации в сайтове, остана в миналото. Разбира се, войните продължават, но вече не с тази интензивност. Просто партиите вече не плащат за този вид дейност. Това научи „Преса" от стратези, които отговарят за интернет присъствието на основните политически сили. Плаща се директно на големи портали с много посещения, за да ограничават или направо да трият негативните коментари.

Основният проблем, с който се сблъскват партиите при работа с платени писачи, е невъзможността да бъде оценен точно ефектът от „работата" им. Например, колко гласове са привлечени към дадена политическа сила и колко са били откъснати от друга. Затова щабовете търсят други пътища. Все по-често се наблюдават атаки с конкретна цел.

Така на 20 юли 2014 г. бе спрян профилът на Бойко Борисов във Фейсбук. Според съобщенията тогава той бил обект на хакерска атака. Всъщност става въпрос за една опция на социалната мрежа, чрез която даден потребител бива докладван на администраторите за неправомерно поведение. Когато срещу него бъдат събрани определен брой оплаквания, той бива блокиран. Лидерът на ГЕРБ влезе официално във Фейсбук и Туитър в края на август 2013 г. Оттогава насам профилът му бе подлаган на атаки поне три пъти. На 10 март 2014 г. той бе верифициран от администраторите на мрежата, тоест те гарантират, че това е единственият истински профил на Бойко Борисов. Преди това бяха регистрирани поне още няколко профила с неговото име, повечето от които са активни и днес, а един от тях (който публикува само официална информация за ГЕРБ и неговия лидер) има над 265 000 последователи. Верифицираният е с над 41 000 фенове.

Друг показателен случай е този с Меглена Кунева на европейските избори през май. Тогава чрез масирана пропаганда на активисти от ДСБ тя бе изместена с преференции от Светослав Малинов, който влезе в ЕП. Кампанията във Фейсбук срещу водачката на листата на Реформаторския блок на моменти приличаше на битка срещу смъртен враг вместо колегиално съперничество.

Най-пресният пример е от 6 септември. Тогава агенция ПИК алармира: „Извънредно! Червени тролове от „Позитано" атакуваха анкетата на ПИК и подмениха вота на читателите!" Според агенцията допитването „За кого ще гласувате на парламентарните избори през октомври?" е било атакувано от над 10 000 айпи адреса същия ден по обяд. До акцията ГЕРБ водела с близо 50%, следвана от БСП с около 15%. Изведнъж, само за 5 минути, червените повели с 60%, а герберите останали с двайсетина. Това не е атака на тролове, поясниха за „Преса" ИT експерти. Става въпрос за употреба на специално написан скрипт, който автоматично генерира съобщения с адреси от цял свят.

Верифицираният профил на Бойко Борисов във Фейсбук.

С нарастването на популярността на Фейсбук през годините активността на партиите и техните привърженици там нарасна неимоверно. Първите големи сражения бяха около парламентарните избори през 2009 г., когато се изляха тонове от колажи (някои стигащи до откровена порнография), откровени лъжи и дезинформации и всякаква черна пропаганда.

Особено показателна за етапите, през които минаха войните в Мрежата, беше изтеклата през февруари 2013 г. „инструкция", приписвана на БСП. В нея се даваха указания на група партийни „доброволци" как да се пише по интернет форумите. Основните „опорни точки" бяха:
- анонимност,
- създаване на легенда за автора, че е далеч от политиката,
- използване на различни браузъри за различните идентичности в нета,
- очерняне на политическия противник чрез пораждане на съмнения в почтеността му,
- създаване на всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия, чрез което негативите се трупат на гърба на управляващите (тогава ГЕРБ),
- невлизане в спор по същество.

От БСП тогава категорично отрекоха да имат нещо общо със случая, но е факт, че писанията на техни явни и прикрити привърженици бяха точно в този дух. От зимата на 2012 2013 г. датира и внедряването на „агенти на влияние" в различните Фейсбук групи, чрез които първоначално бяха организирани протестите срещу повишаването на цените на електричеството, срещу монополите и т.н., и които в крайна сметка доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Социалните мрежи са поле и за друг прийом на троловата пропаганда - откровени манипулации, чрез които се формират настроения в определени групи хора. Последният пример е публикация на блога Бъзикилийкс (http://neverojatno. wordpress.com/) от 4 септември с измислено интервю на посланика на САЩ у нас Марси Рийс под заглавие „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги".

Публикацията на блога, чието мото е „Истината такава, каквато можеше да бъде?! Или частна теория на НЕвероятностите", почти мигновено обиколи Мрежата и започна да се появява, вече като статия, на съвсем различни сайтове. Така препрана, тя се тиражира основно във Фейсбук групи с националистическа, антиамериканска и проруска насоченост.

Дали посочените примери са плод на организирана партийна политика, е трудно да се докаже. Но е факт, че политическите битки вече се изместват в социалните мрежи. Къде с честни, къде с нечестни хватки партиите продължават да се борят за електорат.

В началото е бизнесът

Наемането на хора, които да пишат мнения под статии или да управляват блогове в полза на някого, не са български патент. Началото на тази индустрия обяснимо е в САЩ и е част от управлението на онлайн репутацията на фирми. Именно под тази формула у нас се прикрива наемането на агенции, които осигуряват платени писачи за партиите.

Смята се, че терминът е възникнал през 1997 г. И докато в началото то е насочено към разширяване на връзките с клиенти и установяването на диалог с тях с оглед увеличаване популярността на марката, скоро започва и появата на неетични практики. Някои фирми започват да наемат блогъри и хора, които да пишат положително за тях в сайтове, без да разкриват, че им се плаща. През последните години, с оглед монопола на Гугъл, основната цел е увеличаване на положителната репутация, което е част от критериите на търсачката за класиране на по-предни позиции.