Спрете им фейсбука поне за малко

/КРОСС/„Еди какво си, изригна Бойко във фейсбук". Това е сред най-често срещаните заглавия от месеци насам. Един избухнал, друг скочил, трети просто написал. Все във фейсбук. Обърнали ли сте внимание каква огромна част от политическия диалог в България вече минава през социалната мрежа.

"При евентуални следващи преговори между ГЕРБ и Реформаторския блок, говорителят в оставка Радан Кънев да присъства на тях, а не да се опитва да пресъздава разговори, на които не е присъствал, обикаляйки националните медии", гласи част от статус на Бойко Борисов, в който той цитира позиция на дамското си преговорно трио.

„Или Борисов не иска коалиция с Реформаторите, или играе доста плоска и евтина игра на изнудване и разцепване, с цел да свали важните реформи от дневния ред на 43 НС",написа на свой ред и Радан Кънев. Отново във фейсбук.

Преговорите и изявленията след тях продължават вечерно време по стените на участниците в тях. Румяна Бъчварова се изненадва в статус, че Реформаторите всъщност не били 5, а 7 на брой. Седмият брой пък търси отново чрез фейсбук Радан Кънев, а той й отговаря. Всички тези сюжети после са подробно описани от по-малки и по-големи медии.

Едва ли без фейсбук преговорите за съставяне на правителство биха били по-нормални и по-ползотворни, но със сигурност социалната мрежа не ги прави да изглеждат разумни. Всъщност фейсбук няма как да е виновен, виновни са неговите потребители. Особени тези, които не се съобразяват с особеностите на тази среда.

Да затапиш другия

Размяната на реплики в социалната мрежа е непринудена и неангажираща. Острият тон понякога е самоцел. И никога не знаеш дали един диалог ще спре или ще продължава вечно. Свидетел съм как много разумни хора, които на живо биха водили твърде интересни спорове, влизат във фейсбук войни, надскачат се с остроумия, докато разговорът е стигнал съвсем непознати висоти. Накрая може никой да не помни как е започнат диалогът, но социалната мрежа помни. Даже пази всяка една дума - дори и тези, които на следващия ден звучат напълно неадекватно. И докато в едно телевизионно студио има регламент и знаеш кои са последните думи, във фейсбук последни думи просто няма. Това някои политици могат да си го запишат.

Няма бутон „Не харесвам"

Наличието само на бутон Like (харесвам) прави средата да изглежда измамно приятелска. Виждаш колко хора са харесали думите ти, не виждаш колко не са. Да оспориш твърдение в коментар изисква много повече усилия и мотивация от това просто да „лайкнеш" статус. Така политиците се къпят във фейсбук любов, която може твърде лесно да ги подтиква към остри и закачливи коментари спрямо техните опоненти или партньори. На живо обаче не биха го правили.

Веднага след като е „резнал" Реформаторите с нещо, Бойко Борисов може да види хиляди „лайкове" и да прочете стотици коментари като този: „Господин Борисов, адмирации за дамите от преговорния екип! Бяха непоклатими! Възхитени сме! Ние сме зад всички вас!" Абсолютно същото преживява и Радан Кънев във фейсбук и всяко "забиване" спрямо ГЕРБ е последвано от коментари като този: „ГЕРБ и ПФ -комунисти и агенти на ДС, напълно естествено да се харесат! Стой далеч, Радане, по-добре да сте в опозиция!" (и двата цитата са автентични)

Много хора са правили изследвания за това как социалните мрежи променят комуникацията между хората. И без проучване обаче, един извод се натрапва - много по-лесно е да се скараш с някого във фейсбук, отколкото на живо. Затова светът е стигнал до няколко прости съвета за избягване на драмите в социалната мрежа:

- Създай си сам граници за това, което постваш. Това ще те предпази от случаи, когато ще трябва да пишеш странни обяснения или извинения по-късно.

- Никога не пиши коментар, когато си ядосан. По-добре остави всички устройства и излез за кратка разходка.

- Въздържай се да публикуваш нещо пред всички, което е предназначено само за един чове

- ... можете и сами да продължите списъка

Иван Беров, Клуб Z