А кой ще плати за щетите и пропуснатите ползи?

/КРОСС/ През последните седмици стачкуващите гръцки фермери поставиха на изпитание правителството и европейските институции. Техните стачни действия са ежегодни, а понякога и по няколко пъти годишно. Последното затваряне и блокиране на граничните пунктове между България и Гърция надминаха всички техни прояви досега. Едва ли могат да се изчислят огромните щети, които понасят фирмите-доставчици на Гърция или получаващи от нея различни стоки. 

Най-потърпевша е икономиката на Гърция. Но силно засегната е и България, която е главната сухоземна входна и изходна врата за Европа. Потърпевши са и много европейски страни. Не подлежат на оценка, защото са неизмерими личните проблеми и пропуснатите ползи на шофьорите, които гладуват, жадуват, студуват, недоспиват и късат нерви, за да чакат благоволението на стачкуващите гърци. Очевидни са и безсилието на гръцкото правителство, и европейските институции да се справят със ситуацията. А видя се, нищо не може да направи и България.
Българската общественост едва ли знае, че гръцките фермери са едни от най-облагодетелстваните както от европейските субсидии, така и от националните доплащания (дотации).

Ето какви са числата:

Гръцките фермери са получили на декар използвана земеделска площ (ИЗП) по 55,1 евро, докато средното число за всичките страни членки е 29,4. Българските фермери са получили три пъти по-малко. По този показател пред Гърция е само Финландия -78,2 евро. Близо до нея са Австрия -55,5, Холандия - 51,7, Словения - 51,6, и Люксембург - 50,4. За всички останали страни сумите са значително по-малки.
Показателен за облагодетелстваните гръцки фермери е и процентът на субсидиите към общия доход - 27,7. Само при финландските фермери този процент е по-висок - 37, дължащо се на изключително високите държавни дотации в скандинавската страна.
За гръцките фермери държавните дотации на дка ИЗП възлизат на около 19 евро, представляващи над една трета от цялата сума 55,1 евро.
По-високи държавни дотации на дка дават само Финландия - 55.9 евро, Австрия - 31.4, и Люксембург - 24.8.
През периода 2016-2020 г. гръцките фермери ще продължат да бъдат в групата на най-облагодетелстваните с европейски субсидии.

Европейските чиновници са направили някакви корекции в размера на субсидиите, които ще получават страните през следващите години, но те са толкова козметични, че не заслужават коментари. Общият размер на субсидиите за гръцките фермери през 2020 г. е намален с 68 млн. евро, което възлиза на 1,32 евро/дка. Въпреки това те си остават едни от най-щедро субсидираните. За 2016 г. те ще получат на декар по 39 евро, колкото и белгийските. Повече от тях ще получат кипърските и малтийските - по 42 евро и холандските - 41 евро.
Всички останали страни са близко около средните числа за съответната група, макар че и там има повече или по-малко облагодетелствани. Но Гърция е в групата на първите пет страни и получава значително повече от средното за ЕС (28 страни) и от средното за старите членки 15). Повече от два пъти на декар получава от новоприетите страни (13).
Заслужава внимание сравнението на числата в таблица 2 между българските и гръцките фермери. Гърция използва 51 млн. и 178 хил. дка земеделска площ, която е повече от нашата с 14%, а размерът на общата сума на субсидиите превишава тази за България 2,5 пъти и на дка 2,2 пъти. Като се вземе под внимание фактът, че ИЗП в България вече е близо 50 млн. дка (по Аграрния доклад 2014 г.), тогава облагодетелстването на гръцките фермери на декар ще се увеличи.
Не оспорвам правото на гръцките фермери да стачкуват и по този начин да защитават своите интереси, но нека измислят други начини и да не нанасят щети на други държави и фирми. В случая особено потърпевша е България и многото фирми, които произвеждат за или купуват стоки от Гърция. Как ще бъдат компенсирани щетите, причинени на транспортните фирми? Нямам представа как и дали ще се намесят институциите на ЕС за решаване на този проблем със затварянето на границите от стачкуващите фермери. Известна е тяхната мудност и бюрократичност.
Ще препоръчат (вероятно) съдене на виновниците от гръцките съдилища или европейския съд и да плати гръцката държава. Всеки знае каква бумащина, разходи на средства и губене на време ще отнеме подобна процедура. Осмелявам се да препоръчам на нашето правителство да предложи на ЕС да приеме едно разпореждане, с което нанесените щети на фирмите от затварянето на границите да се заплащат с част от субсидиите за земеделието, които получава виновната страна. Дори това да става в двоен размер. Тогава стачкуващите гърци ще помислят дали да се качат на закупените с европейски пари трактори и отправят към граничните пунктове. Пък ако го направят, ще си платят, макар и с европейски пари.

Въто Христов

„Дума"