Брад Пит: "Не" е най-силната дума, която имаме в бизнеса ни

/КРОСС/След като спечели „Z-та световна война", Брад Пит се завръща на големия екран с новото си заглавие за Втората световна война - филма „Ярост". От 24 октомври българските киномани ще могат да гледат военната екшън-драма, асюжетът разказва за екипаж от петима танкисти на смъртоносна мисия зад вражеските линии в Германия, през далечната 1945.

Защо точно този филм, какъв човек е неговият герой, успя ли семейството му да го посети на снимачната площадка и още любопитни подробности разказва Брад Пит в ексклузивното интервю за Нова теливизия.

Актьорът признава, че е фен на Дейвид Ейър - от HARSH TIMES до End of Watch. Във филмите му съзирам знание, което е отвъд мен. Знаех, че мога да науча нещо от този човек, а за мен това е най-важно от всичко, обяснява мотива си да участва в "Ярост" Брад Пит.

За героя, в чиято кожа влиза, актьорът разказва: Уордеди e командир на танк, а отговорностите му са първо към екипажа му - да гарантира, че духът им е висок и че работят като машина. Екипажът на един танк трябва да работи като машина. Ако не сработи дори една част, те няма да се приберат. Освен това той трябва същевременно да наблюдава бойното поле - да следи всички евентуални заплахи, защото войната връхлита бързо и безмилостно. Едно забавено действие може да направи така, че никой да не се прибере у дома.

Той е строг и непреклонен. Трябва да е такъв, защото в битката е нужна яснота. Но в тихите си момента той е и човек, носещ тежестта на една дълбога загуба - прословутата дупка в сърцето - загуба, която никога не можем да обясним напълно, но със сигурност ни влияе; и именно тази трупаща се травма е създала дупка в душата му. Но да се върна на въпроса - екипажът ни е един от малкото, успели да останат заедно през по-голямата част от войната и да оцелеят. Разбирате ли, танковете ни далеч не са могли да се мерят с германските. Така че сме се борили с тях с помощта на численост. Шансовете за оцеляване са били малки. В началото на филма сме загубили пети член от екипажа и в семейството ни попада едно ново хлапе. Ако можете да си представите, танкът е едно много тясно и интимно място; ядем, спим, ходим до тоалетната, бием се - всичко в ограниченото пространство на една малка метална кутия. Това е нашият дом. Наблъскани сме заедно, но всеки от нас си има начин да се уединява; имаме си наш собствен метод на работа, собствен език. И тогава изведнъж ни пращат това ново хлапе. Не само че е нов, ами и и няма опит с танковете, както често се случва към края на войната. Понеже няма опит, той всъщност е заплаха, заплаха за оцеляването ни. Ако не може да се справи със задачите, целият екипаж е в опасност, мисията е в опасност и ще умрат хора. Така че това хлапе пристига с всички ценности, които имаме у дома: невинност, идеализъм, хуманност... но за тези ценности на бойното поле няма много място. Този парадокс става отговорност на Уордеди: да му избие всичко това и да го подготви за ужаса, който представлява войната. Той трябва да го накара да действа, не да мисли. Как може да отгледаш и възпиташ едно дете за един ден?

Част от пътуването му е да отгледа син за един ден, а тази връзка понякога е много болезнена. Трудно е за един баща да му се налага да наказва детето си. Понякога е още по-трудно за родителя. Става въпрос за преговори, обмен. Във филма виждаме тази размяна. Виждаме един много твърд и способен герой, изправен срещу невинността на това хлапе... и някъде по пътя... те се учат един от друг, разказва още за сюжета на филма актьорът.

Що се отнася до младите актуори лидерът в киното казва: Тревожа се за тях, защото толкова бързо ги сдъвкват и изплюват преди да са имали възможност да развият способностите си. Нужно е да имат глава на раменете и някой, който да ги направлява; и да се научат да казват "не". Това е най-силната дума, която имаме в бизнеса ни, но в действителност е нужно доста време, за да я научи човек. Понякога е нужно да се предпазваш.