Сега вече аз съм Шарли

/КРОСС/ Четейки още от рано сутринта в събота за Франция (за терористичните нападения във френската столица на 13 ноември – бел. пр.), забелязах поразителната разлика в отразяването на събитията в Париж с тези около катастрофата на руския самолет над Египет, пише журналистът Роман Носиков.

Ако сравним реакциите, предизвикали в Русия двете трагедии, то няма да открием разлики. Руснаците са съпричастни към болката на хората без оглед на тяхната националност, политически интереси и т.н. Руският народ тъгува заедно с Франция. Дали навсякъде обаче е така? Разбира се, че не… В западните медии за катастрофата на руския самолет в Египет се говореше едва ли не с любопитство, но не и със състрадание към загиналите и техните близки. За жертвите от терористичния акт в ливанската столица в Бейрут също се говореше „с половин уста“. Когато засегната бе Франция обаче, всички изведнъж захлипаха вкупом и станаха „парижани“.

Разликите, които можем да открием, в никакъв случай не спират дотук. Руският политолог и публицист Михаил Делягин изрази учудването си и съвсем уместно зададе въпроса: „Къде е писъкът на международната общественост, осъждащ недопустимостта от щурмуването на театъра със заложници? Добре помним „Норд Ост“ и как те реагираха на това. Защо сега всички мълчат? Защото руснаците не са хора и могат да бъдат потъпквани? А към Франция трябва да се съблюдават толерантност и политическа коректност?“.

Не може да не отбележим, пише още Роман Носиков, че САЩ и Франция наскоро активизираха действията си в Сирия. И това ни най-малко не е свързано с внезапната поява на съчувствие към сирийския народ. Сирийците и преди умираха с хиляди – и нищо. Ясно е, че това активизиране е свързано с действията на Русия в региона, които са толкова успешни, че Ирак и Афганистан също поискаха „шурави“-те (съветски войници, участвали в кампанията в Афганистан) да бомбардират по старата дружба. Това се нарича разширяване на руското присъствие в региона. В региона, който доскоро се смяташе за задния двор на Франция. В региона, където интересите на САЩ имат изключително решаващо значение за по-нататъшното стратегическо планиране. Дали САЩ ще се примирят с това, че целият регион ще отиде към Русия? Или Франция да се примири?

Ситуацията е напълно аналогична на историята с втория фронт от Втората световна война. Той е открит не тогава, когато е трябвало да се помогне на СССР във войната, а когато е настъпил момента да се поделят плодовете от победата над Германия и да се прегради пътя на СССР в Европа. На Франция и САЩ им е нужен повод да се намесят в Сирия, пише Носиков. Франция има там традиционни интереси и войски, а САЩ разполагат с пиар агенция, способна да проведе маркетингова кампания за обработване на френското обществено мнение в полза на нахлуването в Сирия. И ние току-що станахме свидетели на тази кампания.

Всичко това просто бе необходимо, за да започне прякото въоръжаване на сирийските джихадисти, да се осигури подкрепата им по въздух и най-малкото, да се държи Русия в рамките на определена част от Сирия, а в най-добрия случай – „да изгонят Руската мечка обратно в руската гора“. А ако поради тази причина Русия, обидена заради въздушните удари по позициите й или от атаките на джихадистите срещу базите й, случайно например, потопи самолетоносача „Шарл де Гол“, то в крайна сметка ще бъде постигната желаната цел, заради  която САЩ подпалиха Украйна, а именно сблъсък между Русия и Европа.

Европейската алчност, заедно с американската национална изключителност са просто забележителна „почва за отглеждане на ядрени гъби“.