Половината от атомите в тялото ни са формирани в Космоса

/КРОСС/ Близо половината от атомите, които изграждат човешките тела най-вероятно са били формирани далеч отвъд Млечния път в Космоса и са пропътували целия път до слънчевата ни система посредством междугалактически ветрове от гигантски експлозии на звезди, твърдят астрономи.

До това заключение те са стигнали след анализ на компютърни симулации, които показват как галактиките са нараствали с времето, поемайки големи количества материал, изхвърлен при взривовете на звезди в съседни галактики, пише британският „Гардиън", цитиран от БГНЕС.

Мощните експлозии на супернови изхвърлят в космическото пространство трилиони тонове атоми с такава сила, че те могат да се отскубнат от гравитацията на своите галактики и да се присламчат към други по-големи съседи, образувайки огромни облаци, пътуващи в пространството със стотици километри в секунда. Учените и досега знаеха, че различни елементи в звездите могат да пътуват от една галактика до друга, но последното проучване за първи път разкри, че до половината от материала в Млечния път и сходни по размер галактики може да е от по-малки галактически съседи. Голяма част от водорода и хелия, които попадат в галактиките, образуват нови звезди, а по-тежките елементи стават основа за комети и астероиди, планети и дори живот.

„Науката е много полезна за откриването на нашето място във вселената", казва Даниел Англес-Алказар от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс.

„До някакъв смисъл ние сме извънгалактически посетители или имигранти в това, което възприемаме като наша галактика", допълни той.

От симулациите е станало ясно, че всяка година Млечният път абсорбира в себе си извънгалактически материал със съвкупен обем, равен на този на едно слънце. В същото време елементите, носени от ветровете могат да изминат милиони светлинни години преди да достигнат до някоя галактика.

„Изненадващото е, че галактическият вятър носи значително повече материал, отколкото смятахме", казва Англес-Алказар.

По думите му това е един нов модел за разрастване на галактики, който досега не е бил разглеждан от изследователите.