Св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патр. Константинополски

/КРОСС/В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски

Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий, при царуването на император Лъв Велики. За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена "Лимонар". В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:

"- Ние дойдохме - казват те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската църква. Те ни разказаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил кротък, съблюдавал телесна чистота и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали големи неприятности заради клирика на име Харисим, който премного съгрешавал. Той служил при храма на светия мъченик Елевтерий и за него разправяли, че той не само прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистота, но се занимава с разбойничество и вълшебство. Като призовал този клирик, патриархът започнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, но като видял, че той остава непоправим, заповядал да го накажат. Но Харисим продължавал да върши същото и наказанието не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от слугите си в храма на мъченика, където служел Харисим, за да измоли от мъченика сам да го изправи или поне да отсече от Църквата потъналия в грехове служител на своя храм. Пратеникът дошъл в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, казал:

- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява чрез мен, грешния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, върши множество беззакония и създава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.

На следващата сутрин Харисим бил намерен мъртъв. Това показва колко угоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, защото словото му, обърнато към светия мъченик чрез пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.

При свети Генадий в Константинопол бил построен храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който дошъл от древния Рим. Бил устроен и манастир, наречен Студийски по името на сенатора, в който бил учреден чин на незаспиващите.

При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил заради милосърдието си, както се разказва в житието му (паметта му се чества от Църквата на 10 януари, бел.ред.).

При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се чества на 11 декември), когото той ръкоположил за презвитер.

В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното чудо.

Един иконописец се осмелил да изпише образа на Христа Спасителя по подобие на езическия бог Зевс (при древните гърци Зевс бил върховен бог и родоначалник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тозчас бил застигнат от Божието наказание, защото ръката, изобразила Господа така, изсъхнала. Като усетил толкова скоро Божието отмъщение върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл покаяние, изповядвайки със сълзи греха си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, така че тя станала здрава, както и преди.

Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски сан, докато желаещият не научи наизуст целия Псалтир, защото този Божи архиерей ревностно се грижел за строгото спазване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде щателно изпълнен само тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да разбират разумно божественото Писание. Защото презвитер, ненаучен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без сам да познава спасителния път. За такъв се сбъдват Христовите слова: "нима може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?" (Лук. 6:39).

Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата ерес и заради църковното благоустрояване. На него била забранена разпространяваща се сред архиереите симония - раздаването на духовни звания и места срещу заплащане. (Виж също: Вселенските събори).

Всички тези съчинения днес са неизвестни. До нас е достигнало само окръжното му послание против симонията, утвърдено на събора от 459 година.

Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се представил на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.

Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско страшилище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:

- Тръгвам си и няма да причинявам тук никому зло дотогава, докато си жив. Но след смъртта ти пак ще дойда и всячески ще смущавам Църквата и ще повлека към гибел мнозина.

До деня на смъртта си свети Генадий непрестанно със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил усърден ходатай пред Бога за светата Църква, така и след преставянето си той праща непрестанните си молитви за нея, предстоейки заедно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото заедно с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава.