Деян Енев: Книгите са последната крепост на свободния човек

Писателят Деян Енев пред „Труд"

 - Този четвъртък в Дома на киното бяха излъчени четири късометражни филма по ваши разкази. За първи път виждаме нещо като визуален сборник от разкази. Какво е усещането да видите думите си превърнати в кино?

- Несравнимо с нищо. Аз съм гледал филмите, разбира се. Но сега те прозвучаха някак много цялостно, хармонично, подкрепяйки се един друг. Като струните на музикален инструмент, от които можеш да изтръгнеш мелодия. Филмите са създадени в рамките на Майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров в Нов български университет в периода 2011 - 2014 г. Изведнъж виждаш, че твоите разкази, твоите думи са станали част и от филмовия свят на самия Дюлгеров чрез неговите ученици - Нешка Караджинска, режисьора на енигматичния „Заложна къща", Даниела Соколова, режисьора на разтърсващия „Париж", Петя Ланджева, режисьора на бруталния „Кити", и Поли Генчева, режисьора на извисяващия „Солено и сладко". Виждаш дългия и плодоносен път на думите до екрана и как по този път изгубеното е много малко, а спечеленото - много, благодарение уроците на Георги Дюлгеров. Та аз съм отрасъл с филма „Авантаж", той е крайъгълен камък в моя живот. Какво да кажа повече. А и организацията беше блестяща благодарение на усилията на Даниела Соколова.

- Труден ли е кинопреводът на писания текст?

- Не знам дали е труден. Знам, че киноезикът е нещо много различно от писаното слово, и затова не съм се бъркал по никакъв начин в работата на режисьорите. Оказа се, че тази стратегия е печеливша и в четирите случая.

- В света на съвременните комуникации, където всеки е заровил нос в смартфона си, има ли шанс писаното слово?

- Парадоксално, но то все повече ще има шанс - за хората, разбира се, които не искат да са само епидермис. Проблемът е друг - не смартфоните са враговете на писаното слово, а самите ерзаци на писаното слово, всевъзможните глупашки книги, които настъпват като желязна римска кохорта и заливат всичко - и сергиите за книги, и рафтовете в книжарниците, и книжните класации. Българският средностатистически читател е като малко дете - трябва да го хванеш за ръката и да го заведеш при хубавата книга. Иначе той ще се нахвърли на първата лъскавина и дрънкулка. Изчезнаха ориентирите - стойностните рецензии, литературните списания и вестници, с малки изключения. Утрепаният от бита си български читател е обсаден и финансово, и ценностно. Велик дух се иска, за да плуваш срещу всепомитащото течение на търговския интерес. Но и наградата тук, срещата с добрата книга, е изключителна. Една такава среща предстои съвсем скоро - на 31 октомври по книжарниците ще е забравеният роман шедьовър на забравения голям български писател Георги Божинов за Априлското въстание - „Калуня-каля". Тази книга е като златен камертон. Когато я прочетеш, вече не можеш да четеш глупости. 

- Застрашени ли са книгите?

- Можеш ли да прекараш целия си живот в някой от големите магазини на големите търговски вериги, образно казано? Според мен - не можеш. Винаги ще искаш и да се разходиш по есенната алея, да влезеш и в църквичка, да посетиш концерт. Книгите са последната крепост за човека, който не иска да е само пот и жлези. Но крепост, която е почти непревземаема - защото защитава самата човешка същност, най-дълбоките човешки устои.

- Може ли един български писател да живее само от писане?

- Не може. Има само четири такива изключения в българския литературен живот. Максималният тираж на добрата българска книга в болшинството от случаите и при добро стечение на обстоятелствата - медийно и прочие, е 1000 бройки. За тези бройки, когато се продадат, българският писател ще получи хонорар колкото е средната месечна заплата. А книгата е писана поне година. Тоест - от книгата си ти получаваш една месечна заплата за цяла година. Мисля, че съм ясен.

- С Бойко Ламбовски направихте един доста интересен експеримент. Той - поетът, писа проза, а вие - поезия. Какво е усещането да се сменя жанрът?

- Окриляващо и отрезвяващо. Успях все пак да надникна в притвора на храма на поезията.

- "Солено и сладко". Това е четвъртият от прожектираните филми в Дома на киното, на младата режисьорка Поли Генчева. Възможно ли е това съчетание в живота?

- Обикновено съчетанието на нещата в живота е точно такова. В живота няма чисти жанрове и чисти вкусове. 

- Какъв е животът ни днес в България - сладък или солен? Какъв е българинът - кисел, горещ, тюрлю гювеч?

- Животът ни е горчив, защото от едната страна са клошарите, а от другата - поршетата. Но на този горчив фон дребните, прости човешки жестове, радости и смисли изпъкват много по-ярко.

- Липсва ли ни вяра? Вие сте един от най-отдадените на православието хора у нас. Къде скъсахме връзката си с Бог?

- Многократно съм цитирал думите на един свещеник, на отец Георги от църквата „Св. Петка Самарджийска": „Има хора, които не вярват. Но на всеки, рано или късно, му се налага да повярва." Има хора, които си мислят, че са недосегаеми за всевиждащия Божи взор. Обикновено такива са управниците ни. Това е най-голямата заблуда. На един наш управник се разболя сестра му. Той даде много пари, за да се сложи часовник на камбанарията на една от софийските църкви. Това той направи като просба за здравето на сестра му. Сестра му се оправи. Ами всички други българи, другите му братя и сестри, братята му и сестрите му в Христа? Виждате колко е сложно. Парите няма да му стигнат на този наш небеден управник, за да изпълни Закона Христов!

- Светът отново се цепи на религии, на географски посоки, на добри и лоши. Какво е усещането ви за бъдещето?

- Светът, по-точно казано, големите клечки много се заиграха с лъжата. А ефектът от лъжата има свойството на бумеранг. Светът сега е много по-бърз. И бумерангът също се връща много по-бързо.

- Какво е за вас радикализмът - не само в исляма, не само в геополитически смисъл.

- В обикновен човешки план, на нивото на всекидневието, радикализмът почти не съществува. Радикализмът се превърна в такава всемирна заплаха, защото се срещна с големите пари. Нали виждате - „ефектът на бумеранга"!

- Какво е избавлението? Сладко или солено? 

- Избавлението е в това - да се отнасяш към другите хора тъй, както към братята и сестрите си. Защото те наистина са - според Небесните закони. Когато срещнеш брата си след дълга раздяла, какво правиш, плачеш ли или се смееш? И двете наведнъж. Ето това е избавлението - и солено, и сладко.