Фанфари за Кристалина

/КРОСС/ „Преизпълнен съм с възторг. Ако бяхме на футболен мач, сигурно щях да кажа, че Господ е българин!"

Възторженото изявление на служебния министър Георги Близнашки беше предизвикано от една наистина добра за България новина: Кристалина Георгиева ще бъде заместник-председател на новата ЕК и еврокомисар по бюджет и човешки ресурси. На този пост тя ще работи тясно с останалите заместници на председателя Жан-Клод Юнкер, ще напътства работата на еврокомисарите и ще следи генералните дирекции по бюджет, човешки ресурси, по преводи, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Ще наблюдава също службите по разплащанията и назначенията, по инфраструктурата и логистиката. Нейна отговорност ще бъдат Европейската служба за подбор на кадрите и Европейското училище за администрацията. Самата Георгиева обясни, че в новото си качество ще отговаря за 30 000 служители в ЕК и за годишен бюджет от 140 милиарда евро.Според проф. Близнашки през следващия петгодишен период тя на практика ще бъде финансовият министър на Европа.

Успехът на Кристалина Георгиева е безспорен и очевидно се дължи на нейната добра репутация в Брюксел. Безспорно е и това, че постът й представлява изключително висока оценка преди всичко за нея като професионалист (по президента Плевнелиев). По думите на Плевнелиев става дума и за огромен успех за държавата, защото „това, че България ще получи за първи път позицията вицепрезидент на ЕК, доказва, че Европа не се дели на силни и слаби, на малки и големи, на стари и на нови държави членки".

Разбираемо е посрещането на новината с фанфари, само че то създава и свръхочаквания, които са във вреда на самата Георгиева. Тукашната публика остава с впечатлението, че благодарение на поста й ще потекат реки от милиарди евро (отворете форумите или социалните мрежи!), което е голяма заблуда. И ето защо ще спомена поне пет основания за повече сдържаност:

Първо. След тригодишни преговори в рамките на съюза в средата на ноември 2013 г. Европейският парламент прие бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. Той за първи път е по-малък от предишната многогодишна финансова рамка и възлиза на 960 млрд.евро. В бюджета за всяка година са определени предварително договорени суми в съответствие с тази рамка, което позволява на ЕС да планира ефективно програмите си. За България до 2020 г. са предвидени 14.5 млрд. евро. Дали те ще бъдат усвоени, не зависи от Кристалина Георгиева, а от усилията на самата държава. Предвид досегашните практики перспективите не са много оптимистични, но със своята професионална експертиза новият еврокомисар би могъл да съдейства за по-доброто усвояване на средствата. Освен това миналата година ЕП постигна „клауза за преразглеждане", според която Еврокомисията трябва да представи преглед на изпълнението на дългосрочния бюджет до 2016 г. и в него може да се нанесат корекции.

Второ. „Новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер издигна своите съюзници десноцентристи на ключовите икономически постове в изпълнителната власт на ЕС", писа „Файненшъл таймс". Според изданието единственият социалист - французинът Пиер Московиси, няма да е в състояние да промени политиката на съюза за справяне с икономическата криза, защото ще бъде заобиколен от политици, известни с придържането си към фискалната дисциплина. „Назначаването на Елжбиета Биенковска на поста комисар по вътрешния пазар затвърждава извода, че Юнкер се заобикаля с десни консервативни политици, които предвид разширяването на правомощията ще блокират всеки опит на Московиси да влияе на консервативната икономическа политика. Латвиецът Валдис Домбровскис и финландецът Юрки Кaтайнен, които заемат съответно ресорите на общата валута и заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, също са известни с консервативния си подход към изграждането на бюджетите и борбата с икономическата криза." За съжаление, в този материал името на Кристалина Георгиева дори не е споменато.

Трето. Някои български медии побързаха да обяснят, че Георгиева ще бъде „дясна ръка" на председателя Жан-Клод Юнкер, но подобно пренавиване на пружината е най-малкото неуместно. Първи вицепрезидент на ЕК ще е бившият холандски външен министър Франс Тимерманс, който ще се занимава с подбора на приоритетите на комисията. Отново „Файненшъл таймс" обясни избора му като явен жест към все по-засилващите се евроскептични движения, тъй като „Тимерманс е един от най-популярните защитници на тезата, че ЕС трябва да остави максимално много власт на националните правителства".

Четвърто. Съдейки по блестящата й кариера, Кристалина Георгиева сигурно е отличен икономист, само че разпределянето на постовете в новата ЕК се случи в резултат на политическа аритметика. Така например полският премиер Доналд Туск оглави Европейския съвет, т.е. стана президент на ЕС, а италианският външен министър Федерика Могерини беше одобрена за представител по външната политика. По Райтерс: Сделката между Германия, Италия и социалистите надделя над недоволството на балтийските държави и предпочитанията на Юнкер. Германският канцлер Ангела Меркел искаше Туск, а това изключваше друг източноевропеец на първите няколко поста. В замяна на това социалистката Могерини получи нейната благословия за поста, а от ПЕС се отказаха да се борят за председател на съвета. Така разпределянето на постовете даде две силни позиции на ЕНП - Юнкер и Туск, и две на Партията на европейските социалисти - председател на Европарламента и външен министър.

Пето. Докато вървяха тези договорки, Георгиева беше хвърлена в битката за върховен представител по външната политика, без да се отчитат реалните й шансове. Бившият премиер Пламен Орешарски го направи отнемай къде (в това време мандатоносителят БСП си правеше сметките да лансира за еврокомисар Кристиан Вигенин), а президентът и служебният кабинет я номинираха при липса на политически консенсус и във вътрешен план. Очаквано кандидатурата не сполучи, но за радост Кристалина Георгиева беше компенсирана с друг висок пост. И заради личните си качества, повтарям, но и по политически усмотрения в полза на дясното политическо семейство ЕНП. В случая българската държава няма кой знае какви заслуги, камо ли пък следва да се хвали, че това е велико признание.

В този ред на мисли - едно разумно мнение на участник във форума на „Дневник" с никнейм emil:

„За какво толкова има да ни признават Европа и светът? Сигурно за това, че сме изградили страна като градина и че сме най-умните и образованите? От друга страна, гледаме на комисарския пост като на трамплин за цялата ни страна. Най-добре е да е важен и да е свързан с определяне и раздаване на пари. Поради историческата ни андрешковщина и през ум не ни минава, че който и да е на поста, той трябва да е еднакво безпристрастен и еднакво толерантен към всички страни, на които всъщност е представител."

Напълно съм съгласна с този emil, още повече че в първия си мандат - като комисар по бедствията, авариите и хуманитарните кризи, Кристалина Георгиева доказа своята безпристрастност. Страната не получи „бонус" от обстоятелството, че ресорният комисар е наш сънародник, нито при кризата със сирийските бежанци от есента на миналата, нито при наводненията от лятото на тази година. Тъкмо заради безпристрастността си Георгиева получи и немалко упреци и иронични забележки, че следи бедствията през Фейсбук и Туитър. Подигравки отнесе дори личното й дарение от 5000 лева за пострадалите в Мизия, което се стори крайно недостатъчно на фона на месечната й заплата от над 20 000 евро.

Та затова казвам, че свръхочакванията са ненужни и чак вредни. Не сме на футболен мач, Господ не е българин, а държавата ни няма да получи признание, докато само надува фанфари. Ако сме справедливи, ще се наложи самите ние да направим признание: Кристалина Георгиева не е потвърждение на българските качества и усилия - тя по-скоро е изключение.

Любослава Русева

„Тема”