Отказ от партньорство или отказ от управление?

/КРОСС/ Cлед провала на БСП и ДПС в управлението има очакване, че следващото правителство ще бъде дясноцентристко. Интригата, доколкото я има, е дали то ще бъде съставено от ГЕРБ и т.нар. Реформаторски блок. Би трябвало двете формации да дискутират публично конкретни аспекти на следващото управление и да ни кажат какво ще правят в енергетиката, в здравната сфера, в образованието и т.н., Вместо това те се карат публично и се занимават с интриги, които носят на дясноцентристките избиратели единствено главоболие.

Дали политическите персони вдясно са толкова наивни да си въобразяват, че трябва да занимават обществото с това дали ГЕРБ ще управляват сами, или с т. нар. Реформаторски блок? Това ли е най-важното предизвикателство пред евентуално дясноцентристко правителство? Или пък "десните" ни политици просто се занимават с това, което ги интересува тях самите?

Двете формации, издребняха в политическите си сметки - едните да не делят властта с никой, а другите да се лепнат за властта и да си уредят някоя и друга година институционално живуркане. Къде тук е перспективата за обществото, къде е дясната политика, къде е реформаторският дневен ред? Кое точно в комуникацията между ГЕРБ и РБ се очаква да създаде позитивни очаквания за нас, избирателите?

Ако идеята е дясно-центристкото правителство да е копие на кабинета "Орешарски", демек да се получи коалиция като тази на БСП и ДПС, тогава благодарим ви за усилията, не се хабете.

Резултатът е ясен. Г-н Станишев се спаси като евродепутат в Брюксел, а БСП едва издържа последните му дни като партиен лидер. На г-н Местан пък се налага да подготвя ДПС за това, което там най-много не понасят - престой в опозиция и евентуално колаборация с ГЕРБ.

Но да се върнем на ГЕРБ. Г-н Борисов вече заяви: "Няма да се съглася да участвам в правителство, чийто премиер ще идва в Банкя да ми докладва, а след това ще ходи в Драгалевци да докладва".

Тоест формулата на следващо правителство е ясно дефинирана. Няма да има равнопоставеност между различните софийски предградия и правителството ще се отчита само на едно място. Такава коалиционно некултурна концепция за властта сме виждали при ГЕРБ в предишния им мандат. Резултатът от нея не бе вдъхновяващ. ГЕРБ очевидно не се учат от грешките си.

Е, те поне засега имат стабилна подкрепа и от тях се очаква да спечелят изборите. Какво да кажем обаче за сложилата си етикет Реформаторски блок, рехава коалиция от партии, които поотделно достигат едва до кръста на парламентарната бариера.

Т. нар. реформатори, по традиция, наследена от сините времена, занимават изстрадалите си избиратели с вътрешни интриги и лични амбиции. Например с абсурдния сценарий, при който говорителят им г-н Кънев подава оставка от поста говорител, недоволен и несъгласен с неясно какво, след което се кандидатира за председател на евентуална нова партия, в каквато се очаква да се превърне въпросният блок.

Това е направо класически пример в движение за мечтата на "родния политик" - да бъде председател. За родния политик да стане "председател" е титла с главно П. Това е политически блян, вървящ с разбирането, че с председателския пост неразделно върви и единоначалието.

Председателят по право се разделя с досадния ангажимент да се съобразява с довчерашните си колеги, защото те са вече негови подчинени.

Объркалите се стават за пример с отсъствието си от депутатските листи.

Вместо да организира избори, да планира ресурсите си и да привлича избиратели, т. нар. Реформаторски блок решава въпроса за кой да е председател. Най-достойните кандидати очаквано са не кои да е, а настоящите председатели на отделните малки партии.

На дневен ред в Реформаторския блок е малките председатели да станат големи председатели. Обаче само един ще успее. Има драма, има интрига има напрежение. Както ми каза един приятел: "Защо ще се кандидатира за председател на 15 септември, като ще го махнат на 15 октомври, след изборите?"

Вместо да създават позитивни очаквания, да покажат, че имат потенциал да управляват и да демонстрират партньорство, ГЕРБ и рeформаторите ни занимават със себе си и се държат като провинциални кокони на местен конкурс за красота. Изборната победа и идването на власт обаче не са им гарантирани. Като не иска с т.нар. Реформаторски блок, на ГЕРБ може да се наложи да си партнира с БСП, ДПС или други, по-съмнителни политически субекти. Въпросните реформатори пък може да осъмнат с нов председател, чието политическо бъдеще да се окаже ограничено от парламентарната бариера.

Автор: Димитър Аврамов за 24 часа