Медийният апокалипсис и победата на ген. Радев

/КРОСС/ Цяла седмица, ден след ден България живя във водовъртежа на чудовищен медиен апокалипсис. Едно след друго по екраните се показваха политически изчадия, възродени сякаш от мезозойската епоха на нашия преход, стари интриганти с алкохолизирани гласове и дребни политически черноборсаджии, които в наши дни гравитират край ГЕРБ като паразити. Човек се излъже да си пусне телевизор и оттам веднага изскача Даниел Митов, който с нежен глас и френски маникюр тръгва да обяснява как комунистите искат да върнат България в миналото, а черните орди на Путин чакат край границата, за да развеят флага на СССР в Поморие или Несебър. Тъкмо драгият зрител събере сили да смени канала и от някой сутрешен блок, подобно на зомби на зазоряване, от прахта на миналото излиза Методи Андреев, който е убеден, че Корнелия Нинова, Ахмед Доган и Пламен Орешарски са един и същи човек, нещо, което комунистическите медии и третите братовчеди на агентите на ДС умишлено държат в тайна. Та тази личност - Нинова-Доган-Орешарски дебнела в мрака и само чакала евроатлантиците да се разсеят, за да сдъвче със зъби българската демокрация и да я умъртви на място.

Ако обикновената електорална единица е в състояние да се справи и с този палеонтологичен ужас, тогава следва класическото мъчение с монолозите на Бойко Борисов. Премиерът обиколи всяко студио в страната, за да се жалва от резултата от първия тур на президентските избори. Във всяко негово изречение можеше да се разчете неясна обида към вселената - той строял магистрали, борел контрабандата, общувал си с Меркел, а проклетото простолюдие решило да му спретва наказателен вот. Междувременно, половината гербаджийски кметове обявиха, че ако комунистите се върнат на власт, токът спира моментално, няма да има вода, детските градини ще бъдат забранени, а санирането на блокове (светият граал на управлението) прекратено незабавно и така народът ще бъде върнат в тъмните сталински времена.

По средата на този медиен апокалипсис бе проведен и дебат между Цецка Цачева и ген. Румен Радев, където кандидатката на ГЕРБ, очевидно подгрята от опорни точки и стимулирана от слушалка в, разигра цял сантиментален хорър. Тя се самообяви за проевропейския кандидат, а когато реши, че това не е достатъчно, ревна пряко в ефир. После реши да се прави на Бареков и да пусне новина. Обяви, че нарушава пряка клетва, дадена на баща й, и то на неговия смъртен одър, но за първи път разказвала потресаващата история за това как дядо й бил обесен от комунистите. Разбира се, после се оказа, че любимият спорт на госпожа Цачева е нарушаването на клетвата към баща й, защото историята за митичния обесен дядо за първи път я е въртяла още през далечната 2011 година и нищо толкова ексклузивно няма в сълзите й. Да не говорим за това, че сълзите в ефир, и то от политик, никога не са израз на сила, а винаги намирисват за емоционална шашма. Цачева така и не успя да обясни като как така е станала партийна секретарка с дядо-антикомунист. На такава плоска история даже и Евгений Михайлов няма да се върже. Поведението на Цецка беше част от медийния апокалипсис, който стовариха върху съзнанията на хората. Това си беше класическа инсценировка, опит за изстъргване на десни гласове, пътешествие в кошмара на българските лудости. То бе подплатено със смазващия опит Цачева да бъде обявена за гарант на геополитическата ориентация на България, нещо като светъл рицар на евроатлантическите ценности, все едно без ГЕРБ чудовището ген. Радев ще се освободи от контрол и ще изстреля целия ядрен запас на България срещу страните от НАТО.

Именно в мътилката на това зловещо бълбукане се пренаредиха много политически стойности и цялото политическо пространство се огъна като галактика, която тепърва ще се ражда. Изведъж от комата на своето съществуване изплуваха десетки десни анализатори, които започнаха да раждат оди за ГЕРБ и песни за единствено правилната линия. Изведнъж се оказа, че тези, които се съпреживявяха като ансистемна сила, през 2013-2014 година пишеха като почитатели на Карлос Кастанеда и надрусани с политическо пейоте раждаха есе след есе за промяната, новите правила и светлото бъдеще на ултракапитализма, днес приличат на праисторически птеродактили, които са в услуга на най-отвратителното статукво. Дежурните интелектуалци на ГЕРБ написаха десетки призиви за това как олигархията се опитва да се завърне, как БСП и ДПС само чакат да се съюзят, а после заедно да подарят България на Путин. В този хор на лудостта се включи и Радан Кънев, който обяви, че той бил свалил от власт червения генерал Борисов. Много хора злостно коментираха, че ако е трябвало да се чака реформаторите да свалят премиера, то той спокойно можеше да си векува.

Бъркочът беше пълен, гадостта пълна, потресът тотален.

Оказа се обаче, че българският народ вече е имунизиран срещу тази отрова. Той отказа да бъде захранван със страхове и митове, отказа да стане наркоман, който редовно се инжектира със страхове и избра промяната. При това по смазващ начин. Дори най-романтичният социолог не можеше да предвиди, че на втори тур ген. Радев ще отвее Цачева с близо 60 процента срещу само 35. Това не е обикновена дистанция. Това е разликата между свръхзвуковия самолет и каруцата. ГЕРБ катастрофираха така драматично, че Бойко Борисов бе принуден да изпълни нещо непривично - да изпълни свое обещание и да подаде оставка. Всъщност целият апокалипсис бе режисиран и изигран, за да бъде скрит този факт. Борисов се опита да превърне в национална трагедия своето падане от власт. Най-парадоксалното е, че той самичък бе човекът, който постави въпроса за оставката. Никой не му я беше искал. Така Борисов се превърна в политически комарджия и в основен генератор на нестабилност. Медийният мрак и апокалиптичните послания бяха спецефектите, които да прикрият факта, че Господарят на стабилността всъщност е вече Черния лорд на хаоса. Оказа се, че вместо да изплаши хората със своята оставка, той ги накара да мечтаят за нея. Част от мотивацията на много хора да излязат на изборите беше именно тази - залогът на вота не спря до "Дондуков" 2, а придоби и характер на парламентарни избори. И, защото тези хора бяха много, изборната машина на ГЕРБ зацикли.

Борисов и партията му напълно проспаха вълната от ярост и недоволство, която ги сравни със земята. Нещо повече - медиите, анализаторите и журналистите също я изтърваха. Върнете се само два месеца назад и ще видите помпозните статии за това как ГЕРБ печели безапелационно изборите. Борисов заживя в собствена реалност и все още не може да излезе от нея. Това е спиралата на пълния политически срив.

В нощта, в която стана ясно, че резултата е като екзекуция на ГЕРБ, премиерът показа, че не знае на кой свят е. Вместо някакво осъзнаване на грешките, ни демонстрира стържене със зъби на доскорошните му коалиционни партньори. Вместо поне малко разкаяние, продължи да копае дъното с нелепа демонстрация на мускули. През цялата кампания ГЕРБ правеха грешка след грешка, защото до последно не осъзнаха, че излизат на вот в променена страна.

Всички, които можеха да търпят, вече вият от гняв.

Всички, които можеха да се правят, че не им пука, вече са настръхнали от ярост срещу срастването на гербаджийската олигархия с държавата. Всички, които си вярваха, че някога стабилност ще дойде, разбраха, че е време за промяна.

И то радикална.

С вота си хората показаха няколко много важни неща. Че целият антикомунизъм вече е безсмислен. Че това е някаква куха фасада на хора, които нямат идентичност и смисъл. Свърхистеризацията на тази тема не само не доведе гласове на ГЕРБ, а наля ракетно гориво в резултата на генерала. Защото не можеш да храниш един народ със сенки от миналото и неясни страхове, и да не му предлагаш никаква промяна. Защото точно това се случи. Десницата изцяло мина в защита на статуквото днес. А това е статуквото на ежедневния кошмар и ужасната несигурност. Когато защитаваш такива неща, самият ти се превръщаш в слуга на злото. И седмицата на медиен апокалипсис го доказа с пълна сила. Страховете не можаха да възпрат промяната, а и с никаква политическа нестабилност не можеш да уплашиш народ, който е решил да наказва тези, които го държат на хранилка от медийни измислици и огромни жълти заглавия.

Заради това през цялото време ГЕРБ не разбраха каква игра да играят. Те действаха според своите халюцинации, а не според реалността. Залогът на тези избори от ден номер 1 не беше геополитическата ориентация на страната, а бяха просто странични теми в голямата битка за отвоюването на държавата от престъпния клан, който като раков тумор се впи в държавата и създаде почва за невероятна корупция и чудовищна нестабилност. Медийните лакеи на ГЕРБ, които се хранят с огризки от трапезата, можеха, ако искат, до края на 2020 година да целуват ботушите на Цецка Цачева, но за огромна част от българския народ този вот беше вот за промяна. И тя дойде по най-красивия начин - като абсолютна изненада за управляващите, като гилотина за грандоманията, като бич за високомерието. И като радост за всички онези, които бяха загубили надежда, че промяната ще се състои. В миговете, в които ви обхваща отчаяние, само си спомнете лицето на Борисов от нощта на 13 ноември.

Промяната винаги е възможна.

Автор: Александър Симов (Поглед.инфо)