Николов: Няма да има герберска метла

/КРОСС/ Интервю на Наделина Анева за в. "Преса" с Димитър Николов, кмет на Бургас и зам.председател на ГЕРБ.

- Г-н Николов, ГЕРБ готви административна и териториална реформа, при която по-малките, селски общини ще се присъединят към съседни, по-големи. С колко ще ги намалите? Възможно ли е общините да станат 180 и дори 150?

- Няма конкретна бройка в програмата ни. Важно е така да бъдат организирани сливанията, че това да е по-добро за жителите им. И да се гарантират обществени услуги с по-високо качество и по-добра достъпност. Трябва да се мисли не кое е добре за кметовете и администрациите, а кое - за жителите.

- Как ще постъпите - наведнъж ще намалите общините, или това ще става постепенно?

- Един от обсъжданите варианти е да се създадат конкретни стандарти, по които общините трябва да осигуряват публични услуги. Тези, които нямат възможност да ги гарантират, ще бъдат обединявани със съседни. Община Тунджа например, която обслужва селата около Ямбол, досега се помещаваше в сградата на общинския център.

- Ако в селска община се закрие администрацията и гражданите трябва да пътуват по 20-30 км, за да си извадят един обикновен документ, как ще се постъпи?

- Водещо за решението за тези общини трябва да е достъпност на услугата и трябва да се действа компромисно. Но това е материя, която тепърва в детайли трябва да бъде разработена. Възможно е да има изнесени гишета в малките селища. Но трябва да въведем повече електронни услуги.

- Нужно ли е да се намалят и областните администрации - от 28 на 6, и да се въведе избор за второто ниво на местно самоуправление?

- Отдавна се говори за окрупняване на областните центрове. Това е един от добрите варианти за намаляване на публичните разходи за издръжка на администрацията. Територията на България не е толкова голяма, че да бъдем толкова раздробени. Ако се въведе избор, гражданите ще имат по-високо доверие в областните управители, а няма да ги смятат за кукли на конци. Какво ще направим след изборите, зависи от резултатите - дали ще можем да управляваме сами, за да имаме по-голяма мобилност и за да не ни слага прът в колелото коалиционният партньор.

- Някои се опасяват, че административната реформа е елегантен начин да развъртите герберската метла след изборите.

- Няма да има метла, а намаляване на бюрократичната и административната тежест на всички процеси - за опростяване издаването на всякакви разрешителни. И по-малко трудности за бизнеса. Нашата амбиция е да реализираме електронното правителство.

- Името ви се спряга за министър в следващото правителство - на регионалното развитие. Подготвяте ли министерския си костюм?

- Не гледам на това сериозно. За разлика от другите партии в партия ГЕРБ има много добре подготвени експерти, които могат перфектно да се справят с различните ресори. И не трябва да смесваме кариерата на кметовете с министерска кариера. Успешните личности според мен трябва да си тежат на място и да си изпълняват своите ангажименти. Хубавото на ГЕРБ е, че дава възможност за кариерно израстване на можещите хора.

- Как според вас работи служебният кабинет? Не си ли поставя твърде амбициозни цели, които надхвърлят правомощията му?

- Няма време за губене. Ако служебният кабинет успее в тези два месеца да извърши необходимите реформи, които не изискват да заседава парламентът, ще направи така, че проблемите в страната в следващите години да намалеят.

- Те ще пишат и закони. Ще направи ли ревизия следващия кабинет на тези законодателни инициативи, или направо ще ги внесете в 43-тото НС?

- Не е правилно да се разсъждава какъв ще е следващият кабинет, защото правото да го определя принадлежи на българския избирател. Имаме достатъчно време да се подготвим, да представим нашата управленска програма, която вече е готова 99%. И нека според резултатите на вота да коментираме правителството, което предстои да бъде формирано.

- Как ще обясните феномена дясно правителство с ляв премиер?

- Това показва, че е крайно време в държавата да се мисли и за модел, който би бил успешен за страната, па макар и съюз между леви и десни в интерес на държавата.

- Значи коалиция между ГЕРБ и БСП не е мисия невъзможна? Обмисляте ли и такъв вариант?

- Това е една от многото хипотези. Но какъв да бъде форматът на следващото управление, ще реши българският избирател. Нашата цел е да получим такава подкрепа, че да създадем еднопартиен кабинет. Иначе виждате в какви драматични компромиси трябва да влезем, за да се управлява държавата.

- Защо реформаторите толкова се дразнят от перспективата ГЕРБ да има пълно мнозинство? По време на предизборната кампания по-скоро опоненти или по-скоро партньори ще бъдете?

- Ние в ГЕРБ изключително последователно и коректно все още заявяваме, че реформаторите са нашите естествени партньори. Проявявали сме великодушие и сме запазвали добрия тон при не една и две ситуации. Все по- трудно ни е обаче да отговаряме на въпросите на нашите членове и симпатизанти - защо Реформаторският блок заклеймява ГЕРБ като по- голям враг, отколкото БСП. Това е доста противоестествено.

- Кои са четирите слона, върху които ще стъпи управленската ви програма?

- Когато бъде представена на Изпълнителната комисия, тя има тежката дума да й направи ревизия. Очаквам да я обсъдим съвсем скоро. Моето лично мнение е, че основните стълбове трябва да бъдат еврофондове, финансова стабилност, реформи в няколко ключови сектора - здравеопазване, води, социална дейност и енергийна ефективност. Бих казал, мащабна енергийна ефективност.

- Откъде ще се режат разходи? Вече отчетохте като грешка Дянковата доктрина за затягане на колана и орязване на парите за социални харчове.

- В един момент пред заплахата от сериозен финансов колапс и срив на банковата система Дянковият модел ще се окаже подходящ. Но в крайни ситуации. Председателят на партията Бойко Борисов има свое мнение по този въпрос. Той смята че има резерви, но трябва да се направят доста реформи, чрез които ще се осигурят ресурси за пенсионерите, за социално слабите и майки с деца.

- След изборите ГЕРБ ще наследи няколко големи горещи картофа. Един от тях е КТБ. Този въпрос остана нерешен. Общините имат запорирани над 100 млн. лв. в този трезор. Какъв е изходът за кметските управи?

- За общините и за държавните учреждения риск няма, защото са обезпечени 100% с държавни ценни книжа. Мисля, че новият министър на финансите Порожанов много лесно може да разреши този проблем. Може да отпусне на общините безлихвен заем срещу тези ценни книжа. Тепърва ни предстои да разговаряме с него. Проблемът стои най-вече при вложителите с над 100 000 евро депозити, които не са гарантирани по закон. Решението за тях може да вземе само легитимен парламент, защото са необходими по-крайни решения.

- Другият горещ картоф са еврофондовете. Дали няма опасност да загубим прекалено много пари заради забавянето на програмите и огромния дефицит, който се очертава в хазната на ЕС? Какво спешно трябва да се направи след изборите?

- Размразяване на спрените оперативни програми. И работа по проектите от следващия програмен период. За страната ни е заделен огромен ресурс. Затова в следващото правителство тежестта на вицепремиера и на министрите, които управляват оперативни програми, трябва да бъде много по-голяма.

- Брюксел одобри и предстои подписване на партньорското споразумение с ЕС до 2020 г. Но от него не става ясно дали и една магистрала изцяло може да бъде завършена у нас в следващите 7 години. Има пари само за изграждане на отделни отсечки.

- Брюксел казва - пари има, но само срещу реформи. Очакват това да се случи в областта на здравеопазването, образованието, околната среда и регионалното развитие. Ако стане, парите ще стигнат за всички грамотно подготвени проекти. Ако са подготвени спрямо стриктните правила на ЕС, може да започнат и търговете за тях. Но със сигурност трябва да се променят правилата за обществените поръчки, защото това е ахилесовата пета. Нещо, което 42-рото НС не събра смелостта да промени. Дали ще се изгради цяла магистрала - всичко зависи от добрата организация и координация.

- Като кмет на Бургас кажете дали пороите провалиха туристическия сезон по морето. И след изборите нужно ли е да се мисли за отделна агенция за бедствията?

- Това е една от темите, които тепърва трябва да бъдат дискутирани. Но според мен слабият туристически сезон не се дължи само на дъждовете. Има геополитически и икономически причини за това. За пръв път от доста години насам има спад в туризма. Очаква се да бъде повече от 10%. Руските туристи в хотелите намаляха, но се увеличиха руснаците, които ползват своята собственост по Черноморието. Така хотели останаха незапълнени, но се увеличиха клиентите в ресторантите и магазините. Влияние оказа и решението на руското правителство по време на лятната ваканция зад граница да не пътуват служители на държавната администрация - това са военни, служители в администрации, много голям брой потенциални туристи.

- Как ще излезе ГЕРБ от казуса за създаване на национален мегапарк „Българско Черноморие", който включва територии от Варна до Царево? Имаше отпор в общините по време на обсъждането с мотив, че в резерват ще бъдат вкарани над 1 милион избиратели.

- Представянето на този проект в черноморските общини претърпя фиаско. И се видя, че е подготвен изключително неразумно и в противоречие с приетите планове на общините. Отговор как ще се излезе от казуса ще даде следващият кабинет.

- Как ще коментирате факта, че в този мегапарк, в който щеше да се забрани всякакво строителство, не бяха включени защитените от закона зони „Камчийски пясъци" и „Кара дере" (там братът на Сергей Станишев има своя инвестиция)?

- За сметка на това бяха включени урбанизирани територии, които вече са застроени. Това още веднъж показва непрофесионалното отношение на кабинета „Орешарски" и непознаване на реалната ситуация по морето.