Институт "Ив. Хаджийски": Борисов създава вид на тласкан от среди в ГЕРБ да се кандидатира за президент

/КРОСС/ България официално влезе в подготовка за президентските избори. Отказът на Плевнелиев от борба за нов мандат е подкана за ускоряване на номинациите. Приключилите национални форуми на основните политически сили разчистват терена за по-решителни действия. Това са изводите от ежемесечния анализ на Института по социология „Иван Хаджийски", който е резултат от традиционната дискусия с участието на проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Според анализаторите три фактора отключиха събитията и нагнетяват политическо напрежение в България: 1. стремежът на ГЕРБ да моделира в своя полза драматичните дебати около промените в Изборния кодекс; 2. решенията на конгреса на БСП; 3. амбицията на ДСБ да употреби президентските избори и да се самоутвърди за сметка на ГЕРБ.

Борисов все повече губи потенциални кандидати за президент, способни да привлекат широка вътрешна и международна подкрепа, и все повече създава вид на тласкан от среди в партията си да се кандидатира сам. Решението видимо се отлага за последния момент.

Законодателните промени действително не излязоха извън плановете на управляващите, но свързаните с тях обрати произведоха допълнителни ефекти. ПФ се открои като централен играч.

Национално-патриотичната проблематика става все по-силно изразена в българската политика, откъдето и борбата кои да бъдат нейни легитимни изразители. Сближаването на ГЕРБ с ПФ има не само политическа страна, но и социалнопсихологическа основа.

С отвода на Росен Плевнелиев „евроатлантическата" противотежест на управлението допълнително олекна.

„Малките" партии (ПФ, АБВ, ДСБ) опитват да бъдат „големи" и да диктуват дневния ред. Най-успешни засега са ПФ, най-неубедителни - ДСБ. С ходовете си спрямо Плевнелиев ДСБ допуснаха грешка, защото разделиха и озадачиха дясната общност и направиха още по-мъглява перспективата за „нов десен проект". Това даде допълнителна легитимност в тезите на вътрешните им конкуренти - главно от ДБГ.

Заявката на БСП за остра опозиционност отслабва аналогичната претенция на ДСБ и тя трябва постоянно да доказва, че БСП и ГЕРБ са двете страни на една и съща монета. Но пък без сътрудничество с ГЕРБ ДСБ рискува да остане в дълбока изолация.

Новият курс на БСП принуди АБВ също да „определи" поведението си, за да не се обезличи съвсем в сянката на ГЕРБ. Но БСП не изглежда склонна да приеме условията на бившия си лидер. Неговата позиция засега е висяща, на фактор, около когото се събират малки партии.

Сблъсъкът с ДОСТ мотивира ДПС за курс към предсрочен парламентарен вот - след укрепване на влиянието в хода на президентските. Не може да се изключва двете формации да премерят самостоятелно сили и на президентския терен.

Анализът продължава с предстоящи ключови събития в международната политика: референдумът във Великобритания и заседанието на Европейския съвет през юни, срещата на върха на НАТО във Варшава през юли. Светът заживява в очакване.

Европейската политика е възел на несигурност и колебание. И той трябва да бъде разсечен през юни: да се излезе с позиция по Брекзит, да се вземат решения за санкциите срещу Русия и либерализацията на визовия режим с Турция, за преговорите със САЩ за Трансатлантическото споразумение, за новото отпушване на мигрантската вълна и новото надигане на крайния национализъм, както и дали се върви към общи европейски въоръжени сили.

По всеки от въпросите противоречията растат. Най-остър е спорът за Турция. ЕС отстъпи до крайната точка на възможен компромис, но това е все още недостатъчно за Анкара.

САЩ успешно поддържат, макар и с нарастващи затруднения, курса на изолиране на Русия от Европа и стягане на пръстена около Китай. Базите на американската ПРО в Румъния и Полша стават опорни точки за санитарния кордон на държави от Балтийско до Черно море с обща военнополитическа насоченост. Идея, която беше погребана от резултатите на Втората световна война и едва сега „възкръсва".

На предстоящата среща във Варшава се очаква не просто да бъде утвърдена новата военна редислокация на НАТО като стратегия, но и да бъдат преразгледани механизмите за вземане на решения, така че консенсусът да може да се заобикаля в случаи на необходимост от незабавни действия. НАТО да получи повече маневреност и нападателност.