Парадоксите на германското обединение

/КРОСС/ На 3 октомври Германия отбеляза празника на своето обединение през 1990 г. В съдбата на "двете Германии" през ХХ век има много парадокси. Веднага след Втората световна война и дори преди тя да е свършила, има един съветник на Рузвелт - Хенри Моргентау, който изобретява формула за бъдещето на Германия. В тази формула на германска територия се предвиждат тучни пасища, където да пасат тиролски крави, Германия да стане страна производител само на селски и млечни продукти и която да бъде обезличена като гаранция за световния мир. Получава се обаче точно обратното.
Колкото и парадоксално да звучи, възходът на Германия до голяма степен се дължи и на това, че започва Студената война. Парадокс е, че едрият бизнес в Германия спечели от нейната милитаризация при Хитлер, той спечели и от възстановяването и ремилитаризацията й след Втората световна война. Това показва, че тя трябваше да бъде измислена както контрабаланс на съветското влияние в Европа и като опора на Запада. Третият парадокс е, че Германия с всичките й концлагери, душегубки, факелни шествия и прочие продължаваше да бъде приемана като част от Запада, докато Русия, която в крайна сметка счупи черепа на нацистката власт, продължаваше да бъде гледана като варварски Изток. Това до голяма степен свидетелства, че една предварителна щампа на културно-историческото политическо и стопанско разединение на Европа продължаваше и след тази война.
Още един парадокс е, че независимо от това, Сталин след войната е за запазването на Германия. Защото и той, само че с обратен знак, е смятал, че Германия може да бъде контрабаланс на пълното американизиране на Европа. Сталин е изпитвал подозрения към самите англичани, които ще търсят реванш за загуба на своите колонии. Но без да се правя на прозрителен пророк, аз смятам, че Де Гол не би приел обединението между ГДР и Западна Германия, защото тя става прекалено силен фактор в средата на Европа. От друга страна - поредният парадокс е, че в Германия, която се приема за лидер на Европейския съюз и за най-зачитана страна в Европа, днес има стотици американски бази, като че ли в илюстрация на това, че не всяка страна е толкова могъща, колкото се възприема.
Още една странност е, че през 90-те години, когато се решава обединението на Източна със Западна Германия, зад тази кауза застават Горбачов и САЩ. Има една теория даже в българската историография, че Берия е бил готов, още докато Сталин е жив, да продаде, така да се каже, държавата ГДР в името на по-плътното сътрудничество с останалата част на Европа и с американците включително. Колкото и парадоксално да звучи, ако приемем, че някога планът Маршал доведе до възстановяването на Германия, то рухването на Горбачов играеше роля на втори план Маршал за икономиката на Западна Европа. Всичките тези фирми и други институции, които заляха не само България, но и цяла Източна Европа - от дънките до шаловете и всички други видове продукти, изиграха ролята на една подхранваща инжекция за застаряващата и вехнещата западноевропейска икономика. Можем да напомним, че те изляха тук стари коли, макдоналдси и всичко друго, което нямаше къде да отиде, и всичко това в известна степен съживи тази икономика.
Влиянието на САЩ днес се проявява още по-агресивно, особено е видно то в политиката на Меркел, като започнем от санкциите срещу Русия и стигнем до смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. Историята, в която употребиха България с тези две жени, стана възможна заради отблъскващата българска черта на слагачество. Зад тази история не стоят български интереси и едва ли има дори един човек сред най-обикновените хора като мен да мисли, че това е самостоятелно решение на българското правителство, без значение откъде идват този подтик и тази интифа.
В момента каква е ролята на Германия в Европа? Разбира се, че на посредник на американската политика, но германците имат добро основание за това. Благодарение на тази американска политика след Втората световна война за поразително кратък срок Германия отново се завръща със своята прочута индустриалност във всички сфери. Парадоксалното е, че това става възможно благодарение на факта, че тази държава се превръща във витрина на противопоставянето между Изтока и Запада на европейския континент.

Автор: Проф. Андрей Пантев
Източник: "Дума"