Младите емигрират в Лондон, възрастните избират Германия

/КРОСС/Днес към Германия се отправят източноевропейци, които доскоро са били в Испания и Италия, пише "Ди Велт".

Напоследък Германия стана любима страна за преселниците. Особено активни са гражданите на другите страни-членки на ЕС, които емигрират в страната след началото на кризата в еврозоната. Но младите и добре образовани хора се отправят в други посоки.

След началото на кризата в еврозоната испанци, португалци и гърци напускат родните си страни и се отправят към Централна Европа. Това е широко разпространено мнение, но е погрешно.

В крайна сметка за това свидетелстват и данните от последното съвместно изследване на Института за световна икономика в Хамбург и на банка "Беренберг", чиято цел е да се проследят измененията на посоките на имиграционните потоци в ЕС през последните години. При изследването стана ясно също, че броят наемни работници, стремящи се към Германия, действително рязко е нараснал. "Но не става дума за италианци и испанци", пояснява икономистът на банка "Беренберг" Йорн Квитцау. "Първи към Германия се отправят граждани на Централна и Източна Европа, които преди са работили в Италия и Испания".

Съотношението се е изменило

През 2007 г. в Германия пристигаха средно по 0,5 души на всеки жител на страната, което означаваше приблизително 40 000 души. Колкото повече хора пристигаха в страната, толкова повече я напускаха. За сравнение в Испания по същото време пристигаха 17,2 души на всеки 1000 местни жители, тоест към 800 000 души, тоест 20 пъти повече, отколкото в Германия. При това населението на Испания е 47 млн. души, което е с 40 на сто по-малко от населението на Германия.

6 г. по-късно, през 2013 г., Испания преживя отлив на около 250 000 души. В Германия пък пристигнаха 400 000 души, тоест 10 пъти повече, отколкото през 2007 г.

Така съотношението се промени почти огледално - от страна, желана от имигрантите, Испания се превърна в държава, изправена пред проблема с отлив на население. А пък Германия се превърна в желана страна за емиграция.

По подобен начин се развиха нещата и за Гърция, Португалия и Ирландия. До началото на кризата тези страни привличаха много имигранти, на първо място от източните страни-членки на ЕС. Сега на тези страни, най-силно засегнати от кризата, им се налага да се борят и с отлива на население.

Източноевропейците напускат страните, преживяващи криза

Местното население на тези страни не бяга. На първо място си тръгват хората, които са пристигнали там няколко години по-рано. Така между 2010 и 2012 г. от Испания се върнаха в Румъния 38 процента имигранти. Други 7 процента се върнаха в България.

Така че основателно може да се говори за обратна имиграция - когато в Испания се живееше добре, гражданите на източноевропейските страни отиваха там да търсят работа, основно в строителството. Когато се разрази кризата, им се наложи да се върнат в родината.

Но не всички се връщат по родните си места, много се местят в други страни, в частност в Германия. Източноевропейските страни и без друго не могат да се похвалят с прираст на населението, пък и много техни граждани са напуснали Испания или другите страни, обхванати от криза. Това означава, че тези хора отиват от тези в трети страни или че успоредно с това други граждани емигрират.

Числата свидетелстват за това, че най-силно желана за емиграция е станала Германия. Освен това привлекателни са още Великобритания, Белгия, Финландия, Австрия и Люксембург. Но в абсолютни числа безспорен първенец е Германия.

Мигрантите са все по-образовани

През последните години се забелязва още една промяна - повече имигранти са с все по-висока степен на образование. През 2008 г. едва 27 на сто от тях бяха с университетска диплома. Сега техният дял стигна 40 на сто. През 2008 г. едва 14 на сто от румънците и българите, пристигнали в страната, можеха да се определят като висококвалифицирана работна сила. През 2011 г. те са вече 24 процента.

Аналогична е картината и сред емигрантите от други региони - през 2008 г. 60 на сто от португалците, преселващи се в чужбина, са с ниска образователна степен и едва 14 на сто са с висше образование. 3 г. по-късно картината е напълно различна - вече 27 на сто от емигриращите португалци са с висше образование и само 41 на сто са нискообразовани. Както преди кризата, така и сега имигрантите от Испания, Италия и Гърция са предимно добре образовани хора - около 50 на сто от пристигащите от тези страни.

Висококвалифицираните специалисти често получават по-достойна работа

"Нискоквалифицираната работна сила, основно хора, загубили работа в родината си, с определени ограничения се поддават на преквалификация за работа в по-стабилни страни", отбелязва Томас Щраубхаар, оглавявал Хамбургския институт до август т.г.

От една страна, това е свързано с различната икономическа структура в различните страни. В Испания в годините на строителния бум имаше нужда на първо място от специалисти в строителството. Германия пък се нуждае преди всичко от висококвалифицирани специалисти в производствената сфера или в сектора на услугите.

Но има връзка и с общите структурни изменения в Европа. "Спадащото търсене на нискоквалифицирана работна сила е свързано с икономическите изменения в полза на наукоемките отрасли. Тази тенденция се наблюдава във всички европейски страни", отбелязва Щраубхаар.

Фактът, че висококвалифицираните специалисти напускат дадена страна, не означава автоматично, че страните, в които искат да отидат, задължително ще си намерят работа, съответстваща на образованието им. Изследването показа, че около една трета от образованите мигранти заемат длъжности, които изискват по-ниска образователна степен или квалификация.

"Това е цената, която мигрантите трябва да платят, за да си намерят работа в новата "родина", казва Щраубхаар. "Впрочем повечето от тези хора са готови за това - по-добре е да имат по-малко престижна работа в чужбина, отколкото да са безработни у дома".

Великобритания е все по-привлекателна 

за високообразованите мигранти

Независимо от общата тенденция за отлив на високообразовани хора от страните в криза, делът на такива имигранти в Германия е съществено по-нисък, отколкото например във Великобритания или в други класически страни на преселници - например САЩ, Австралия и прочее. Така във Великобритания средният имигрант е млад, образован и по правило идва от града, докато към Германия се насочват по-възрастни хора, с по-ниска квалификация и идващи от провинцията.

Според Щраубхаар това е свързано на първо място с факта, че в Германия на имигрантите им се налага да преодоляват повече препятствия, отколкото в другите страни. Езиковата бариера естествено е проблем, но по-често пречка е непризнаването на чуждестранните дипломи, пък и имиграционните власти по-скоро пречат, вместо да помагат на имигрантите. Всичко това означава, че германските власти могат да повлияят в бъдеще на това кой емигрира в страната. 

Източник: "Сега"