На тези избори мафията дори не се кри

/КРОСС/ Служебното правителство имаше една основна задача - да подготви и проведе честни избори. И се провали с гръм и трясък.

Според експерти процентът на купените гласове скочи драстично. При това пред очите на безразличната полиция, която не си мръдна пръста, докато например миньорите отиваха под строй да гласуват за новия коалиционен партньор на Ковачки "България без цензура". Полицията бездействаше и докато села като врачанското Галиче пускаха колективно бюлетини за новия си "спонсор", очевидно от страх или стимулирани по друг начин от ДПС - новата партия на кмета им Ценко Чоков, който мина през всички останали през годините.

Телевизионните зрители видяха как по време на предизборната си обиколка ДПС притиска поименно хората в провинцията, изисква конкретна бройка от всяка секция и заплашва да им отнеме и бездруго мизерния поминък, ако не съберат конкретен брой гласове. В интерпретацията на движението това се нарича грижа за електората.

След изборите Лютви Местан благодари официално на цели села за това, че гласували "правилно".

На тези избори мафията дори не се кри. Напротив, всичко беше явно, директно, под носа на правителството и прокуратурата.

От ДПС и подобните им фирми, маскирани като партии, отдавна се светнаха, че колкото по-открито и нагло действат, толкова по-сигурно е, че няма да носят отговорност. Затова Местан не се посвени да вика на отговорниците си за гласове по селата, че иска поименно всеки да бъде намерен и пратен да гласува - дори да е в чужбина, дори да е болен. Разследване на бТВ в Галиче показа как ДПС е купило изборите със 70 000 лева за ловната дружинка, пенсионерския клуб и общината. В репортаж на Нова телевизия местни хора разказаха как някои гласували, без да ходят до секцията. В Галиче няма турци, но има роми. Самият вътрешен министър Йордан Бакалов посочи, че водачите на листи били организатори на тези неща. Той посочи и системата - избирателите, които гласували контролирано, имали указание да задраскат две конкретни числа в листата за преференции. Според "24 часа" в Столипиново ромите си получили парите на импровизирани сергии в махалата, на които се продавали луканка по 1 лв. и картофи по 38 ст. Освен евтините храни наредилите се на опашката получавали и по 50 лв. - уж ресто за покупката.

По-нагло подкупване и изнудване на избирателите едва ли е имало. Няколко партии купуваха явно гласове и МВР знаеше това предварително.

Знаеха го и изборните експерти, които влязоха в т. нар. Граждански борд за свободни и честни избори, който уж щеше да осигури "обществено наблюдение на изборния процес". Социологът Димитър Димитров предупреди, че ДПС и "България без цензура" ще контролират избирателите. Така и стана. Полицията наблюдаваше заедно с експертите "от първия ред". И нищо.

След всички безобразия, които се случиха преди и на 5 октомври, вътрешният министър продължава да седи в позата на наблюдател и да коментира, че в купуването на гласове са замесени политици и дори такива, които са били в комисиите за контрол на специалните служби. Оправдава се, че на много места в страната полицията си е затворила очите и е изпълнявала "други заповеди", защото по времето на правителството на Орешарски се е превърнала в бастион на ДПС. Браво, фактите са налице. Какво още трябва да стане известно, за да се задейства министерството по Наказателно-процесуалния кодекс?

Това признание означава, че в половината държава полицията е на подчинение на купувачите на гласове.

Прокуратурата дали вижда всичко това и смята ли да предприеме нещо? След такова откровение трябва да последва не една, а лавина от оставки, уволнения, административни и наказателни дела. Вместо това за вътрешния министър се правят сметки да остане и в следващия кабинет, главният секретар се е уредил с 5-годишен мандат и с удобни шефове на регионални дирекции.

Вътрешният министър обяснява в медиите колко е безпомощен да се справи с изборните престъпления и как не можел да направи нищо без полицаите, за които в същото време твърди, че били замесени в престъпната търговия. Преди изборите обаче никак не изглеждаше безпомощен - заканваше се, че независимо за коя партия става дума никой няма да се измъкне, че МВР няма да го допусне и т.н. Разтягаше локуми за разкрити схеми - чрез "кастинги", чрез държане на хората в зависимост от общинските власти, чрез предлагане на пари в ромските махали. Полицията щеше да респектира целия престъпен контингент и особено купувачите на вот на предишни избори. Щеше да събира сигнали на "гореща линия". Лидерите на партиите уж щяха да са предупредени лично от министъра какво ги очаква, ако си позволят да вършат престъпления. Накрая се разбра, че всичките закани са били безсмислени и освен няколко "дребни риби" - засега 4, никой друг няма да бъде осъден.

В цялата си несъстоятелност служебният кабинет не спря дотук. За капак след несправянето си с изборите сега пише промени в Изборния кодекс, които щели да върнат смесената избирателна система и формулата "Д'Ондт" за разпределяне на парламентарните мандати, която беше отречена, тъй като облагодетелстваше големите партии при преразпределението на остатъчните гласове. И както се е насъбрала енергия срещу единственото положително на изборите - възможността за гласуване с преференция, като нищо ще я зачертаят и нея. ГЕРБ, БСП и ДПС само това чакат - ще гласуват като един, а служебният кабинет ще им направи поредната услуга.

Самият премиер Близнашки и цялата му бездействаща администрация не си мръднаха пръста по време на предизборната кампания да разяснят на хората как могат да гласуват за личностите, които предпочитат, и така да се измъкнат от наложените от партиите водачи на листи. В резултат на тези избори имаше повече от всякога недействителни бюлетини - 200 000.

"Готови сме да преглътнем всичко в името на спокойствието по време на изборите", викаше Близнашки през септември в Добрич. И очевидно доста преглъща - той си знае защо. Преди да влезе във властта обаче, пееше съвсем друга "демократична" песен - уж щеше да предизвиква референдум и гражданите да решат каква да е избирателната система, вместо да ги връща в зората на 90-те. Какво мисли суверенът, явно вече не е толкова важно за професора по конституционно право. В мафиотските държави конституцията е само за парлама, а правителствата като сегашното - жалки марионетки.

Светлана Георгиева

„Сега”