Н. Зеленогорски: Целта на промените в НК е подобряване на нормите срещу търговията с гласове

/КРОСС/Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателня якодекс е не „дребните риби", които са бедни и социално-слаби граждани, да отиват в затвора за търгуване с гласове, а тези, които организират и финансират купуването на гласове. Това се казва в мотивите на законопроекта, който Найден Зеленогорски представи в петък пред Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 43-то НС.

Заплашените с относително дълго пребиваване в затвора пасивни получатели на подкуп, продаващи гласа си, както и дребните организатори на купуването на гласове, за които също липсва възможност за условна присъда, имат стимул да издадат на правоохранителните органи кои са поръчителите и финансиращите купуването на гласове, твърдят още подписалите законопроекта депутати от РБ.

Според реформаторите, внесли измененията, стотици хиляди хора гласуват съобразно получено от тях възнаграждение, което променя волята на гражданите кой да осъществява управлението, като добавят, че управлението, спечелено с корупция, генерира нова корупция.

Прецизират се и се допълват поощрителните норми, предвиждащи пълно отпадане на наказанието за търговия с гласове, ако съответните лица разкрият всичко, което знаят за организирането и финансирането на дейността по купуване на гласове по аналогия с други поощрителни норми от Наказателния кодекс - чл. 142, ал. 6 НК, чл. 169г, ал. 3 НК и чл. 321, ал. 4 и ал. 5 НК.

Това е първата група изменения и допълнения на Наказателния кодекс, касаеща престъпленията купуване и продаване на гласове или т.нар. активен и пасивен изборен подкуп. Основната й цел е да се поощри съдействието на правосъдието от страна на гражданите.

Втората група предложения в същия ЗИД на НК, докладвани от Зеленогорски пред Комисията за борба с корупцията, е свързана с идеята да отпадне наказанието за провокация към подкуп (не само свързаната с изборния процес), което не означава, че не се носи наказателна отговорност при извършването на подкупа. Ако след провокацията, не бъде подаден сигнал до правоохранителните органи и подкупът все пак се осъществи, то тогава провокиращият става съучастник в извършения подкуп и на това основание носи наказателна отговорност, е смисълът на тези промени.

От РБ дават пример, че с подобни норми в САЩ например, са свалили драстично корупционният натиск върху гражданите, като уточняват, че длъжностно лице не бива да взема подкуп, независимо дали го склонява заинтересовано лице или правоохранителен орган под прикритие. Декриминализирането на провокацията към подкуп ще накара много лица да се въздържат да предлагат или приемат подкуп, поради съмнение, че могат да попаднат в ситуация на провокация към подкуп, за който да бъде подаден сигнал. От РБ настояват, че тези изменения не водят до създаване на нови държавни органи или увеличаване на щатни бройки на правоохранителните органи, както и че няма да бъде засегнат бюджета на първостепенни или второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

От парламентарната група на РБ подписалите законопроекта са съпредседателят на групата Найден Зеленогорски, заместник-председателят на бюджетната комисия в парламента Димитър Танев, доц. д-р Димитър Шишков от здравната комисия и секретарят на парламентарната група Димитър Делчев.