Лутанията на народния глас

Как избират българите и в какво подозират политическата класа? Какви са теориите им за унищожение на нацията, мислите им за това колко е нормално да си корумпиран и какво е общото между лекаря и таксиметровия шофьор.

Тя е над 50-те. Силно изрусена, много слаба и говори високо. Когато се качвам в таксито ѝ, почти ми се скарва как смея да го сторя точно преди новините, които ще гледа на портативното телевизорче в 19. Разменяме няколко изречение и пътуването започва. Телевизорът е увеличен максимално. Но щом започва заставката на така чаканата информационна емисия, шофьорката се вбесява и успявайки да надвика звука с всякакви нестройни думи, го изключва. "Казвам ти - това е целенасочен план за унищожението на тая държава", обръща се към мен. Незнайно защо възприема погледа ми като покана да продължи с теорията си и в рамките на пет минути съм добила цялостна представа за въпросния план. Става въпрос за поредица звукови атаки, които медиите упражнявали върху "изстрадалия български народ". Новините, например, започвали с толкова силна музика, че хората само като я чуели, вече били атакувани.

Апокалипсис сега и по-късно

Част от плана за масовото изтребление са и лошото образование, за да изтичат мозъците на страната в чужбина, и неясното ни завладяване от турската държава. Теорията, разбира се, завършва с предстоящите избори. "Всичко е ясно отдавна - разбрали са се как да ни управляват един след друг, а всъщност всички са заедно". В резултат ще бъдем завладяни от турската държава. В заговора са Европейският съюз и Съединените щати. "Само Русия, която винаги ни е помагала, може да се противопостави" , завършва лекцията си моята шофьорка. Питам я за кого и дали изобщо гласува, след като всички са в кюпа, както самата тя обяснява. Била родолюбка, отговаря кратко, и ще гласува за спасението на България.

Младен е на около 55. Строителен инженер, живее в София. Син е на бивш партиен секретар и казва високопарно, че е закърмен със социалната идея. Затова и дъщеря му, и жена му и той са с леви възгледи. Протестирал е срещу цената на тока. Смята, че на държавата ѝ трябва твърда ръка, за да стане отново силна. "Какво разбираш под леви възгледи", питам. Отговорът е светкавичен: "Евтино образование, здравни грижи, ток, вода. Изобщо нормален живот, адекватен на българските заплати". Разговорът тръгва към ЕС и съвременните леви ценности. Младен отново има категорично обяснение - голямата грешка на социалистите в България била, че се подвели по "евроглупости". "Ми това е изврат, бе", констатира той. "Карат ни да приемаме бежанци, мюсюлмани и гейове, непрекъснато се говори за тая Америка, толерантност и изобщо, а ние нямаме какво да ядем, бежанци ще отглеждаме". После обяснява, че те /политиците/ били еднакви, правели си задкулисните хватки, обаче левите, дори и да участват в това, го правят по-малко.

За мъжкарите и "автентичните десни"

Станислав е на 35. Хем слушал от родителите си, че при комунизма са живели добре, хем помни, че ходел на почивка всяко лято. Едновременно с това не искал комунисти във властта, защото социализмът затворил България за света. Обаче в него имало и хубави неща. Затова иска нещо средно като управление - хем да е дясно, хем да е с твърда ръка. "Мъжкар трябва", убеден е той. Леко свенливо добавя, че негов приятел бил в структурите на най-голямата дясна партия, още от създаването ѝ. Та, между другото, му бил обещал и работа, ако спечелят изборите. Но той нямало да гласува за тях само заради това. А защото така и така всички крадели и играели заедно, поне да подкрепи тези, дето имали шансове. "Естествено, че партиите се договарят помежду си", обяснява Станислав. А корупцията я разбира така - като бъркаш в кацата с меда, си облизваш пръстите, нали?

Анета е точно на 40 години. Лекар е в държавна болница. Гласува само за "автентичните десни", както твърди. На тези избори обаче е неориентирана - подозира договорка. "Уж със задкулисието се борехме, а то какво става - те вече май задкулисно са се разбрали", смята тя и добавя: "Бих гласувала дори и за малка лява партия, стига да знам, че са почтени хора". "Не искам с гласа си да водя на власт нито едните отвратителни, нито другите, нали бяхме всички срещу мафията, нали затова протестирахме", продължава разсъжденията си тя. В крайна сметка след дълго чудене и разговори с няколко кандидати се върнала пак към "автентичните десни", защото всичко останало ѝ изглеждало безнадеждно.

"Онези горе вече са се разбрали"

Юсуф /бел. авт. - името е сменено/, когото намерих във Facebook, твърди, че ще гласува. Но на всички последвали въпроси не пожела да отговори - не искал да се пише за него. "Проблем ли ще имате, ако поговорим?" Не получавам отговор.

Петър пък изобщо няма да иде до урните. Живее във Велико Търново и си гледа семейството, както сам обяснява. И не вижда никакъв смисъл да подкрепя "който и да е престъпник". "Ти не ми обяснявай как трябва да гласувам - ела да живееш в малък град, изкарай пет години и да те питам после", аргументира се той.

Всички, дори и несподелилият вижданията си Юсуф, имат един общ проблем - не вярват на никого. Виждат изборите като масово празнословие и лъжи, с цел някой да ги ограби. Дали да открадне парите им или само доверието - няма значение. Те искат от политиците си промяна, а самите не са готови за нея. Желаят да имат нормален живот, а все не им се получава. Имат и обяснение за това. И то е еднакво, без значение на възраст, пол, социален статус. "Онези горе са се разбрали вече", казват те. И после гласуват или от носталгия, или защото някой им е обещал работа, или от тотална маргинализация. Никой от тях обаче не допуска, че политиците /както общо ги наричат с лека доза омраза/ са точно до прецизност тяхно отражение.

Коментар на П. Паунов, "Дойче веле"