Национален референдум: „Искате ли да летите?“

/КРОСС/ Коментар на Ваня Григорова, solidbul.eu

Местни избори + референдум. Артистичният и поетичен потенциал на нацията е на ниво. Хора и партии, които провалиха референдума за разваляне на концесията на „Софийска вода", обещават това да е първата им стъпка в новия Столичен общински съвет. Изпаднали от Партията майка несретници патриотарстват или играят баскетбол, докато броят до 21. Рими хвърчат и, ако можеха, щяха да режат бежански глави.

Нищо ново. Обаче „демократичните" пози на управляващите заслужават малко внимание. В началото на 2014 г. президентът Плевнелиев инициира подписка за провеждане на референдум за изборни правила. Защото трябва да се пита народа. Пътем да спомена, че няколко месеца по-рано българският президент подкрепи бързото подписване на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Без същият този народ да знае какво е ТПТИ, без някой да му е обяснил, че такъв договор се готви. Впрочем имам сериозни опасения, че Плевнелиев и сега не е запознат какво точно подкрепи преди две години.

Манипулация в името на демокрацията

Но да се върна на референдума. Бойко Борисов обяви „За 20 дни трябва да съберем подписката". И я събраха. Докато мераклиите да подкрепят референдума успеят да открият къде изобщо има пунктове за подписката, над 570 000 имена вече бяха внесени в Народното събрание. 200 души носеха папки със скандирания „Оставка!" и „Мая, преброй ги!". Не знам дали Мая Манолова ги е броила лично, но се оказа, че 108 000 подписа са невалидни. Т.е. няма необходимия брой за задължителен референдум.

19% брак още не доказва нищо. Събирала съм подписи, знам как хората се плашат да дават данни. Единният граждански номер е особено чувствителна информация. Понякога пишат само град, но не и точен адрес. Опасяват се от злоупотреби и с право. Бракуваните подписи не задължително са по вина на инициативния комитет.

Бързината, с която те събраха над половин милион подписи, обаче е поразяваща. Тъкмо, защото знам колко недоверчиви са хората, знам колко уморително е и колко време отнема да изложиш всичките си аргументи пред човека, който е склонен да отдели време, за да те изслуша, съм категорична, че подписката не е проведена по правилата. Поне не според тези, заложени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Дали над формулярите не са работили основно партийни кадри и/или търговци на данни, никой не може да знае. Сигурно е едно - няма начин, няма дори минимална възможност, да бъдат събрани толкова подписи за по-малко от месец. Дори ако имаше масичка с активист на всяка спирка на градския транспорт, а такива нямаше дори на ключови места.

„За" или „против" електронното гласуване

Опитах се да се ориентирам, не успях. От поддръжниците чух, че това е хубаво. И аз знам, че е хубаво. Години наред съм участвала в секционни избирателни комисии. Напрежението е голямо, опити за манипулиране на вота има почти винаги. Особено тежко е при предаването на бюлетините, което нерядко продължава цяла нощ. Винаги съм се чудила защо няма един лаптоп в училището, за да може данните да се предадат дистанционно. Да не говорим за българите в чужбина, които електронното гласуване вероятно би улеснило да участват във вътрешния живот на България.

Добре, но това все още са само мечти. Електронното гласуване има множество варианти. Всеки с положителните и отрицателните си страни. Ние какво точно ще подкрепим или отхвърлим в неделя? Не искат да кажат. Или не знаят. Започва да се прокрадва усещането, че референдумът няма за цел усъвършенстване на изборите, че е чист, натурален ПР.

Особено дразнещи са опитите да се постави равенство между подкрепата за този референдум и прякото участие на гражданите въобще. Дават ни примери със Швейцария - земята на референдумите. Наши телевизии правят интервюта там за отношението на местните граждани към пряката демокрация. Чиновници от кабинета на Плевнелиев клеймят противниците на електронното гласуване като противници на демокрацията.

Но въпросът не е дали, а как да се правят допитвания. Като ще дават примери със Швейцария, да бяха уточнили, че интернет гласуване там се тества в 3 от 26 кантона. Да ни бяха успокоили, че купуването на гласове наистина ще секне, защото към момента е по-сигурно, че ще улесни купувачите. Част от мисията на поддръжниците беше и да гарантира анонимността на гласоподавателите. Аз нямам проблем да гласувам с името си, не така стоят нещата обаче със служители в някои предприятия, както и с хора от уязвими групи.

Конкретика няма, има мечти. Нищо против мечтателите, разбира се, историята показва, че нерядко те са тези, които променят реалността. Но зад тези „мечтатели" прозират лични политически стремежи, без никаква полза за останалите граждани.

Със същата сила могат да ни питат „Искате ли да летите?". Искам, но настоявам и за гаранции, че, ако скоча от скалата, ще полетя, а няма да се размажа след 5 секунди. И със сигурност не искам, ако целта е единствено и само питащите да преброят и моя скалп в изборния улов.