1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител

/КРОСС/ Първо (IV в.), второ (452 г.) и трето (ок. 850 г.) намиране
Възпоменават се на 24 февруари и 25 май

Първо и второ намиране на честната главана Господния предтеча и кръстител Иоан

Когато била отсечена честната глава на свети Иоан Предтеча (Мат. 14:11), дъщерята на Иродиада я приела на блюдо и я отнесла на майка си. Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие, и като се погаврила с честната глава, не позволила да я предадат на погребение заедно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че ако погребат тялото му заедно с главата, Иоан ще възкръсне и отново ще почне да я изобличава. Учениците на свети Иоан Кръстител тайно взели тялото му и през нощта го погребали (Мат. 14:12; Марк. 6:29) в самарийския град Севастия*. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча дълбоко в тайно безчестно място в двореца си.

* Севастия - главният град на Самария. Според преданието свети евангелист Лука, проповядвайки Христа в Севастия, измолил от жителите дясната ръка на Иоан Кръстител и я пренесъл в Антиохия. През Х век десницата на Кръстителя била пренесена в Константинопол, а в 1798 г. орденът на иоанитите я принесъл в дар на Руския император Павел I. Бел.ред.

Само жената на Иродовия домакин Хуза, на име Иоана, за която споменава свети евангелист Лука (Лук. 8:3), знаела това място. Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят пророк и за поругаването над честната му глава, тя взела главата тайно през нощта, поставила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от имотите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той започнал да си мисли дали пък това не е Иоан и като не намерили главата, изпаднали в недоумение. Ирод дори казал на домашните си следните думи за Иисуса: "Това е Иоан, комуто аз наредих да отсекат главата. Сега той е възкръснал от мъртвите, и затова чрез него стават чудеса" (Мат. 14:2; Лук. 9:9).

След много време един знатен велможа, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Като оставил света, той дошъл в Иерусалим, купил това място на Елеонската планина, което някога принадлежало на Ирод, построил си там килия и станал монах, като изпълнявал заповедите Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна църква, той започнал да копае ров за основите. И по Божий промисъл, той намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча. По различни благодатни знамения и чудеса и по откровение от Бога той разбрал, че тази глава принадлежи на свети Иоан и започнал с голямо благоговение да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието се разпространило по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо Истинния Бог, поставили навсякъде в Иерусалим техни изображения и им принасяли скверни жертви.

Виждайки това и предчувствайки кончината си, този монах отново скрил в земните недра светата глава на Предтечата: боял се да не би след кончината му някой да започне да постъпва с нея безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата му. След кончината му тази църква остаряла, разрушила се и дори се изравнила със земята, така че дълго време никой не знаел, къде се намира честната глава на свети Иоан Кръстител.

Когато великият цар Константин се възкачил на престола и просветил земята си със свето Кръщение, майка му света Елена, започнала да възобновява и да очиства всички иерусалимски светини (виж също св. равноапостолен Константин и Елена, бел.ред.). Тя привела и светата планина в цветущо състояние.

В това време двама монаси, подвизаващи се на изток, се уговорили да отидат заедно в Иерусалим, да се поклонят там на честния Кръст, намерен от царица Елена, и на гроба Господен и да видят светините на тази земя. Като пристигнали в Иерусалим, те започнали да обхождат светините, да им се покланят и да се молят на Господа. Тук свети Иоан Предтеча се явил на един от тях в сънно видение, открил му мястото, където била погребана честната му глава, и му наредил да я вземе от земните недра. Като се пробудил, монахът разказал видението на своя другар, но последният го счел за обикновен сън и сам не повярвал, и на другия внушил същото. На следващата нощ свети Иоан се явил повторно, но вече на всеки монах поотделно, и рекъл: "Станете, оставете неверието и леността си и направете това, което ви беше известено".

Като се събудили, двамата започнали да си разказват един на друг видяното от тях, а после отишли на мястото, което им било посочено в сънното видение. Там започнали да копаят земята и намерили безценно съкровище светата глава на Христовия Кръстител. Като я сложили в чувал, направен от камилска вълна, те се върнали обратно.

В това време един беден грънчар от град Емеса бил принуден вследствие на нищетата да остави отечеството и жена си и да отиде в друга страна. По пътя срещнал двамата монаси, носещи със себе си главата на Кръстителя; присъединил се към тях и продължил пътя си заедно с тях. Като си намерили спътник, монасите му дали да носи чувала с главата на Кръстителя. А той, като не знаел какво носи, продължил спокойно пътя си. Изведнъж му се явил свети Иоан Предтеча и му рекъл: "Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си".

Светецът наредил това, защото виждал леността и нерадението на монасите, които отначало не вярвали на явяването му, а после не пожелали сами да носят честната му глава и я поверили на обикновен и непознат за тях човек. В същото време светецът искал да окаже благодеяние на този беден човек и да го насочи към добър път и богоугоден живот.

Подчинявайки се на светеца, този човек се скрил от монасите, избягал от тях и се върнал у дома при жена си, носейки честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички земни съкровища. И Господ, заради главата на свети Иоан Кръстител, благословил дома му с всичко необходимо. Грънчарят започнал да живее сред изобилие, като забравил за предишните си нещастия. Но той не се възгордял: давал щедра милостиня на бедните и сиромасите от богатството си. Помнейки твърдо, че е получил всичко това заради благоговението пред Христовия Предтеча, той винаги почитал светата му глава, ежедневно кадил пред нея тамян, палел светилници, молил се и се стараел да живее честно и да постъпва според заповедите Христови.

Когато приближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в ковчег и като го запечатал, предал това съкровище на сестра си. При това й разказал подробно как заради тази честна глава се избавил от крайна бедност и станал богат човек. Завещал на сестра си винаги благоговейно и честно да съхранява тази свята глава и никога да не отваря ковчега, докато самият свети Иоан не благоволи за това. Преди смъртта си тя трябвало да предаде това съкровище на някой богобоязлив и добродетелен мъж.

Така светата и честна глава на Христовия Предтеча, като преминавала дълго време от един човек в друг, била съхранявана сред благочестиви християни; накрая била предадена на някой си иеромонах Евстатий, който живеел в една пещера недалеч от Емеса; той бил заразен с ереста на Арий и нямал страх Божий. Болните, които идвали при него, получавали изцеление от чудесната благодат, изхождаща от главата на свети Иоан Предтеча, която той държал на тайно място.

Но Евстатий започнал подобно на крадец да приписва тази благодат на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората истинската причина за тези чудесни изцеления и чрез това отклонил мнозина към своята ерес. Но накрая жителите на Емеса узнали зловерието му. Емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от пределите на тази област. Евстатий започнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на следващата сутрин. Когато пратениците се съгласили, през нощта той скрил съда със светата глава дълбоко под земята; понеже се надявал, че като измине известно време, ще се върне обратно, ще вземе това съкровище и като върши чудеса с помощта на светата глава на Предтеча, отново ще разпространява и ще утвърждава ереста си.

Но надеждите на еретика не се сбъднали. Когато той напуснал пещерата, в нея се поселили някакви благоверни и добродетелни монаси, тъй че той не можел да влезе в нея и да вземе оставеното там съкровище. (Разказът продължава в Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител по-долу).