Горанов: Ще направим поправки по основателни критики на пенсионните промени

/КРОСС/ Всички основателни критики към пенсионните промени ще бъдат взети под внимание и ще бъдат направени поправки, заяви финансовия министър Владислав Горанов в интервю за Дарик радио. Дебатът по темата започва от 1 януари и ще приключи най-късно до края на март, напомни той.

Причина за дебатите е бързината, с която бяха направени поправките. Дълго отлаганите реформи може да се направят бързо или въобще да не се направят, подчерта той.

Горанов отбеляза, че аргументи против правото за избор не са получени. „Ако не е форматирано добре, каквито аргументи се чуха, ще го надградим, и то съвсем скоро", каза той.

Хората, които искат да напуснат пенсионните фондове, трябва да проявят активност, каза Горанов в коментар на темата за правото на избор за това дали вноската да отива в частен фонд, или в НОИ.

Лицата, които вече се осигуряват във фондовете - разпределени са служебно или са направили своя избор да са в универсалните фондове, трябва да положат специални усилия, за да се върнат в НОИ. В противен случай те ще продължат да се осигуряват в съответните избрани фондове, каза той.

Лицата, родени след 1959 г., които започват осигуряване - младите хора, които през 2015 г. за първи път ще започнат да се осигуряват - но само те, а не тези, които вече са в универсалните фондове, ще имат една година, за да изберат универсален фонд и да започнат да се осигуряват в него или да останат в НОИ. Ако се прецени, че това не е най-удачното решение, лесно ще го преформатираме" каза Горанов.

На въпрос дали в НОИ ще има лични партиди, както в частните фондове, Горанов посочи, че това е въпрос на дебат: „Досега, това, което мина като законодателни решения, предвижда, ако някой прояви инициатива и иска да се върне в държавното обществено осигуряване, да се върне в солидарния фонд в НОИ, няма лични партиди. Но пак казвам би могло да се вземе и такова решение - да се създаде универсален фонд, който се управлява от държавата. Аз не смятам, че това е най-удачното решение, но това ще е предмет на дебат от Нова година до 31 март".

Моделът на осигуряване у нас от началото на века, е тристълбов, напомни финансовият министър. „В първия стълб - солидарното осигуряване - е ясно какво се случва. Във втория стълб нямаме допълване, а имаме заместване, тоест при нас вторият стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване, всъщност не се явява допълнително, защото вноската, която се отделя за него, е за сметка на вноската за първия стълб. Ако решение осигурителните вноски на лицата, родени след 1959 г., да се увеличават задължително и тази сума да отиде в универсалните фондове, беше взето когато се създаваше моделът, това щеше да е допълнително задължително пенсионно осигуряване. Сега имаме просто конкуренция на двата алтернативни модела за лицата, родени след и преди 1959 година", коментира Горанов.

По думите му основният проблем в това е, че няма гаранция дали моделът в момента, в който лицата се пенсионират, ще покаже ефективност или не. „И ако ние го оставим задължителен, има голям риск в един момент да има претенция, че трябва да платим разликата", каза финансовият министър.

Лицата, родени преди 1960 г., се пенсионират с 29% по-висока пенсия от държавното осигуряване спрямо хората, родени след 1959 г., като се очаква за сметка на вноската във втория стълба, която не е постъпила в първия стълб, да се получи това допълване, което се предполага концептуално, че ще е повече от липсващите 29% и сборът на пенсията от първия и втория стълб ще надмине пенсията, която се формира от първия стълб, но това е хипотеза, която не е задължително да се състои така, обясни Горанов.Финансовият министър отхвърли предположенията, че с даването на избор за пенсионната вноска се цели намаляване на трансферите от държавния бюджет към НОИ и оставане на повече пари за други разходи.

„Ако бяхме направили така, както правят в Полша, Чехия или Унгария - силово да върнем хората към НОИ, този аргумент щеше да е състоятелен. Но ние даваме свободата да се избира и за да дойдат пари в НОИ, хората трябва специално да отидат и да заявят това и това да е тяхна инициатива. Тоест държавата не решава вместо тях и да им каже: „Искам ви парите". Държавата казва: „Имате право да изберете", каза Горанов.

Министърът за пореден път заяви, че хората които не заявяват желание да се върнат в солидарния фонд, ще останат в частните фондове.

„Ако по една или друга причина много хора се засилят - пак казвам, това е волево решение и то трябва да бъде инициатива на лицата, към НОИ, това предполага един ликвиден натиск към фондовете, но няма да позволим да губят от активите си заради това решение. Ако шестте месеца не са достатъчни, би могло да се увеличат или да се създаде в рамките на дебата между 1 януари и 31 март такъв модел на изравняване на сметките между универсалните фондове и НОИ, ако има движение на средства между тях, така че инвестираните средства в различна по степен ликвидност на фондовете, да не бъдат застрашени", каза Горанов.

Министърът подчерта, че тези пари не са нужни на НОИ в момента. „Нямаме бърза работа да трансферираме, да осребряваме активите на фондовете и са ги трансферираме в НОИ. Възможно е законодателно решение, с което определените инвестиции, които преимуществено са в държавни ценни книжа, български или европейски, да бъдат държани до падеж, тоест да не бързаме с развалянето на тези инвестиции, от което потенциално би могло да се получи загуба, а да ги оставим така, както са държани до падеж", каза Горанов.

На въпрос дали ще последва подобно решение и за професионалните пенсионни фондове, Горанов каза, че социалният министър Ивайло Калфин е имал подобно готово решение. „Но понеже доста се забавихме, за да го изчистим във вида, в който то трябва да сработи и да гарантира, че няма да бъдат ощетени правата на хората, решихме, че няма да го вкарваме в законопроекта за бюджета на ДОО. доколкото ми е известно, освен ако не се е отказал от позицията си, министър Калфин предлага също избор по отношение на професионалните фондове по подобна схема", коментира финансовият министър.

Таванът на пенсиите и свързан с тавана на осигуряването. Ако няма максимален осигурителен доход, има аргумент да няма и максимална пенсия, каза той.