Вл. Горанов: Данъчната политика не е самоцел

/КРОСС/ Водещ: Финансовият министър Владислав Горанов предложи още общините да събират до 2% данък, но после депутатите, включително тези от ГЕРБ, казаха „стоп" и законопроектът не влезе в парламента. Ще видим дали засега. Защо разиграхте този танц преди изборите?

Владислав Горанов: Данъчната политика не е самоцел. В случая дори не говорим за някакви ажиотажи, свързани с проба на общественото мнение. Тази тема с възможността на общините да имат база за правене на икономическа политика и за генериране на допълнителна приходна база, ако местната общност има желание, не е нова. Само че очакванията към централното правителство, ако мога така да се изразя, е че ние имаме възможност да отделим допълнителен ресурс към общините. За съжаление при дефицитите, в които държавният бюджет през последните години работи, това не е възможно. В този смисъл има два сценария - или да дадем възможност на местните власти сами да правят такава икономическа политика, която има най-малко две предимства. Най-просто е, че генерира допълнителен ресурс, с който могат да реализират различни инвестиционни проекти, а не по-малко важната тема в случая е, че за първи път се дава някакъв реален инструмент, за който общините да водят дебат и да прилагат политически решения. Какво имам предвид? Ако погледнем от гледна точка на законодателството какви решения могат да взимат общинските власти, преките решения, свързани с икономическото развитие на местните общности е относително ограничено. Т.е. на практика общинските съвети имат много малко инструменти, с които могат да правят икономическа политика за съответната територия и да бъдат по-атрактивни или по-малко атрактивни.

Водещ: Тоест вие им казвате сега „можем да ви дадем, но депутатите не искат и точно преди изборите няма" и после искате да се върнете към тази идея? Или не искате да се върнете към тази идея?
Владислав Горанов: Всъщност дебатът не се състоя.

Водещ: Отложен ли е, или спрян завинаги?
Владислав Горанов: Въпрос на решение от всички нас. Понякога, когато определени идеи, дебатът за тях се води в затворени кабинети между политиците, тогава обикновено говорим за задкулисие. Когато в друг случай представим идеите за предварително обсъждане, тогава пък свръхреактивността е такава и се ползва конюнктурно за популистки цели, че човек, позицията на министър е трудно да се ориентира дали трябва въобще да започва да мисли или трябва да стои и да се вози в скъпите автомобили, които му е предоставила държавата и да не прави никакви движения. Това със сигурност не е моята позиция.

Водещ: Т. е. вие няма да се откажете и всичко зависи от депутатите? Опитвам се да преведа това, което казвате.
Владислав Горанов: Не, аз директният отговор ще ви го дам: след като не сме узрели за това решение, аз не мисля, че трябва да даваме допълнителен инструмент на тези, които използват този тип дебат за чист популизъм, за да продължат да се упражняват с него. След като дебатът не се води по същество ,а се води с подменени аргументи - няма причина да продължаваме да подхранваме този нездрав дебат. Иначе, обаче връщайки се към съществото - българските общини нямат достатъчно инструменти да водят икономическа политика, да взимат решения, които да ги правят по-атрактивни или по-малко атрактивни от гледна точка на икономическата активност на бизнеса или на населението, които работят на определена територия. Това, всъщност идва да адресира един по-голям проблем: като цяло, дори да сравним държави със същия икономически статус като България по отношение на облагането на собствеността на гражданите, ще открием, че в България облагането на собствеността на гражданите е пъти, в порядъка на няколко, до десет, по-ниско от това са съпоставими с нашата черга, ако мога така да се изразя, държави - Сърбия, Унгария, Хърватия, Румъния, имаме много ниско облагане на имуществото. Това на практика отнема какъвто и да е била инструментариум на общините да водят икономическа политика и да подобряват средата за живеене. Те разчитат изцяло на правителството за всички решения трябва да бъдат взети от гледна точка на ресурса. Това, което мен ме озадачи е, че не се проведе дебатът дали трябва общините да имат повече инструментариум да водят такава икономическа политика или не. Естествено, много лесно е решението да се увеличат трансферите от централния бюджет към бюджета на общините, но това не е отговорното решение, защото това ще стане автоматично без нито една местна власт да изрази отношение към това дали тя има това желание или не.

Водещ: Добре, още една идея разбуни духовете, пак за вдигане на тежест: фирмите да декларират какво от стоките над 700 лв. ползват за собствени нужди и се появява въпросът: ако аз имам скъп телефон и се води на фирмата ми, каква част от него използвам, за да си звъня вкъщи и аз трябва това да го декларирам и да не му плащам ДДС?
Владислав Горанов: Не е толкова опростено, колкото го разказвате, но общо взето става въпрос за това, че имаме стотици хиляди икономически оператори, които са регистрирани по Закона за данък добавена стойност и изкушението те да придобиват активи с право на данъчен кредит, т. е. да не внасят ДДС върху тях и да ги използват за лични цели, води до това, че един огромен обем от дължимия за хазната данък не стига до нея. Най-простият пример е, знаете един стар дебат разпознат за обществото - ползването на автомобилите. То, ако се разпростре върху всички активи, които се придобиват от юридическите лица и не се ползват за целите на тяхната икономическа дейност, а за лични цели - това води до един доста сериозен обем загуба на фиска, а съгласете се, че при най-ниската данъчна тежест и при състояние на дефицит - моята единствена задача е да се опитам да предпазя обществото от допълнително задлъжняване. Всички тези мерки, които в момента се правят, пак повтарям: те не са самоцел.

Водещ: Искате пари, то е ясно. Въпросът е: не е ли скритата идея данъчните да се нахвърлят върху фирмите и да ги изстискват до дупка?
Владислав Горанов: И сега е забранено или не е разрешено от закона да използваш данъчен кредит, т. е. да си приспадаш от дължимото ДДС използването на активи, които не се купуват за целта на твоята стопанска дейност, а за целта на личното потребление в семейството, новото решение, по-скоро ще внесе ред в тези отношения, отколкото да даде възможност на данъчния по свое усмотрение да предлага репресия спрямо лицата. Но аз искам да направя само две ремарки по тази тема, за да разберем кой на коя страна стои. Знаем, че сме държавата с една от най-високите дялово на сивата икономика, знаем че данъчното ни облагане е едно от най-ниското в Европа, знаме, че за съжаление, сме на дефицит, особено последните години. Аз имам нелеката задача да се опитам да намаля дефицита и тук, за съжаление, понякога се чувствам самотен в политическия дебат, защото когато говорим за разходите на бюджета чуваме различни тези кое е много важно и колко трябва да се харчи. Когато говорим за приходната част на бюджета чувам колко е лошо да се плаща данъци или колко е лошо да се тормози икономическата активност чрез опита да се събере нещо в полза на фиска и някъде по средата Горанов се показва на банкноти свързани с емисия на дълг.

Водещ: Да, това беше в това студио, обаче неубивате ли златната кокошка, която ви носи яйца - малките фирми, малките частни фирми, защото те трябва да оберат всеки пешкир в България?
Владислав Горанов: Не, ако аргументът е, че малките частни фирми трябва да нарушават закона и да не изкривяват системата с данък добавена стойност - какво значи да ги убиваме? Ако, според вас, това което се предлага: да се намаляват възможностите за избягване на плащане на данъци е натиск върху стопанската активност, аз не приемам тезата на един бивш мой колега Трайчо Трайков, който казваше: по-добре сива икономика, отколкото никаква икономика, ние трябва да изградим ценността в себе си, и това се налага от ежедневието, че само законът може да ни даде свобода. Няма друг ред, освен писаният за всички общовалиден ред.

Водещ: Да, но законът показва някаква политика. Ето, сега, например: защо намалявате акциза за евтините цигари и го вдигате за скъпите? Това не е ли аванта за „Булгартабак" и неговия собственик?
Владислав Горанов: Акцизът се плаща от гражданите. Акцизът се плаща от тези хора, които имат за съжаление определена зависимост към потреблението на тютюневи изделия. Акцизът не се плаща от „Булгартабак", акцизът не се плаща от „Кингс табак", акцизът не се плаща от BAT. Тази спекулация обслужва една инерция в политиката, която лично на мен ми е относително странна, но не неразбираема. Нашата основна и единствена цел е да не се окажем в състоянието на 2010 г. в началото, когато заради необходимостта от нарастване на акциза заради поетите ангажименти към ЕС, натискът върху потреблението на тютюневи изделия да измести голяма част от потреблението в контрабандата. Със сигурност половината от ниския и средния клас цигари на българския пазар се произвежда от мултинационални компании, небългарски компании. И всъщност тук веднага съм провокиран да ви попитам вие имате ли против българските компании, защото дебатът става сякаш малко странен. Но извън това, кои са български и кои са чуждестранни компании, нашата единствена и основна цел е да направим увеличението на тютюневите изделия поносимо за по-ниско доходните групи, а тези които имат възможност и са с по-малка чувствителност към промяната на цената, могат да продължат да пушат каквито искат цигари. В заключение към тази тема само ще обърна внимание на това - няма никаква пречка, независимо от това с чий капитал е производителят - местен или чужд, той да предложи такъв тип тютюневи изделия, че те да бъдат по-малко или повече повлияни от промяната на акцизната ставка. Със сигурност, обаче,аз не искам да увеличавам с еднакво темпо евтините и скъпите цигари. Предлагам евтините и средният клас цигари да се увеличат с по-малко темпо от скъпите цигари.

Водещ: За да ви докажа, че съм за българските фирми, веднага ще ви попитам защо искате над 5 хил. лв. да са по банков път? Това не удря ли точно малките фирми?
Владислав Горанов: Г-н Василев, ако някой ден или някоя вечер получа упрек от вас, че вие не сте могли да си платите сметката на вашето семейство в ресторанта с наличните във вас 5 хил. лв., ако случайно носите във вас толкова...

Водещ: Аз не ходя в такива ресторанти.
Владислав Горанов: ...тогава получа този упрек, тогава аз съм склонен да обсъждам различно ниво на ограничаване на плащанията в брой. Според мен разнасянето на големи суми в брой, като изключим темата откъде произхождат, може да се сведе само до нежелание на хората да използват най-модерните технологии на съвременния свят, първо. И второ, да са укрити от обществото откъде са техните доходи.

Водещ: Накрая, с едно изречение, все пак, като мислите за 12% ставка плюс тази за общините, не хвърляте ли някакво съмнение върху плоския данък?
Владислав Горанов: Ако се стигне, както върви дебатът, аз съм разколебан да предлагам такова решение, независимо че отдавна е обговорено и е част от предизборната програма на ГЕРБ, но дори да се стигне до подобно решение, то отново ще бъде пропорционално. Т.е. то няма да разграничава доходите по размер на хората. Т.е. данъкът отново ще остане плосък. Но най-важното нещо, което трябва да се разбира от българските граждани е, че първо, това което се предлага няма да бъде априори решение на централната власт. То ще бъде решение на един задълбочен анализ на местните власти, а те се избират от хората и всъщност най-големият проблем на липсата на такъв дебат, е че това беше много добра основа за икономически дебат или дебат по същество между отделните претенденти за местната власт дали са съгласни или по какъв начин ще водят общините в следващите години. Така или иначе, обаче, ерозия на плоския данък няма да допуснем. И всъщност винаги, когато по една или друга причина сме имали изкушение да търсим по-широка подкрепа в българския парламент, тя е била заради фундаментът - запазване на ставките по ДДС, запазване на плоския данък. И в този смисъл понякога нашите партньори се изкушават да ни притискат до стената и да ни карат да влизаме в обяснителен режим, но ние сме достатъчно зрели, за да избягваме евтини политически цели спрямо дългосрочния ни ангажимент да не променяме данъчната система.

Владислав горанов, министър на финансите

БНТ, „Панорама"