Сивият пазар на горива е над 30%

/КРОСС/"Има сериозно количество нелегални горива, които влизат в България." Това заяви Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация, по време на специална пресконференция, проведена в Пловдив.

"По данни на Министерството на финансите за деветмесечието съотношението между горива, произведени в България, и внесени горива е 60% на 40%. Срещу 60% български горива стои 1.238 млрд. лв. акциз. В същото време срещу останалите 40% внесени горива са постъпили 380 млн. лв. акциз. Въпрос на много просто уравнение да се изчисли дали въпросните числа са в съотношение 60 на 40. Тогава къде са останалите няколкостотин милиона, които не са постъпили в българския бюджет", попита Златев, цитиран от "Капитал".

От контрабандата има двама губещи. От една страна, това е легалният бизнес, който трудно се конкурира с контрабандните горива. "В същото време това е въпрос, който трябва да вълнува в много по-голяма степен българската държава", заяви Златев, тъй като тя е и големият губещ от контрабандата. Според него, въпреки че държавата прави усилия да се бори с контрабандата на горива, тя не е намаляла, като допълни, че това, че проблемите, които стоят пред бранша не са решени толкова години, говори, че има съпротива и нежелание те да бъдат решени.

Параметрите на сивото

От асоциацията посочиха и доклада на Министерството на финансите, според който над 30% от пазара на горива попадат в сивия сектор. На година на пазара се реализират около 2-2.5 млн. тона светли горива, като при неплащане на акциз и ДДС се губят по около 1000 лв. на тон. Това означава, че загубите за бюджета са между 600 и 800 млн. лв. на година.
От асоциацията вече нееднократно са призовавали да бъдат монтирани измервателни уреди на всички пристанища, митнически складове и други обекти, от които се внасят горива в страната, както и да се обърне сериозно внимание на вносителите, сред които една част са с капитал от 2 лева. Важна част от схемата за пласиране на контрабандното гориво в страната до краен потребител били и ведомствените бензиностанции, които продават на трети лица. Според големите търговци на горива има двоен стандарт при контрола на участниците на пазара, като той е в полза на нелегалната търговия и в ущърб на бизнеса на светло. "Спомняте си кампанията за проверка на бензиностанции. Всички проверки, които бяха направени, са само на бензиностанции на представители на асоциацията, които са 1200. В същото време има едни 6800 бензиностанции, наречени ведомствени, които са регистрирани на сайта на Министерството на финансите, като една не е била проверена по простата причина, че те нямат пломби и няма какво да им се проверява. Ние по никакъв начин не разбираме защо те трябва да бъдат изключение", заяви Златев.
Междувременно на 30 ноември изтича срокът, в който ведомствените бензиностанции трябва да отговорят на последните промени в изменената шест пъти през годината Наредба 18. След дълги дебати и протести в последния вариант на текста земеделските производители бяха изключени от задължението да монтират нивомерни системи в надземните резервоари на ведомствените си бензиностанции. Изискването остана за всички други сектори - например транспортните фирми, които също имат много обекти за зареждане на машини и съоръжения за собствени нужди.

Асоциацията срещу митниците

Споровете между контролните органи и търговците на горива текат и по други направления. През октомври по сигнал на асоциацията прокуратурата започна проверка срещу Агенция "Митници". В сигнала е посочено, че митнически служители манипулират централизираната акцизна система (БАЦИС), за да прикриват незаконни действия на компании. БАЦИС трябва да събира и обработва информацията, която компаниите са длъжни да подават в реално време чрез измервателните уреди на входа и изхода на акцизните складове, което става автоматично по електронен път. Отчетените количества се сравняват с тези, декларирани от лицата в края на деня.

В писмото до прокуратурата се посочва още, че данните, които някои акцизни складове изпращат до митниците, се заличават умишлено от базата данни, а освен това самата система нямала капацитета да обработи голямото количество информация, която получава. "Системата на Агенция "Митници" не функционира правилно, като това значи, че цялата информация е неправилна и непълна. Отделно ние срещаме ежедневни проблеми в работата си, защото тя блокира, изключва, не обработва достатъчно данни, което нас ни принуждава да спираме работа и да изчакваме или да извършваме огромен труд и в писмена форма да попълваме огромен обем информация", заяви Златев пред медиите. Нашето последно предложение е да се извърши международен одит на системата. От асоциацията напомниха, че за да спазят всички изисквания на митниците за подаване на данни към тях, фирмите, членуващи в нея, са инвестирали над 150 млн. лв. Все още обаче няма отговор по сигнала на фирмите срещу контролиращия ги орган.