FP посочи седем груби грешки във външната политика на САЩ

/КРОСС/ Американският професор Стивън Уолт в своя публикация за Foreign Policy посочил седем изключително важни грешки във външната политика при тримата последни президенти на САЩ и споделя мнение как можело да бъдат избегнати.

Според него, при решаване на външнополитическите въпроси на американските лидери не им достига реализъм. Реалистите вярват, че военната мощ е важен инструмент за защита суверенитета на държавата, но признават, че нейното използване може да доведе до непредвидими последствия.

Според Уолт, в САЩ през последните години преобладавал или либерален интернационализъм (сред демократите) или неоконсерватизъм (сред републиканците). Тези подходи професорът счита неефективни.

„Щяха ли да бъдат САЩ и целият свят в по-добро състояние, ако последните трима президенти се придържаха към предписанията на реализма вместо да позволят на либералите и неоконсерваторите да командват парада? Отговорът е „да”, пише Уолт.

Професорът сочи седем „огромни грешки” на САЩ на международната арена, извършени от Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама.

Настояването на САЩ за разширяване на НАТО през 90-те години с Чехия, Унгария и Полша и опитите за „привличане” на Украйна и Грузия е първата груба грешка. „Реалистите разбират, че великите държави са особено чувствителни към разпределяне на силите около техните граници. Експерти като Джон Кенан (бивш посланик на САЩ в Русия) предупреждаваха, че разширяването на НАТО неизбежно ще развали отношенията с Москва”, пише Уолт. Тогава Крим щеше да е в състава на Украйна, нямаше да го има конфликта в Донбас, а Източна Европа щеше да е по-сигурна.

Според професора, разширението на НАТО не го е усилило, но е резултат на „класическа комбинация от високомерие и лоша геополитика”.

Втората грешка е по отношение на Близкия Изток. Ако Джордж Буш-младши беше слушал реалистите, той не би нахлул в Ирак през 2003 г. и сега „Ислямска държава” нямаше да я има.

Реалистите предупредиха и за третата грешка в Афганистан, особено след като войната в Ирак даде възможност на талибаните да се прегрупират.

Четвъртата поред грешка е в отношенията с Иран. Сделката с Техеран трябваше да бъде сключена по-рано при по-изгодни условия, когато иранската ядрена инфраструктура беше по-малко развита.

„Специалните отношения” с Израел са петата грешка, навредила и на двете страни.

Шестата и седмата грешки са свързани със свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи в Либия и желанието това да бъде повторено с Башар Асад в Сирия.