Патронажните грижи – инструмент за подобряване на майчиното и детското здраве

/КРОСС/ Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Българска педиатрична асоциация и Тръстът за социална алтернатива организираха международна конференция на високо ниво, която даде възможност на професионалисти от България и света да обсъдят ползите от прилагането на патронажната грижа като ефективен инструмент за подпомагане на майчиното здраве и детското благополучие в ранна възраст.

„Инвестицията в ранното детско развитие е възможно най-добрата инвестиция в цялото общество. Защо ли? Защото за децата, които не получават адекватна грижа в първите години от живота си, е много по-вероятно да развият емоционални и здравословни проблеми, да останат без качествено образование и така да имат ограничен достъп до пазара на труда. Всичко това ги обрича да са част от омагьосания кръг на бедността. След като друг страни са се справили - защо и България да не може? Подходящ подход за ограничаване на всички тези рискове е именно партонажната грижа", каза Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

Патронажната грижа се осъществява от медицински сестри или акушерки чрез директни посещения в дома на семействата. Професионалистите информират бъдещите и настоящи родители, консултират; показват специфични грижи за децата; обучават и подкрепят емоционално семействата; идентифицират ранните признаци на проблеми в развитието и сигнализират за деца в риск; предоставят подкрепа на бременните без здравни осигуровки за достъп до профилактични прегледи и наблюдение, подпомагат и насочват семействата към социални и здравни грижа.

„Детското и майчино здраве зависят от качественото на предлаганите медицински услуги. Българската здравна система все още не е реализирала широк достъп до професионална грижа в отдалечените и малките населени места и сред маргинализираните общности. Има нужда и от засилване на координацията на усилията за подобряване на показателите за справяне с ранната детска смъртност. Такава добра практика за координиране и съчетаване на здравните и социалните компоненти на услугите виждаме в патронажната грижа, осъществявана от УНИЦЕФ в няколко района в България", се казва в декларация на Министерството на здравеопазването, която беше прочетена пред участниците в конференцията.

Елементи от модела на УНИЦЕФ за патронажа грижа вече са заложени в Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (2014-2020). България е една от малкото страни в Европа, където такава цялостна грижа все още не се предоставя.

„Тръстът за социална алтернатива също планира стартирането на патронажна грижа от есента - на първо време в София и Варна. Целта е да принесем добрия опит от САЩ и множеството международни практики. Правим го, защото децата - независимо от техния етнически произход, са бъдещето на България. И важното е не родителите да търсят достъп до услуги, а самите услуги да следват индивидуалните нужди на децата", каза Сара Перин, изпълнителен директор на Тръста за социална алтернатива.

И макар патронажните грижи да са насочени към всички бременни и родилки, новородени и децата до 3-годишна възраст, фокусът приоритетно пада най-вече върху уязвимите семейства и децата в риск. УНИЦЕФ вече създаде такива услуги в областите Шумен (през 2013 г.) и Сливен (през 2014 г.), където има най-голям дял на такива семейства на глава от населението - включително и най-високата детска смъртност в страната.

„За високата детска смъртност влияят рискови фактори като ранните раждания преди 18-тата годишнина на майката или късните раждания - след 35-тата годишнина на майката; това дали в семействата има хронични заболявания; дали родилките имат достъп до качествена акушерска и педиатрична грижа; дали майката е полагала тежък труд по време на бременността и дали бебето е родено преждевременно или не. Социалният статус на семействата също влияе на това дали децата ще са в риск - по отношение на бедност или заболеваемост. Затова здравеопазването в България трябва да предоставя цялостна, а не парцелирана грижа, която да включва и медицински, и социални елементи, а Министерството на здравеопазването трябва да си постави по-амбициозни цели за намаляване на детската смъртност до 2020 г.", каза доц. д-р Д. Калайков, Българска педиатрична асоциация.

По света патронажната грижа е популярна и много добре възприета. Участниците в конференцията имаха възможност да се убедят в това от международно признати експерти:

„Когато вече има толкова много научни доказателства за ползите от ранното детско развитие, просто е престъпна небрежност, ако правителствата и възрастните все още ги пренебрегват. Истинският проблем е във фрагментацията на грижата, която се предлага на най-малките. Трябва ни изцяло нов подход, според който не лекарите да се налага да се справят с последствията от липсата на ранно детско развитие и да се борят с проблемите на отделни деца, а властите и родителите заедно да обхващат абсолютно всички деца - и то с цел превенция и недопускане на проблеми, а не последващата борба с тях. Патронажната грижа предоставя точно такъв цялостен подход", каза Д-р Франк Оберклайд, директор на Центъра за детско здраве към Кралската детска болница на Университета в Мелбърн, Австралия.

„Ако попитате патронажните сестри какво ги мотивира да ходят по домовете на хората и да се срещат с всякакви съдби, те ще ви кажат, че това е вроденият и изключително силен инстинкт и желание на майките да закрилят детето и да му предоставят възможно най-добрата грижа. Затова ние сме разработили механизъм за реално партньорство между патронажните сестри и семействата. Неговите цели са да подобри положителния изход от бременността; да развие здравето и благосъстоянието на новородените деца; да засили социалния статус и икономическата независимост на семействата - особено на най-уязвимите", каза Д-р Дейвид Олдс, професор по детски болести, психиатрия и превантивна медицина към Университета на Колорадо, Денвър, автор на програмата „Партньорство сестра-семейство.

В България, услугите по патронажна грижа се осъществяват безплатно на територията на областите Шумен и Сливен. За целта бяха създадени Центрове по майчино и детско здраве, които се издържат с дарения на клиенти и служители на „Пощенска банка" в партньорството с УНИЦЕФ. Партньорството „Най-добър старт за всяко дете" получи редица признания - като наградата „Най-добра дарителска програма" на Българския дарителски форум през 2014 и „Инвеститор в обществото" на Българския форум на бизнес лидерите през 2015 г. До момента патронажните сестри, подкрепени от УНИЦЕФ, са осъществили 17 000 посещения, от които подкрепа е оказана на 5384 семсйства.

Защо ранното детско развитие е толкова важно:
Половината деца в България (52%) живеят в риск от бедност или социално изключване; България е на едно от първите места в ЕС по смъртност на децата до 1 година; през 2013 г. близо 9000 жени без здравно осигуряване са родили, или 13% от всички родилки за този период; 6,5% от децата до 5 години са с изоставане в растежа; 41% от децата на възраст 6-11 месеца са с анемия; много деца от най-бедните семейства или с увреждане все още попадат в държавни институции или остават извън общинските детски градини.
Ето защо ранното детско развитие обхваща важни области като мерки за оцеляване, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др. Първите години оказват огромно влияние върху развитието и успеха на човека и по-късно в живота - от доброто здраве и силните резултати в училище до самоуважението и социалните умения. Политиките за ранно детско развитие са и инвестиция в бъдещето на цялата държавата. Интегрираните програми за най-малките деца спомагат за елиминиране на неравностойното положение, а това е основен начин за борба с бедността. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10% годишно - защото ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.

УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно с нашите партньори ние работим в 190 страни и територии, за да превърнем този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигнем до най-уязвимите и социално изключени деца.