Слагат таван в доплащането за лекарства - до 60% от цената на най-евтиното

/КРОСС/Държавата слага таван на доплащането от пациента за лекарствата, отпускани чрез здравната каса - до 60% от цената на най-евтиния медикамент в терапевтичната група. Точните суми за всеки препарат ще могат да се проверяват и онлайн чрез мобилния телефон от януари.

Това съобщи пред "24 часа" проф. Николай Данчев, шеф на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата.

Пациентът ще може да проверява лекарствата и по международно непатентно наименование, и по търговско име. Така ще се ориентира за цената, процента и сумата на реимбурсиране от здравната каса и за дължимата сума за доплащане.

Улесненият онлайн достъп до тази информация ще е от полза и на лекарите, когато изписват определено търговско наименование от лекарствената група. Повечето и сега съобразяват рецептите с финансовите възможности на болния.

Таванът на доплащането от пациента трябваше да е до 50% от референтната цена в терапевтичната група според проекта на МЗ. В окончателния вариант на променената Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета от Министерския съвет в сряда, допустимият дял доплащане за пациента е вдигнат до 60%. Той се изчислява върху цената на референтния продукт в групата - този с най-ниска цена, която е станала база за определяне на реимбурсацията на здравната каса в дадената терапевтична група. Това е най-изгодният медикамент за пациента като цена, но ако той избере или се нуждае от по-скъп препарат от същата група, ще доплаща за него най-много 60% от "стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност на лекарствения продукт, който е с най-ниската стойност за дефинирана дневна доза, съответно за терапевтичен курс на лечение", обясняват от МЗ.

Досега нямаше такава регулация и доплащанията варираха от стотинки до десетки левове за лекарства от една и съща група. Промяната е за сметка на по-скъпите представители в групата.

Скъсяване на разликите в цените на различните търговски наименования във всяка група е една от целите на промяната в наредбата, обясняват от МЗ в мотивите си. "Предложението е изцяло със социален ефект и ще има отражение върху населението. В Позитивния лекарствен списък във всяка група по международно непатентно наименование и лекарствена форма има по един лекарствен продукт, който е напълно безплатен или с най-малко доплащане от пациента, но често лекуващият лекар предписва друг продукт и пациентите доплащат различни по размер суми. С новите разпоредби се цели да се ограничи ценовият диапазон в доплащането от пациента", обяснява здравният министър Петър Москов в доклада си по наредбата.

При общественото обсъждане на наредбата се появиха опасения, че ценовият натиск ще доведе до оттегляне на лекарства от българския пазар поради липса на икономическа ефективност. Друг риск е по-скъпите медикаменти да бъдат извадени от договарянето с НЗОК и да останат на свободна продажба.

Според МЗ обаче "тази промяна няма да се отрази върху цените на лекарствените продукти, които се използват при външното ценово рефериране и следователно няма да предизвика оттегляне от пазара на продукти".

Наредбата предвижда и по-гъвкав режим за включване и изключване на медикаменти от Позитивния лекарствен списък, който определя купуваните от касата и болниците медикаменти.

Ново условие е, че на всеки 3 г. ще се прави оценка на включените лекарства за терапевтична ефективност, безопасност, фармако-икономически показатели. Определените като неефективни медикаменти ще отпадат от списъка, съответно и от публично финансиране.

Същата мярка се предвижда и ако НЗОК не е плащала за дадено лекарство повече от 6 месеца или е платила за даден представител под 1% от общата стойност на медикаментите в неговата група.

В Германия пестят с генерични медикаменти
Промените са в полза на пациента - той ще плаща по-малко, което е позитивен ефект от новата наредба. Това коментира Николай Хаджидончев, председател на Българската генерична фармацевтична асоциация.

Новата наредба е стъпка към по-активна прогенерична политика, която бе заявена от управляващия екип на здравното министерство, коментират експерти. Тя цели максимално разширен достъп до лекарства при оптимизирани разходи. Намаленият ценови товар за пациента обаче е за сметка на фармаиндустрията, а не на бюджета, отбелязаха дистрибутори.

Генеричните лекарства подобряват достъпа на пациентите до лечение при 3 социално значими заболявания: хипертония, рак на гърдата и депресия, сочи европейско проучване, представено в Берлин преди дни.

Конкуренцията при генеричните лекарства - когато една и съща молекула се произвежда от повече производители след отпадане на патента върху оригиналния препарат, подобрява съотношението качество-ефективност на терапията, а това разширява достъпа на пациентите, сочи проучването. Разходите падат сериозно - за някои терапии от 50 000 евро на 7200 евро.

В Германия генеричните лекарства след отпадане на патента спестявали до 77% от разходите. Тя е на едно от челните места в Европа, където генеричните медикаменти навлизат на пазара бързо - 76% от предписваните лекарства са генерични.