Д. Грос: Ентусиазмът на Германия и останалите северни страни да плащат ще намалее

/КРОСС/ Европейският съюз, Международният валутен фонд и други донори предоставиха значителна финансова помощ на Гърция, но ако страната сама не накара икономиката си да заработи, то Брюксел, Вашингтон или Берлин не могат да направят нищо, каза директорът на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел Даниел Грос в интервю за „Хоризонт".

„Това не е криза, която Европейския съюз може да реши - през тази година видяхме, че кризата може да бъде решена само в Гърция и само гръцко правителство може да започне да прилага реформи. Единственият въпрос, който беше изяснен през тази година, беше, че еврозоната не може да бъде изнудвана от Гърция. Офертата е ясна - ако Гърция продължи с реформите, ще получава финансиране, ако не - ще се оправя сама", посочи той.

Грос поясни, че въпреки огромния шанс Гърция да излезе от зоната с обща валута, правителството в Гърция е направило своя избор, който се затвърждава и от мнението на обществото, изразено на състоялите се избори: „Изборите показаха, че над 70% от гласовете отидоха в подкрепа на оставането в Еврозоната. Естествено, възможно е правителство на малцинството да направи нещо лудо. Гръцкият народ първо каза, че иска да остане в еврото, без да плаща за това, но после - когато изборът беше „или плащате, или сте вън", те решиха да останат. Не знаем дали това ще продължи вечно - икономиката е стабилизирана и не очаквам Гърция да просперира, но поне влошаването й беше прекъснато".

Грос обясни, че Еврозоната може да функционира само когато членове й спазват минимален стандарт за разумно държавно управление, защото въпреки всичко Еврозоната не може със сила да налага дълбоки реформи в страните-членки: „Ако в страни като Гърция корупцията не се изкорени, ако политическите решения се вземат против интересите на държавата и в полза на определени групировки, общото управление на Еврозоната не може да направи нищо, за да спре правителството да съсипе собствената си държава - само гръцката политическа система и гражданите могат".

Даниел Грос коментира и ролята на Германия и поведението на страната спрямо миграционните потоци: „Германия се оказа в доста по различна роля от тази, която играеше при кризата с еврото - там всички зависеха от немското финансиране и искаха солидарност от Германия. После нещата се обърнаха и сега Германия иска солидарност от останалите. Получи се така, че източноевропейските държави, които години наред насила бяха изолирани, сега сами решиха да се затворят за външния свят. Въпреки че в страни като Полша и България броят на чужденците е минимален, бих казал, че те биха имали интерес от имигрантите поради застаряващото и намаляващо население, но при тях логиката не е икономическа - става дума за дълбоко вкоренено чувство на несигурност, на неувереност, което все още властва в източната част на ЕС".
Грос поясни, че въпреки предупрежденията от страна на Германия за солидарност на източноевропейците спрямо бежанците, политиката на ЕС спрямо еврофондовете няма как да бъде променена коренно, но със сигурност ще се усети разлика при бъдещото преговаряне на бюджета на структурните и кохезионни фондове.

Ентусиазмът на Германия и останалите северни страни да плащат ще бъде още по-малък, подчерта икономистът.

Даниел Грос допълни, че бежанската вълна носи висок риск и за Еврозоната, и за Шенгенската зона: „ЕС се основава на малък брой общи правила, които обаче очаква да бъдат реално прилагани от държавите - така някои гръцки реформи за еврото бяха гласувани от правителството, но никога не бяха приложени на практика, като същото се случи и със Шенгенските правила. Не беше въпрос на пари, защото ЕС плаща за всичко, но в Гърция просто държавният апарат не работи. До известна степен това важи и за Италия и ето защо Европейската комисия предложи промени в контрола по външните граници и докато с Еврозоната всичко минава през волята на гръцкия народ, защото Брюксел не може да сложи свои хора в гръцките министерства и да започне да налага данъчния кодекс, за шенгенската граница може. „Ако вие не се справяте, ще пратим наши хора да вършат работата вместо вас" - това е основната идея, а ако гърците не се съгласят и на това, то има риск да напуснат и Шенгенската зона".

Относно опита на ЕС да посредничи между Русия и Украйна, договаряйки мирно споразумение в Минск за спиране сепаратисткия конфликт в Донбас, и продължилите санкциите срещу Русия, макар и с минимален ефект, Грос допълни: „Държавите, които твърдят, че плащат висока икономическа цена, изцяло грешат, защото 90% от намаления руски износ се дължи на падналите цени на петрола, а руският внос като цяло така или иначе щеше да падне. Допълнителният ефект от европейските санкции върху Русия е нищожен - от порядъка на 500 млрд. евро неосъществен износ за целия ЕС. Ако са честни, европейските правителства трябваше да признаят, че Русия спря да внася стоки по други причини, а не заради санкциите. Тези санкции не оказват незначителен ефект върху руската икономика. Те са просто политически инструмент - единственият начин ЕС да изрази мнението си, че не е съгласен със ставащото в Източна Украйна. Руската намеса там затихна по други причини".