Гърция да си плаща дълговете

София /КРОСС/ Българското общество намира вина за гръцката криза на различни нива в Гърция и сред кредиторите й. Не личат изявени солидарни нагласи с Гърция. Ярка е нагласата, че съседката ни преди всичко трябва да плаща заемите си. За щастие, страховете, че гръцки сценарий е възможен у нас не са преобладаващи. В същото време обаче, гръцката криза явно носи и усещане за несигурност в Европа като цяло, макар ЕС да продължава да бъде източник на надежда за българите. Това показват данните от изследване, възложено, финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл" от август, получени чрез пряко интервю сред 1010 души в цялата страна в рамките на ежемесечната изследователска програма на агенцията. Изследването очертава преди всичко любопитни хипотези.

Кой е виновен и кой печели според масовите представи

Постигнатият през юли пробив в преговорите между Гърция и кредиторите й явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията - малко под 40 на сто от хората избират тази опция, 24 на сто смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13 на сто смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите.

Хората с достъп до по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция. Но като цяло явно е останало усещането по-скоро за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка, но и на проведения преди това референдум, който показа ярка обществена съпротива срещу кредиторите. Картината на мненията на българите е с много нюанси, а една четвърт от запитаните признават, че не могат да преценят. Това е нормално при сложни полотико-икономически теми.

Тествано беше и отношението към някои твърдения, за да се види дали и доколко в общественото съзнание са навлезли стереотипи, както и къде се търси вината за случилото се с Гърция. Тези твърдения пораждат преди всичко хипотези за по-нататъшно изследване и не претендират за изчерпателност. 60%, например, споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. 21% не са съгласни, а останалите се колебаят.

Същевременно, близо 70 на сто са съгласи и с твърдението, че онези, които са давали заеми, на Гърция, имат главната вина. 14% не са съгласни. Тук привържениците на левицата закономерно показват по-чувствително съгласие.

Като че ли най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението „Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там". 75% от българите са съгласни, а само 9 на сто не са. Останалите се колебаят.

Ако се опитаме да „усредним" тези отговори, то българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите. Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват „да" и на трите твърдения. При това, няма кой знае колко ярки различия в мненията между различните групи на обществото ни. Но ако се опитаме да степенуваме, то най-малко виновен явно изглежда „народът", по-виновни са „европейците" или „богатите", а най-виновни явно са „политиците". Само по-задълбочено изследване може да покаже дали става дума за устойчиви нагласи.

Икономии и/или солидарност

Към началото на август твърдението „Част от дълговете на Гърция трябва да се опростят" среща неодобрението на над 70% от българите. 11% се съгласяват, а останалите се колебаят. Още в изследването си през април „Галъп интернешънъл" отчете подобна картина. Това означава, че структурата на мненията у нас не се е променила съществено, въпреки че се усеща влиянието на референдума в Гърция от началото на юли, който популяризира тезата за по-благосклонно отношение към Гърция и беше последван от нови, по-меки, становища на част от кредиторите. Българите като цяло не са привърженици на опрощаване на дългове на Гърция и в по-голямата си част не показват солидаризиране с гърците.

Това личи още по-ясно и в отношението към твърдението „България трябва да подпомага финансово Гърция". Подобен въпрос беше зададен и през месец май, но и тогава, и през август, само 6% се съгласяват, а над 80% са против. За сравнение, във времето около бурните събития в Македония преди месеци в изследването ни през юни беше тествано подобно твърдение: „България трябва да помага финансово на Македония". Може би и историческата близост на България и Македония е изиграла известна роля, защото делът на съгласните изглежда малко по-чувствителен - 15%, а делът на несъгласните е по-малък в сравнение с гръцкия случай - 58%. Правеше впечатление и по-високият процент на колебание - 27 на сто.

Разбира се, случаите в Атина и Скопие са твърде различни, ситуацията в Гърция изглежда доста по-застрашаващо, свързана е с икономика, а не само с политическа криза, както беше в Македония. И в двата случая обаче личи високото убеждение, че България не бива да помага финансово на съседни държави. Тук се оглежда преди всичко логичното опасение на българите за собствения стандарт на живот и икономически трудности.

В изследването през август бяха тествани още твърдения, които да покажат „сурово" или „великодушно" отношение към Гърция, както и елементи на съпричастност с гърците. Например, близо половината от запитаните отхвърлят твърдението „Прекалените икономии са вредни за Гърция", а малцинство от 21% казва „да". Това е още едно доказателство, че според българите Гърция трябва преди всичко да „стяга коланите". Твърдото отношение на обществото у нас все пак не стига до крайности. Показват го мненията по твърдението „Гърция трябва да бъде оставена да фалира, защото не се съобразява с Европейския съюз". В отговорите личи закономерно объркване и те са поделени между „да", „не" и „не знам", но без да надделява „наказателно" отношение към Гърция.

И в редовното изследване през месец май бяха тествани различни твърдения, които да покажат най-общите нагласи към онзи момент. Ситуацията тогава беше различна от сега, но все пак отговорите по някои твърдения звучат любопитно и днес. Например, твърдението „Гърция е част от Европа и Европа трябва да й помага финансово" срещна преобладаващото неодобрение на 54% от запитаните, а 27% бяха „за". Останалите се колебаеха. Явно дори когато става дума за по-абстрактно ниво („Европа да помага") не личат особени солидарни нагласи. Очевидно, казусът с Гърция оставя българите с чувство за нарушена справедливост, а отколкото с желание за солидарност.

Перспективите

Въпреки че хората в по-голям дял намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция в бъдеще ще се влошава, а 21 на сто - че ще се подобрява. Повече от две трети обаче признават, че не знаят. Прави впечатление, че хората с по-нисък образователен и материален статус са и по-големи песимисти за Гърция. Възможно е в случая да се намесва и често срещаният в такива ситуации инерционен скептицизъм (съчетан с недоверие към елитите) който закономерно се проявява най-болезнено при най-уязвимите.

Подобна логика проличава и при отношението към твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция". По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Тук обаче съществена роля изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част очаквано отхвърлят опасността от подобна криза у нас.

Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас. През август са на практика еднакви дяловете на положителни и отрицателни отговори на твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция". През месец май 45% се съгласяваха с това твърдение срещу 31% несъгласни.

В последните години у нас неведнъж е имало опасения от възможен гръцки сценарий. През 2012 г., например, „Галъп интернешънъл" зададе въпроса „Вие лично опасявате ли се, че кризата в Гърция може да засегне и България" 49% отговаряха с „по-скоро да", а 29% избираха отговора „по-скоро не". 22% се затрудняваха да отговорят. Страховете тогава очевидно бяха пораснали в сравнение с предишната година. През юли 2011 г. отговорите на този въпрос бяха на практика поделени поравно. 34% от запитаните споделяха опасението от пренасяне на гръцката криза у нас срещу 32%, които бяха на противоположното мнение.

Кризата в Гърция обаче подклажда страхове и несигурност и по отношение на Европа като цяло. Темата е сравнително далечна и експертна, но достатъчно показателен е фактът, че 57% от пълнолетните българи са съгласни с твърдението „Проблемите на Гърция показват, че в Европейския съюз има сериозна криза". На фона на тези данни, на твърдението „Добре би било България да премине към еврото" среща несъгласие сред повече от половината българи. 17 на сто са съгласни, а останалите се колебаят.

С чисто експериментална цел, без стремеж към каквито и да било изводи, беше тествано и най-общото отношение към възможността Европейският съюз да се опита да стане единна държава с общо правителство, армия и финанси. Най-чувствителен, разбира се, е делът на колебаещите се (37%), но прави впечатление, че малко над една трета от българите твърдят, че са съгласни с такава възможност. Само по-детайлно изследване може да потвърди или отхвърли хипотези в това отношение. Въпросът става актуален на фона на появилите се отново предложения за преструктуриране на ЕС с цел избягване на кризи като гръцката. Данните по този въпрос показват, че на ЕС у нас продължава да се гледа с доверие и надежда.

Редовното изследване на „Галъп интернешънъл болкан" е между 30 юли и 6 август 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1010 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл" в България от 1992 г. насам.