Паралелен град от бежанци живее в Харманли

/КРОСС/ "Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него." Това са думи на големия български писател и харманлиец Генчо Стоев. Аргументите са категорични: възникналото в началото на XVI в. покрай турски кервансарай селище на брега на р. Марица е неизменно на пътя между Европа и Азия от създаването си.
Днес думите на Генчо Стоев са претърпели редакция. Светът не само минава през Харманли, но и се е настанил в него.
Цял паралелен град са 2200 пребиваващи в най-големия бежански център у нас в бившите казарми на изхода на града за Хасково. Заради свободния режим в центъра предимно сирийците, афганистанците, иракчаните и иранците са навсякъде - по заведения, в интернет клубове, супермаркети, пазари, магазини, бюра за парични преводи.
На моменти дори изглежда, че чужденците са повече от българите. По половинкилометровия път от лагера до кръговото движение в началото на центъра от късния предобед до почти полунощ в двете посоки се точат като в индийска нишка отиващите или връщащите се от пазар, забавления или просто били на разходка.
При 2200 жители в лагера на всеки 8-и харманлиец се пада един чужденец, така че едва ли има населено място в България с такава концентрация на чуждоземци.
Повече от година чакащите бежански статут са станали част от пейзажа на града. Жителите му нямат кой знае колко тесни контакти с тях освен чисто търговски: едно заради езиковата бариера, друго заради недоверието.
Самите имигранти също предпочитат да останат в своите затворени общности: те са тук временно за по няколко месеца в очакване на български паспорт и като правило отпътуване при роднини в Западна Европа.
Мненията на харманлийци за временните им съграждани започват от безразличие до
крайни оценки на съпричастност и неодобрение. След началото на кампанията по настаняването имаше 3 протестни митинга.
"Искаме децата ни да играят безгрижно без заплахи", бе лозунгът на едно от шествията, което затвори за половин час движението по международния път Е-80. В самото начало като че ли преобладаваше страхът от неизвестното, но се стигна до конкретното - опасения от престъпност, расово противопоставяне, болести, зарази.
Част от демонстрациите в интерес на истината бяха яхнати партийно с активисти от други градове. От април т.г., когато бе последната проява, в харманлийската група за протест във фейсбук няма нито един пост.
Братът на Нидал Алгафари - Басел (вляво), лично обслужва клиентите в новооткрития сирийски ресторант за бързо хранене.
"Опасенията ни са, че противно на официалната статистика сред бегълците има много повече турски кюрди, афганистанци, пакистанци, хора, обвързани с радикално мислене.
Лично съм виждала как такива хора снимат основите на мостовете над река Олу дере и над Марица. През лятото един афганистанец на име Нури ми сподели, че влизали у нас на групи от по 8 до 32-ма души. Осем е точният брой на войниците в римския взвод.
Освен това защо избраха бившата казарма, тя е строена за опорен пункт. Преди известно време подадох сигнал за създаване на терористична клетка в лагера", разказва активистката Петя Георгиева.
"Нищо лошо не са ми сторили, но ме дразни, че вървят на групи и говорят непознат език.
И аз съм била на гурбет в Гърция, но не съм лежала на гърба на тяхната държава като тези", подкрепя я млада жена.
"Наистина има много мои съграждани, които таят най-често с нищо немотивирана омраза към чужденците. Първоначалното напрежение и ксенофобията утихнаха. Общинското ръководство подстрекаваше населението, внушаваше, че те са потенциални престъпници. За мен присъствието на бежанците е полезно. Те вече са фактор в местната икономика. А освен всичко внасят и колорит с облеклото и обичаите си", смята издателят Иван Атанасов.
От самото начало той организира местни предприемачи, които помагат с дарения, докато не бе въведена доставка на котлова храна. Той дори назначава на работа като операторка сирийката Шалиджен Насру, преди тя да получи статут и да отпътува за Германия.
Сирийци чакат реда си пред интернет клуб.
"Трябва да свикваме, че те са тук, и да бъдем отговорни към тях. Започнах да уча арабски, вече имам речник от 400-500 думи", допълва колегата журналист.
В града сирийски търговци вече откриват работни места.
От 10 дни до автогарата работи ресторантът за бързо хранене на Басел Алгафари, брата на известния режисьор Нидал Алгафари. "9 души са заети при мен. Нямам проблеми с бизнеса. В заведението идват и много българи. Страем се да готвим вкусно и евтино", разказва той, докато обслужва клиентелата в пръскащото се по шевовете заведение за арабски манджи.
Сънародникът му Ахмед Халуф пък държи магазин за дрехи втора употреба в центъра на града. "Клиентите ми са любезни и толерантни, нямат притеснения, че съм чужденец. Тук ми харесва, смятам да остана за постоянно", допълва той.
"Работодателят ми е много по-човечен от други, при които съм била. Много съм доволна и от заплащането", смята продавачката Таня. Още няколко интернет клуба и кафета допълват прохождащия сирийски бизнес.
Заради бежанците целево или не през април т. г. Харманли бе много добре компенсиран от разпределението на 500 млн. лв. за регионите от кабинета на Пламен Орешарски. Общината получи почти 7,5 млн., докато за областния Хасково например парите бяха 2 млн. при 4 пъти повече население.
"Да, благодарни сме за помощта, но тя е еднократна, а бежанците са постоянни. Несъмнено има икономически ползи от тяхното присъствие. В самия лагер бяха открити 100 работни места", потвърждава кметът Михаил Лисков. Той обаче е песимист за ситуацията генерално.
"Това е като приказката: "Щом на сцената има пушка, все някога тя ще гръмне." Ще подновим искането си и към настоящите правителство и парламент, лагерът да е от затворен тип, така е най-добре за обществеността", смята Лисков.
Той изчислява, че само за сметоизвозване общинската хазна отчислява 50 000 лв. годишно. Сумата трябвало да бъде покрита от бежанската агенция, но това не се случвало. Ако пък самоуправлението се оттегли от дейността, следва другата бомба - заразите.
Никой и не отчитал нарасналия документооборот в администрацията при същия брой служители. Притеснително било и че свободният режим и наличието на много млади мъже привличало криминален контингент. И от управата на лагера отчитат, че през последните месеци структурата на бежанската вълна се е променила: настаняват предимно млади мъже, които бягат от военна повинност или привличане на страната на враждуващи групировки.
Иван е от близко село и продава презервативи. "Пласирам гумичките до казармата, евтино ги давам", обяснява уличният търговец. Засега единственият публичен конфликт между местни и сирийци бе заради красавицата Диана от кв. "Маламар дере". Нейният 19-годишен брат Христо Стефанов сключил секссделка за нея с мераклия в местен бар. Впоследствие обаче клиентът, тримата му спътници и дилърът на плът влезли в конфликт.
Христо бе наръган с нож 12 пъти в гърба и шията и се наложи да спасяват живота му в пловдивската университетска болница. Дни наред след това наказателни отряди от махалата дежуряха пред центъра, готови да издебнат, заловят и мъстят на виновните.
На чина в началното училище "Алеко Константинов" от тази учебна година е и първото сирийче. Родителите на малкия първокласник Заби Дауд са взети на работа във фабрика "Димана".
"Детето се справя много прилично. Няма никаква дистанция между него и съучениците му, приятели са. Бих казала, че дори изпреварва с 50% останалите в класа, прекрасно е мотивиран. Родителите на останалите ученици също нямат против, те даже приветстват приемането му", казва директорката на учебното заведение Снежана Захариева.
Още по времето на соца Харманли е по-особен град - с повече космополитизъм заради положението си на път. В града и на близките паркинги действат цели 3 корекома. Редом с граничния Свиленград той е предпочитано място в индустрията за забавления за възрастни не само от нощуващите тираджии, а и на хора от Турция и Гърция.
Между търпимостта и толерантността към чуждото и облагите, които може да носи тя, винаги има една тънка линия, която Харманли се стреми да не пресича, пише "24 часа".