Херострат Симеонов пак се разръчка

/КРОСС/ „Не гоня слава" скромно обясни Валери Симеонов шетнята си по черноморските курорти. Айде де, не гонел слава. Да не би някакви свръхестествени сили да са се намесили та на екшъните, организирани от вицепремиерство му по дискотеки и ресторанти, се оказаха ята от дописници на вестници и телевизионни екипи.

Както впрочем беше и при ръчкането на възрастната туркиня по време на изборите преди месеци, на което станахме съпричастни благодарение пак на медиите. Или когато натовари цял самолет журналисти да се уверят с очите си, че граничната тараба се гради ли, гради. Къде по-откровен е бил Херострат, който в 356 г подпалва храма на Артемида в родия си Ефес,като чистосърдечно си признава, че го прави за да запомнят името му следващите поколения. И позорната му слава се носи вече 17 века, въпреки че по онова време не е имало нито вестници, нито бенете, нито битиви,нито нова и т.н. Славните подвизи на Валери занимават народонаселието вече цяла седмица. Засега. Как загасил „Оксижена" на Божо Кравата; как героично се справил и с „Бедрума" и диджей Станчо, на когото за назидание взел и лаптопа; как на Слънчака ще се възцари гробовна тишина, защото, както обещава екшънгероят Валери „От тази нощ битката за тишина ще бъде война". Но за да бъде наистина "a la guerre comme a la guerre" - на война като на война - защо ще се ограничаваме само с конфискуване на уредби и лаптопи - направо бензина и кибрита и разни „оксижени" и „бедруми" да последват съдбата на храма на Артемида. За прозвището Херострат Симеонов трябва да се воюва с огън и меч.

„Не гоня слава, но законът е над всички". И в добавка разкритикува свои предшественици на министерския пост, че не били излизали от канцелариите си за да въдворяват закон и ред. Тежко ни ако останеше спазването на закона да се контролира лично физически от министрите. Всъщност, какво пък - разпускат се министерства и комитети, агенции и ведомства, десетки хиляди образовани и опитни кадри решават проблема с недостига на квалифицирана работна ръка. Остават сал един Валери и двайсетината му колеги от Министерския съвет да следят за спазването на закона. Така веднъж завинаги ще се реши и проблемът с тежката и непрекъснато разрастваща се администрация, въпреки многогодишните закани за нейното свиване. И ще дадем пример на Европа и света как една държава се ръководи като аборигените по волята и настоението на племенния вожд.

Преди доста години гледах някакъв съветски филм за Втората световна война. Запечатал се е в паметта един единствен епизод: в подземния бункер е легендарният маршал Жуков, пълководецът спечелил битките за Сталинград и Москва, влязъл победоносно в Берлин. До него е телефонист, който приема съобщенията и съответно предава заповедите му. Питат го: не е ли редно пълководецът да е на първата линия, да повежда бойците в атака. Жуков обяснява, че работата му е да ръководи боя, а не да е в окопа на бойното поле.

Е да, ама Симеонов е по-млад, не е гледал този филм, та да си извади поука, че работата му не е да дърпа лаптопа от ръцете на диджей Станчо, а да създава организация, която да следи и осигурява прилагането на закона. Но да станеш известен като Херострат е несравнимо по-просто и лесно отколкото да си спечелиш славата на велик пълководец като Жуков, оставайки в бункера, без да разиграва театрални етюди, повеждайки взвода с възгласа „За родину, за Сталина".

Автор: Константин Иванов