Все повече марки включват в колекциите си фереджета

/КРОСС/Dolce & Gabbana, H&M, DKNY, Mango: все повече западни марки включват в колекциите си забрадки и облекло за мюсюлманки. Те експериментират с ислямските традиции за облекло, което вероятно ще промени значението на фереджето.

От доста време насам италианските модни дизайнери се вдъхновяват от традициите, които нямат пряка връзка с висшата мода. На подиума те се заиграват с мъката на възрастните вдовици, със самоизолацията на свещениците. А ето, че сега дойде и редът на фереджето. И италианците Dolce & Gabbana съвсем не са единствените.

Шведската модна верига H&M заложи за първи път в историята си на манекенка, изповядваща исляма и носеща фередже: става дума за британката Марая Идриси, която е от пакистанско-марокански произход, пише Дарик.

Фирмата Mango пък пусна на пазара дамска мода специално за Рамадан, а DKNY разработва колекции съгласно ислямските предписания.

Marks & Spencer вече предлага на вярващите си мюсюлмански клиентки бански костюм, който покрива цялото тяло. Германският моден дизайнер Волфганг Йоп пък възнамерява да открие филиал на модната си къща в Техеран. Той заяви пред една германска телевизия, че ислямският начин на обличане бил израз на женската еманципация. "Цялото ориенталско поведение, култура и мода имат в себе се нещо много еротично и тайнствено", обясни той.

Забулването и еротиката - един прастар мотив. Дали обаче това важи и за исляма? Коранът дава малко по-различна интерпретация. "И когато вие, жените на Пророка, молите за нещо, от което имате нужда, го правете зад хиджаб", четем в един от пасажите в Корана, отнасящ се до забулването на жените. Първоначално този текст е бил предназначен само за жените на Пророка, но впоследствие става валиден за всички мюсюлманки.

Съгласно интерпретацията на организацията Германска ислямска конференция, това допринася за сегрегацията между половете.

"Аз вярвам в Корана. И жените, и мъжете са длъжни да се забулват", казва манекенката Марая Идриси в едно интервю за списание "Шпигел". Същевременно тя признава, че преследва и още една цел: "Хиджабът трябва да бъде нещо нормално".

С други думи хиджабът търси съюз с естетиката. Не е ли обаче подчертаването на женската красота в общественото пространство именно това, което се опитват да предотвратят ислямските правила за облеклото?

Предложението, което прави модният бранш на мюсюлманските жени, очевидно допринася за социалното възприемане на забулването и в западния свят. Но цената за това е твърде висока. Защото подчинява жените на диктата на красотата. А ислямът в своята класическа интерпретация се опитваше да осуети именно това.

Възможно е в бъдеще хиджабът да стане нещо нормално и в западното ежедневие - но само защото той се подчинява на диктата на естетиката.

Някои мюсюлманки, които не искат да бъдат обект на мъжките похотливи погледи, ще се изправят пред сериозен проблем. Защото хиджабът, който досега трябваше да пази тяхната самостоятелност, придобива съвършено друго значение като моден аксесоар: той вече не прикрива красотата, а я подчертава. По този начин конвенционалното значение на хиджаба попада под натиск. И ако ислямският дрескод възприеме офертата на модните дизайнери, досегашният му смисъл ще бъде поставен под въпрос.

Засиленото присъствие на хиджаба ще бъде придружено от отказ от досегашната му функция. Класическата забрадка възпира мъжките погледи и предпазва жената. "Затова можем да окачествим хиджаба като защита на жената от чуждите погледи. С него жената престава да бъде примамка за мъжкия нагон", казва културожката Барбара Финкен за една германска телевизия. Сега обаче хиджабът може да загуби именно тази си функция в съюза с модната индустрия.

Бихме могли да се радваме или пък да съжаляваме. Ясно е само, че под ръцете на модните дизайнери хиджабът би могъл да се превърне в аксесоар, който няма почти нищо общо с първоначалния си контекст. Впрочем точно така стана и с облеклата на сицилианските вдовици и облеклото на католическите свещеници.