Ивайло Калфин: Държавата трябва да осигури градина за всяко дете над 1 г.

/КРОСС/Вместо да плащаме на частните, да построим достатъчно общински. Надали НСО ще спести много, че няма да вози 18 министри. Справедливо е да преизчислим всички пенсии, но струва 3 млрд. лв. на година.Има много политически назначения, и от ДСБ включително.

- Г-т Калфин, на какво ще се возите, след като се отказахте от НСО?

- Съседи и приятели ми предложиха да ме возят до центъра, но се оказа, че по новия закон на г-жа Кунева това ще се приеме за корупция, така че ще трябва да го откажа. Ще намеря начин, не съм се родил на служебен автомобил. По-скоро това решение ще затрудни пътуванията ми в страната. Министерството има няколко 8-годишни опела, за които плащаме огромни пари за поддръжка.

- Освен популизъм какво стои като мотиви зад това решение да се откажат министрите от НСО, колко пари ще спестите?

- Не мисля, че ще спестим на НСО някакви големи суми. Службата не се занимава само с министрите, а вози кого ли не - бивши премиери, бивши министри, сегашни депутати, г-н Миков, г-н Станишев, Орешарски. В администрацията на президента има страшно много хора, които се возят в автомобили на НСО, във висшите съдилища. От 18 министри надали ще има някакво голяма спестяване. Очевидно не е финансова причината.

- Ще се качите ли в градския транспорт, за да идвате на работа?

- Аз се возя

в градски

транспорт

Служебната кола ползвам по служебен повод. И в момента вечер или в събота и неделя се придвижвам или с моя автомобил, или с такси.

- В Брюксел по време на атентатите сте ползвали градския транспорт. Там така ли се придвижвате?

- Да. Даже този път, понеже пътувах сам, дори не съм се обадил в посолството. Те разбраха впоследствие. Стремя се да не създавам затруднения, когато мога сам да се придвижа. С градския транспорт ми е 15 мин придвижването. Другият вариант е да идва кола да ме взима, да виси по задръстванията и да стигна за много по-дълго време.

- След атентатите ще ползвате ли отново метрото в Брюксел?

- Няма как да не го ползвам. И не само аз, всеки. Аз не бях пряк свидетел, но това, което видях, бе едно общо стъписване, защото това са места, през които ти и познатите, роднините, семейството ти минавате непрекъснато, летището, метростанцията до европейските институции. Видяхме и в Париж какво се случи. Отиваш на концерт, отиваш в заведение и не знаеш откъде могат да се появят терористи.

- Подкрепяте ли тезата на премиера, че България не е заплашена?

- България за момента се справя добре, заплахата е по-ниска, но не бих казал, че я няма. В тази ситуация и с бежанците, и с активизацията на терористите в Европа бих казал, че

рисковете за

България растат

- Гетата ли раждат терористите?

- Атентаторите в Париж и Брюксел не са хора от гетото, а второ и трето поколение граждани на Белгия и Франция. Семействата им имат бизнес, не са хора на социални помощи. Общото между тях е, че са много млади и са минали през Сирия и "Ислямска държава". Заради това не трябва да слагаме знак на равенство между бежанци и терористи, което обаче не значи, че с бежанците не могат да влязат и терористи. Преди време моят тунизийски колега сподели, че в Тунис Ислямска държава набира хора главно в гетото - млади, без перспектива и без образование, и това е опасност. Но не трябва да обвързваме тероризма само с гетата. Очевидно, че тези хора са аутсайдери, въпреки че родителите им са интегрирани, имат бизнес в Европа. И трябва да признаем, че Европа не успява да се справи успешно с нито един миграционен поток, който е имала след Втората световна война.

- А как да се справим с българските гета, така че ромите, бедните българи или турци да не бъдат радикализирани?

- С образование и след това самостоятелност, включително и работа. Лесно и очевидно е да се каже, по-трудно е да се направи. Ние много се радваме, че безработицата намалява, но в същото време имаме едни постоянно безработни, които, каквото и да се случи в икономиката, са хора, които не могат да се интегрират. Обществото трябва по-активно да се занимае с тези хора, които се маргинализират. Опитвам се да насочим повече усилия на пазара на труда към тези хора, но това са доста бавни процеси.

В ромските гета

има деца, които

не са си

показвали носа

навън

Затова едно от действията на държавата е, че трябва да привлече отрано в детски заведения всички деца, не само ромските. Това е сложно упражнение, но има смисъл и по отношение на работещите родители, и по отношение на повече справедливост, и по отношение на демографската политика, и по отношение на ранното интегриране на деца.

- Как ще привлечете тези деца в детските заведения? Не ми се мисли каква ще е реакцията на българските родители при появата на ромче в някоя група в градината.

- Това е предразсъдък, от който просто трябва да се отървем. Аз съм учил до седми клас в 28-о училище до "Факултета" в София. В класа ми имаше едно или две циганчета, в училището имаше такива деца, но те никога не са били проблем. Да вземем кв. "Надежда" в Сливен, където никой не знае колко души има, но по оценки са 40-50 хил. души. Не можеш всички деца да ги пръснеш да учат извън него, очевидно, че и в тези квартали трябва да има детски заведения. Много хора ще кажат, че това е сегрегация, но по-добре тези деца да ходят на училище. Това обаче не може да е политика само за ромите, а за всички. Във Виена общината плаща всичките детски градини и ясли. Да, вярно е че не са с такива условия като нашите, но родителят може да отиде на работа и има къде да си остави детето да се социализира. В Люксембург предвиждат до 2018 г. държавата да поеме грижата за всички деца. Разходите за подобна политика биха били по-малки от разходите, които ще платим за маргинализирани групи.

- Вие като вицепремиер какво ще направите?

- Детските градини са елемент от демографската политика. По-добре е да си мобилизираме ресурса в една посока, така че там да има пробив, отколкото да го разпиляваме. Държавата е длъжна да осигури за всяко дете училище, здравеопазване и грижа в детската градина. Частните заведения са допълнителни и който реши, може да си ги плаща. Вместо да разпиляваме ресурса на държавата по частните заведения, трябва с него да се построят достатъчно общински градини. Проблемът между другото е основно в София, където се стига до абсурда да

карат хората

да си

инвалидизират

децата, за да

влязат с

предимство

в градина

Държавният ресурс трябва да отиде за построяването на детски градини и да се поемат разходите за децата от 1 година нагоре, а родителите да се върнат на работа.

- Кога концепцията ви за инвалидните пенсии ще стане законопроект?

- Пъроначално след представянето на концепцията имаше доста остра реакция от страна на хората с увреждания.

Но едва ли някой е доволен от сегашната система - и дългото чакане за ТЕЛК, и това, което се получава с този ТЕЛК, са проблеми, които всеки отчита. По настояване на тези организации правим една работна група и ще обсъждаме проблемите. Трябва да си съчетаем и усилията с Министерството на здравеопазването, което иска да даде по-лесен достъп до медицинска експертиза. Ние настояваме да се смени цялата методика и да се приеме международната класификация на функционалността. И след това на тази база да можем да дадем индивидуална помощ на съответния човек.

- Ще продължат ли помощните средства да се получават като социални помощи?

- Това не е социална помощ. Дюшекът, количката, проходилката се предписват от лекари и са част от медицинските пособия. И някой трябва да следи как ползването на тези средства се променя. Социалните работници нямат компетенцията да вършат това. Така че моето предложение, което принципно се приема от Министерството на здравеопазването, е предоставянето на помощните средства да бъде част от здравеопазването.

- Ще проверите ли жалбите на синдикатите, че уволненията в "Булгартабак" са незаконни?

- Ако има незаконни уволнения. Сега предлагат споразумения на работниците и в това няма нищо незаконно. Въпросът е дали ще ги подпишат. Синдикатите могат да обяснят добре правата на работниците. А там, където работодателят ги кара да нарушат закона, Главната инспекция по труда е в готовност да се намеси, ако има сигнали от служители.

- Какво точно иска АБВ да преформатира на коалицията?

- Отбелязваме, че има проблем с форматирането, но не търсим някакво преформатиране. Излизането на ДСБ от управлението очевидно променя конфигурацията. Има много управленци и експерти, назначенви по партийна линия, и от ДСБ включително, и някой трябва да поеме отговорност. ГЕРБ, ако реши премиерът, може да го направи. За АБВ е важно правителството да си огледа още веднъж приоритетите. То бе направено преди година и половина върху конкретни ангажименти за политики. Но тогава не се говореше за бежанци, за напрежение по външните граници, за

напрежението

между Турция и Русия,

което не е безопасно

Второ, има теми, по които на практика не е започната работа. Примерно да има целенасочена държавна политика за промяна на профила на икономиката, на нейната структура. Ние настояваме за фонд, който да подпомага частните инвестиции, настояваме за промени в икономическата политика, които да стимулират икономика с по-висока добавена стойност. В енергетиката липсват дългосрочните проекти и се занимаваме само със стабилизацията на НЕК. Искаме да видим какво се случва със замеделието. Правителството прие стратегия за изостаналите райони, но тя не е подкрепена със средства и ще си остане поредната стратегия. Имаме различно виждане по данъчната политика и настояхме да има широка дискусия за данъчната система, за данък върху финансовите трансакции.

- В какъв срок искате да се случи това преформатиране?

- От ГЕРБ бяха много притеснени да не влезем в предизборна кампания с тези идеи. Не е това целта. Въпросът е сега и в момента да се вземат мерки. Дадохме си срок от 2 седмици всяка от политическите сили да предложи какво точно иска да се промени. АБВ си има своята тежест,

имаме 11 депутати,

които за доста гласувания

се оказват решаващи

Ние сме лоялни, но държим на това, което е важно за нас.

- Първанов ви посочи като добър вариант за президент. Това номинация ли беше?

- Не. Ако погледнем, ще намерим много други добри варианти за президент. Ние искаме да възбудим дебат какъв президент ни трябва, за да не се превърнат изборите в поредния конкурс по красота или показване на мускули. Имаме нужда от фигура, която да буди съгласие, а не напрежение. И на второ място, колкото и да изглежда все по-наивно, продължаваме да търсим диалог в левицата и да говорим за общи кандидати. Въпреки че колкото пъти ние кажем нещо, от БСП се изливат страшно остри атаки, включително и със съвсем непристойни лични нападки.

- За втора година имаме преизпълнение на приходите. Догодина ще има ли възможност за индексиране на пенсиите по новата формула с повече, отколкото дава швейцарското правило?

- Би било добър вариант, ако постигнем съгласие по него. За 2016 г. не можахме да се преборим достатъчно. Успяхме да увеличим плащанията до 3-о дете, да увеличим кръга на получаващите родители. За 2017 г. приоритетни области трябва да са ни интегрирането на малките деца и борбата с бедността - ниски пенсии, безработни, хора с увреждания. Иначе за пенсиите справедливата промяна е да се преизчислят всички пенсии към сегашния осигурителен доход, както направихме през 2008 г. Това

означава чувствително

увеличение на

всички пенсии,

но ще струва 3 млрд. лв. годишно. Трябва обаче да съберем сили, за да може бюджетът да си го позволи. Тук опираме и до размера на осигурителните вноски, които бяха намалявани драстично през годините. Ние сега предвиждаме минимално увеличение с по 1% през 2017 и 2018 г., което не само че не ни дава тези 3 млрд. лв., но и ще продължим да имаме ниски осигурителни вноски.

- Да разбирам ли, че не сте затворили темата за увеличение на осигуровките?

- За мен не е, но в рамките на това мнозинство и на това правителство не виждам шанс да бъдат увеличени.

Източник: в.24часа