Как човек може да използва ехолокация?

/КРОСС/ Ехолокацията е най-често свързвана с прилепите и делфините. Тези животни излъчват звуци и слушат ехото, което се връща при тях при среща с обекти от околната среда и така получават данни за тях (местоположение, размери, материя). Прилепите, например, могат да кажат разстоянието до обектите с точна прецизност като използват времето на забавяне между излъчването и ехото, както и са в състояние да определят разлика в разстоянието до 1 см. Това им е необходимо, за да могат да улавят насекоми докато са в полет.

Хората, забележително, също могат да използват ехолокацията. Като щракат с уста и език, например, и слушат завръщащото се ехо те могат да схванат обкръжението си. Хората, разбира се, не могат да чуват ултразвуци, което ги поставя в неизгодно положение.

Някои хора обаче успяват да се тренират до необичайно ниво, разказва Scientific American.

Дениъл Киш (Daniel Kish), който е сляп и е експерт по ехолокация, е в състояние да кара велосипед по непознат терен и да пътува в непознати градове без никаква помощ, разчитайки само на себе си. Дениъл е основател и председател на World Access for the Blind, неправителствена организация в САЩ, която предлага обучение в ехолокиране заедно с други техники за мобилност като белия бастун.

От 2011 г. научният интерес към човешката ехолокация набира все по-голяма скорост. Например, техническият напредък направи възможно сканирането на човешкия мозък докато извършва ехолокация. Това проучване, публикувано в Science direct, показва, че хората, които са слепи и имат умение в употребата на ехолокацията, използват "визуалните" части от своя мозък, за да обработват информацията от ехото.

Установено е и че всеки с нормален слух може да се научи да използва ехото, за да определи размерите, разположението или дистанцията до обекти и да го използва, за да избягва препятствия по време на разходка. Забележителното е, че и слепи и хора със зрение могат да подобрят своята способност да тълкуват и използват звуковото ехо само с един или два урока.

Марина Екел (Marina Ekkel) и колегите й от Radboud University в Холандия показаха наскоро как виждащи хора се обучават в ехолокиране на размери и че пределът на съсредоточаване на хората е свързан с техния успех при заучаване на способите за ехолокиране. Това е важно защото вниманието винаги е било вплетено в други форми на заучаване. Както авторите отбелязват, като се знае, че пределът на съсредоточаване може да се отрази върху обучението по ехолокация, това може да е полезно когато се изграждат тренировъчни програми.

В проучването си Екел и колегите й, публикувано в списание Springer, обучават виждащи хора да използват ехолокацията докато носят превръзка на очите. Те не ги карат да щракат с уста и език, но участниците използват говорители, завързани на главите си. С натискане на бутон говорителят излъчва кратък звук (10 милисек). Участниците след това преценяват относителните размери на обектите като използват ехото, което се връща от тях.

Участниците преминават през четири отделни теста и всеки път учените измерват тяхната способност да изпълнят задачата. Учените измерват и слуховите възможности на участниците, пространственото им ориентиране, работна памет и внимание.

Екел и колегите й установяват, че способностите на хората да увеличават своята ехолокация от тест 1 до тест 4 е положително свързана с техните възможности за внимание. Онези с по-високи способности за внимание показват и по-голямо подобрение в обучението по ехолокация.

В началото на проучванията на ехолокацията, през 40-те и 50-те години, способността на хората да използват ехолокацията е била насочена към "лицево зрение" или "препятствено усещане". Учените не са били сигурни как да действат, но мнозина са вярвали, че някои слепи хора са в състояние мистериозно да разпознават неуловими промени във въздушното налягане върху кожата си когато приближават стена или друго голямо препятствие.

Серия от ранни експерименти, извършени в Cornell University, обаче показват ясно, че слепите хора всъщност слушат ехото от звуците, което се отразява върху повърхносттите на тяхното близко обкръжение. Последващите проучвания показват, че и слепите и виждащите хора могат да се научат да избягват препятствията без зрение, стига да използват слуха си.

От първите проучвания става ясно, че нормалният слух е изискване за обучение в ехолокиране. Друг е въпросът от какво зависи доколко добре хората ще се обучат в ехолокиране - дали от способността да чуват по-добре честотите на определени звуци или от промяната в звуковия интензитет или честота. От тези проучвания резултат по този въпрос не произлиза.

Последвалото проучване на Екел се фокусира върху други аспекти от познанието и установява, че например способността на виждащите хора да използват умствен образ (т.е. да създадат картини в ума си) е положително свързана с техните способности за обучение в използването на ехолокация за установяване на размери.

Изследването на Екел и колегите й потвърждава способностите за обучение по ехолокация и показва, че способностите за съсредоточаване на хората могат да са аспект, движещ придобиването на това умение. До момента е проведено проучване върху познавателните променливи, участващи в изучаването на ехолокация при виждащи хора.

Загубата на зрение е свървана с множество поведенчески и неврални промени. Затова е необходимо да се определи дали променливите, които засягат обучението при хора със зрание, са същите при слепи хора.

Слепотата засяга хората по целия свят. Като се открие как ехолокацията се научава от слепи хора и как тя засяга техния живот, ще се отговори на важни въпроси относно това по какъв начин мозъкът се адаптира към загубата на зрение. Проучванията могат да помогнат и за включване на ехолокацията към другите техники и инструменти за слепи хора.

Източник: nauka.offnews.bg