Митът за „мъдрия народ“

Конфуций някога е казал, че съществуват три начина за постигане на мъдрост: първият е чрез размисъл, който е и най-благородният; вторият е чрез имитация, който е най-лесният; а третият е чрез опит, който е и най-горчивият.

Резултатът от последните избори показа, че „народът" в България още не е помъдрял. Защото над половината с право на глас не гласуваха, а от тези, които гласуваха, значима част избраха партии с откровено неизпълними предизборни обещания.

Защо „народът" не е помъдрял чрез размисъл?

Тъй като реално върху живота на избирателите ефект имат политиките, а не политиците, то ефективно и мъдро размишляващият избирател би трябвало да се концентрира върху политиките, а не върху политиците. На пръв поглед, през последната година и нещо течеше интензивен обществен дебат, воден до голяма степен от десни публицисти и лидери на мнение. Но един по-внимателен техен анализ разкрива, че тези размишления също бяха концентрирани повече върху хора, партии и невъзможни пожелания, отколкото върху реални реформи.

Например, какво означава мантрата за прозрачно управление на държавни компании? Прозрачно за кого? За 7 милиона избиратели, които така или иначе нямат какъвто и да било механизъм да контролират техните директори? И какво като за нас е прозрачно, че в БДЖ са трудоустроени цели общински партийни организации, получава над 200 милиона субсидия всяка година и има очевидно неефективно харчене на пари? Какво като разходите за НЗОК са прозрачни или всички да си запалим свещичка да изберат морален човек за директор? Какво като не е този, а онзи шеф на ДКЕВР или друга държавна комисия, ако тя продължи да бъде всесилна в енергетиката или друга сфера и да може да провежда партийно-угодни политики без това да предизвика правилно осъзнато неодобрение сред избирателите?

В голямата си част, т.н. наш обществен дебат през последната година и половина не беше никакъв размисъл за политики, а красиви лирически текстове, пълни с приятни благопожелания, които по нищо не се различават от поредния фантастичен филм на Спилбърг. И логично, резултатът на цялото това поредно описване на перфектни спасители, които ще се инсталират по парламенти, комисии и държавни фирми, за да „оправят" всичко, не успя да доведе до нищо добро на изборите. Без съмнение, „народът" не е помъдрял чрез размисъл.

Защо „народът" не е помъдрял чрез имитация?

Конфуций правилно е прозрял, че като не знаеш какво да правиш, не е зле да правиш това, което правят другите в подобна на твоята ситуация, че да пожънат успехи. Може би най-добре справящата се през последните години развиваща се икономика в Европа е Полша. Как изглежда нейният парламент? Голямо мнозинство на либерална партия, следванa от голяма дясна партия и малка зелена, малка либерална и малка социалистическа партия. Парламентът в Естония, която е друга европейска отличничка, е почти огледален образ на полския. На другия полюс, развиващите се икономики в Европа, които се заиграваха с тежък социализъм през последните години, като Чехия, Словения и Гърция, например, през последните години са в сериозна икономическа криза. Важно е да уточним, че тук не става въпрос за коя от тези държави е по-богата, а коя се справяше по-добре в кризисната ситуация.

Разбира се, често етикирането на партиите няма много общо с провежданите политики (например, в Португалия предполагаемо дясната ЕНП си има маоистко-социалистическа местна партия) и затова трябва да се погледнат и действията. Тук също няма кой-знае какви изненади - надали сте чували за национализации, одържавявания, вдигане на данъци, гонене на колонизатори и чужденци, и громене на частния бизнес в Полша или Естония (пък дори и в следвоенна Грузия, която за 10 години се е изкачила със 100 места в класацията за бизнес среда). От друга страна, точно такива сигнали валяха от Гърция, Чехия, а донякъде и Словения, Да, определено, в България „народът" не е помъдрял и чрез имитация.

Защо „народът" не е помъдрял чрез опит?

Много хора смятат, че на изборите са победили десните. Но това не е съвсем така - за откровено левите и популистки "Атака", АБВ и ББЦ са гласували около 20% и 25%. В допълнение имаме и 15% за БСП, както и 15% предимно леви гласоподаватели за ДПС (въпреки че техните програми традиционно са десни, но електоратът им гласува по друга причина; оставяме настрана и въпроса доколко са десни избирателите на ГЕРБ). В техните програми и реторика се сипят възгласи за национализации, за по-високи данъци, за държавни фирми, за мачкане на частния бизнес, за планина от нова власт в ръцете на политиците, която да изземат от гражданите.

Всичко това идва на фона на трагично провалилите се опити да се балансира реалното и възможното като политика в предния мандат (само преди месеци) с популизма и левия уклон, нужен за удържане на гласоподавателите на подкрепящите го партии. И това на фона на не толкова отдавнашния провал именно на такива политики между 1989 и 1997, когато те доведоха до хиперинфлация. Дори в мандата на ГЕРБ в секторите, където те практикуваха подобни практики, (например, здравеопазването - с национализираните здравни вноски; енергетиката - с намаляване на цени без икономическа обосновка) бързо последваха крайно негативни резултати (НЗОК непрекъснато е в дефицит, а европейският лидер в енергетиката ЕОН се изнесе от България, без това да помогне на НЕК). Тоест, въпреки че всяко посягане към политики на национализация, създаване и раздуване на държавни фирми, вдигане на данъци и повече регулации, за 25 години винаги е имало негативен ефект, като последните примери са били преди броени седмици, на тези избори почти 50% от избирателите решиха да подкрепят именно такъв курс. Със сигурност, много българи не са помъдряли и чрез опит.

Защо всичко това обаче според мен е добра новина?

Разбирането за „народ" като хомогенна смес от почти идентични хора е дълбоко вкоренено в България. Но такова разбиране е освен изначално грешно, също и доста вредно. Едно общество се развива добре и бързо, когато е различно, тъй като именно тогава е възможно то да задоволява широк спектър от потребности и по този начин да създаде икономически растеж. И обратното, стагнира и дори запада, когато е насилствено или естествено уеднаквено и минало през уравновиловка.

Когато на един човек е втълпявано, че народът бил „мъдър", а вижда големи глупости, произвеждани от общонародни решения като демократични избори и референдуми, то чисто психологически се създава т.н. когнитивен дисонанс. Това е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждение, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи - човек е убеден, че той и сънародниците му са мъдри, пък като се преброят бюлетините или като свърши мандатът, излиза, че е сготвена поредната глупост.

Тъй като този сблъсък създава напрежение и дискомфорт, ние естествено се стремим да го премахнем, като начините са да се отслаби някоя от несъответстващите когниции или да бъдат примирени по някакъв начин. В този случай, едната възможност е човек да изключи себе си от „народа", отказвайки се по траен начин да участва в изборите или пък просто бяга от държавата. Това дълго време беше най-широко практикуваната опция, водеща до лавинообразно увеличаващо се количество от трайно отказали се да гласуват хора и огромен емиграционен поток.

Другият начин, който аз смятам за реално полезен, е приемането на истината, че „народът" не е хомогенна смес и поради тази проста причина не може да бъде „мъдър". В него има всякакви хора - мъдри, глупави, неопитни, наивни, средноинтелигентни, нискоинтелигентни, високоинтелигентни и т.н. Всички тези хора са с различни собствени интереси, както и с различни възприятия за обществения интерес. Демократичният процес не е някакъв механизъм за обединяването на всички хора, а по-скоро постоянното им противопоставяне с цел устойчивото подобряване на постиганите резултати.

Веднъж ти и твоята група губите, друг път - печелите. Веднъж произведеният резултат води до растящ просперитет, друг път води до икономическа криза. Важното е да не се отказвате от борбата. Но за да не се откажеш, трябва да разбираш, че не си част от предполагаемо хомогенен народ, който ужким трябвало да бъде мъдър, но постоянно в твоите очи се доказва като обратното. Не, не всеки човек от този народ е мъдър и в това няма нищо лошо или странно. И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-мъдри ще ставаме.

На тези избори много хора гласуваха по откровено (и доказано) глупав начин, в това число вредящ на самите тях. Само, че за тях това е бил рационалният начин за гласуване за този конкретен момент предвид нивото им на образование и информацията, с която са разполагали. И всъщност, единственият начин по-малко хора да гласуват по глупав начин, е като те бъдат образовани от различните от тях и по-умни избиратели. Друг реалистичен начин няма.

Владимир Каролев, clubz.bg.