Краят на либералното лигавене

/КРОСС/ През последните няколко десетилетия в т.нар. цивилизован демократичен свят безпрекословно господства либералната идеология. Според нейните особено гласовити проповедници, човек няма никакви задължения към останалите хора, изобщо не е длъжен да се интересува от начина, по който живеят, и единственото, за което трябва да мисли е собствения си успех. Сумата от отделно взетите егоизми, твърдят заклетите либерали, ще доведе до всеобщо благосъстояние. Разбира се, там където на пиедестал е поставен егоизмът, не могат да виреят никакви социални виждания и никакви леви идеи. Всичко, което и в най-малка степен прилича на ляво, е остракирано и направо забранено. Хората нямат нужда от леви партии и движения, нямат нужда от профсъюзи, защото всички те пречат на здравословния егоизъм, твърдят либералите и добавят, че никой няма право да пречи на разцъфтяването на този егоизъм.

Този глуповат либерален шаблон се прилага не само към европейците, но и към всеки, който стъпи на територията на някоя европейска държава. Така още при пристигането си в Европа, стотиците хиляди, а вече и милиони мигранти разбират, че могат да живеят и да действат така, както са свикнали, защото, нали, според либералната догма, никой няма право да пречи на отделните индивиди да правят, каквото си искат в услуга на егоизма си. В случая с мигрантите, към либералното клише се прибавя още една безкрайно досадна мантра – тази за мултикултурализма. Според нея всички религии и култури, независимо от огромните разлики между тях, могат да си съжителстват мирно и кротко на една и съща територия. Умните хора отдавна недоумяват, когато слушат такива глупави твърдения. Наистина, как е възможно едни хора, за които жените са втора ръка същества, трябва да са опаковани в черни чували и да не свалят поглед от земята, да наблюдават спокойно европейките, които искат да имат колкото може по-малко дрехи по себе си? За много мюсюлмани начинът, по който изглежда съвременната европейска жена е истинско светотатство, което трябва да бъде наказано.

Когато разказваш това на мултикулти либералите, те ти отговарят, че си прост, че нищо не разбираш от постмодернизъм и е достатъчно само малко да поговориш с традиционно настроените мюсюлмани, за да се превърнат и те в защитници на феминизма и мултикултурализма. Надявам се, че случилото се в Кьолн, а и в други европейски градове, поне малко е отрезвило либералите, накарало ги е да напуснат селенията на глупавите мечти и да се върнат в реалността. Макар че може и да не ги е отрезвило. Особено когато гледам някои български либерали и либералки, почти се убеждавам, че тези мъже и жени никога няма да успеят да приведат мислите си в съответствие с реалността. Тези хора се държат и говорят така, все едно участват в някакъв перманентен семинар на „Червената къща“ или на Центъра за либерални стратегии. Не спират да се лигавят и да ронят тежки сълзи за „горките бежанци“, макар въпросните „горки бежанци“ в повечето случаи да са здрави и прави 20 или 30-годишни мъже, които не биха се поколебали да направят едни много неприятни работи тъкмо на своите либерални защитнички. Всъщност, по Нова година някои от тях показаха какво точно биха направили с жените.

Ако все пак има нещо хубаво в тази толкова драматична ситуация на нашия континент, то се състои във факта, че лигавият либерализъм окончателно се дискредитира. Той никога не е представлявал смислена идея и това с пълна сила се вижда тъкмо сега. Идеята, че егоизмът е свещен и че нищо не бива да му пречи, е безкрайно глупава. Тя наистина води до просперитет, но далеч не на всички, а само на една изключително тънка прослойка привилегировани лица. Всички останали губим. Играейки според либералните догми, не ставаме нито по-свободни, нито по-богати, нито по-щастливи. Имаме само един шанс да запазим социалните си права и да не позволим окончателно да ни превърнат в безмозъчни винтчета от корпоративната машина. Трябва да търсим общото помежду си, а не да гледаме да успеем на всяка цена за сметка на останалите, както всъщност ни учат либералните идеолози. Само ако сме обединени и ако действаме заедно, можем да се съпротивляваме успешно срещу опитите на свръх богатия 1% да отнема още и още от правата ни. Крайно време е да изхвърлим либералния мулти култи буламач на боклука и да се борим така, както са го правили социалните революционери през 19-ти и 20-ти век. Това е единственият ни шанс.

Автор: Петър Волгин, „Хоризонт“, БНР

Източник: http://a-specto.bg/