Малките хора у нас - дискриминирани, бедни и безработни

/КРОСС/Ниският ръст не би следвало да бъде присъда или аргумент, за да не се зачитат правата на малките хора. Това заяви омбудсманът Мая Манолова по повод Световния ден за информираност по въпросите на хората с нисък ръст.

Манолова присъства на пресконференция в централата на КТ "Подкрепа", тъй като със синдикалната организация са обединили усилия по проблемите на хората с нисък ръст.

Вече е факт споразумение с ВМА, което ще даде възможност за профилактика, лечение и рехабилитация на хората с нисък ръст. Останал обаче нерешен проблемът с медицинските изделия. Манолова изтъкна, че Здравното министерство още не е намерило начин да финансира например лечението на ставите на малките хора, което е един от най-честите им проблеми.

Следващата битка за омбудсмана и КТ "Подкрепа" е свързана с изграждането на център за социални услуги, който да е пригоден за малките хора и ръстовите им особености. Според проучване на КТ "Подкрепа" 60% от хората с нисък ръст живеят в малки населени места. Манолова подчерта, че те имат нужда от специализирана помощ, която, ако се случва във ВМА, им трябва място, където да отседнат.

Според хората с нисък ръст такъв център ще помогне на институциите и на общините. В него самите малки хора ще помагат на малки хора.

Икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова представи анкета, проведена в периода август-септември сред членовете на националната организация на малките хора.

Данните сочат, че 44% от хората с нисък ръст са безработни, което не означава, че не търсят работа, а че не могат да намерят такава. Половината от тях са със средно образование, с висше - 16%, с начално - 8%, а без никакво - 6%.

Заетите са основно в администрацията, в деловодството, земеделието и поддръжката на компютри.

На въпрос каква работа търсите, част от хората с нисък ръст отговарят: транспортни услуги, строителство, търговия, каквото излезе. Този отговор, според Григорова, показва безизходицата, пред която малките хора са изправени. Дискриминацията е една от основните бариери пред намирането на работа. Половината от малките хора споделят за някакъв вид отхвърляне, пренебрежение или отказ.

Друга част пък удрят на камък с аргумента на работодателя, че хора с експертни решения не могат да бъдат назначени. Поради това някои от хората с нисък ръст не си вадят решения от ТЕЛК.

60% от хората с нисък ръст живеят в малки населени места, където намирането на работа е още по-трудно. 200 лв. е максималният доход, който получават 33% от хората с нисък ръст. 55,4% разчитат основно на пенсия - не само инвалидна, тъй като има и хора, които получават за възраст.

23% не успяват да покрият битовите си сметки, въпреки че сред тях има и работещи хора. На 21% от анкетираните се е случвало поне веднъж да им прекъснат доставката на ел. енергия.

Проблемите на малките хора трябва да стоят на вниманието на институциите ежедневно, защото предизвикателствата не се случват в определени дни, а всеки ден, категорична е Мая Манолова. По думите й, въпреки че става въпрос за толкова малка група, е много трудно институциите да бъдат накарани да проявят повече съпричастност. Проблемите в образованието, в здравеопазването, в нормалния живот на малките хора продължават да стоят.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов подчерта, че системата за социално осигуряване има принципни дефекти и историята с ТЕЛК е един от тях. Тези доплащания, които трябва да бъдат правени за това, че човек не е в състояние да се труди обаче, трябва да продължат да се случват, категоричен бе той.