Мониторинг на дясната властова лудост

/КРОСС/ От време на време ме обхваща вдъхновение да контролирам нивото на дясната мисъл у нас. Това е мисия по-трудна отколкото да научиш истинската възраст на застаряваща фолк-певица. Защото дясната мисъл добре се е усетила, че ако излезе с истинския набор от свои автентични идеи, ще бъде прогонена с огън през девет земи в десета. Заради това половината от десните автори ще ореват света като телевизионна водеща на сутрешен блок, но никога няма да си признаят, че са активни айнрандисти, а ще твърдят, че изхождат от принципите на гражданското общество, че са светли говорители на свободата и правилата, тоест - дясната мисъл е хамелеон, който така се опитва да се слее с околностите, че понякога можеш да го настъпиш като случайна хлебарка в подуянска баня. Това е пример за политическа узурпация. Те са безсилни в политиката, защото дрънкат едно и също, а и не си вярват. Заради това, за да могат да съществуват на обществената сцена, те трябва да се правят на нещо, което не са.

След това кратко въведение, което е необходимо като противоотрова за несвикналия разум, сега вече е време да ви запозная с резултатите от моето екстремно пътешествие.

Направих си труда да изчета цяла поредица от десни статии за служебното правителство и вече съм трайно убеден, че това правителство е интелектуален проблем за тях и то с такава степен, че част от текстовете приличат на дзен-откровение на будистки отшелник, който в тишината на някоя пещера се опитва да опише необятната вселена. Подобно дзен-съществуване десницата никога не е имала, но тя определено се опитва да отрече очевидното и за пореден път да се опита да се слее с гражданския гняв, нещо, което със сигурност не й се получава много добре.

Какво разбрах от тези текстове?

Първо: Протестът е на власт, но всъщност не е власт. Това, че хора от протеста сега управляват, уволняват и лижат подметките на ГЕРБ не било власт в политическия смисъл на думата, а някакво емоционално епикурейство на победилата демокрация. Те са в кабинета, ама всъщност не са в него. Те са в министерствата, ама продължават да бъдат опозиция. Подобен тип светоусещане в историята са демонстрирали единствено анорексичките, които са отказвали храна и поетите на хайку, които са прекалили със сакето. Протестът плахо като девственица се разсъблича, за да обладае властта докрай, но държи да изглежда непорочен в очите си.

Второ: Да се следи произволен министър от предишния кабинет под микроскоп е проява на гражданска съвест и апотеоз на справедливостта. Да се проучват действията на вицепремиера Христо Иванов обаче е грозно, олигархично, задкулисно и издавало блатни помисли. Фактът, че предишни министри са правили груби грешки е престъпление. Фактът, че тоя нов образ е крил от държавата какви пари е получавал е изстъпление на светли чувства и няма нищо лошо в него. В държавата трябва да има правила за всички. Но очевидно не и за Христо Иванов и неговите дружки. Европейското поведение, което изискват от управлението, очевидно не се отнася точно за този министър, след като куцо и сакато от протеста почна да го брани все едно младенецът се е родил повторно сред нас. Въпреки че почти съм убеден, че младенецът едва ли би приел пари от "Америка за България". Зловещите назначения на Орешарски бяха пример за това как олигархията се е впила като паяк в обществото. Зловещите назначения на Близнашки са мил пример за това как протестър може да прости всичко, когато на власт са неговите хора.

Трето: Всички, които се възмущават от реставрацията на ГЕРБ във властта, са "кукумявки", както се е изразил един философстващ интелектуалец. Всеки, който недоволства, е кукумявка. Всеки, който казва, че е бил наясно, че ГЕРБ като партия паразит отново ще впият вампирски зъби в институциите, е кукумявка. Очевидно, за да не си кукумявка, трябва да си сериозно сляп и определено малоумен. Отказът на "интелектуалната" част от протеста да припознае своите грешки, да бъде на висотата на идеите си, когато управляват нейните хора и да бъде все така нетърпима към олигархията, когато любимата й олигархия идва на власт, е най-ироничното от всичко.

Четвърто: Това правителство прави гаф след гаф, ама определено има шанс да оправи нещата в България. Служебният премиер назначава хора на ГЕРБ на конвейр, ама все пак демокрацията тържествува. Бойко Борисов шаманства по сутрешните блокове и търси сметка по телефона на хората, които недоволстват от неговите назначения, ама, разбираш ли, доброто щяло да победи. Традиционната десница в нокаут, защото с телевизионния си рекет Борисов всъщност се опитва да й изсмуче електората, ама всичко щяло да бъде наред. Това е мисленето на наркомана, който се опитва да се оправдае пред себе си, че тази ще е последната доза, която ще вземе. Фалит не само на интелекта, фалит на политическото мислене. Остра криза на мозъчни клетки.

Пето: Протестна мрежа съществува, когато трябва да се правят назначения. Ама иначе, когато трябва да се носи отговорност, това било гражданска мрежа и не било ясно кой я представлява. Когато трябва да се сече в министерствата, кадрите на Протестна мрежа се уреждат, когато обществото недоволства, ПМ пише декларации срещу собствените си хора, защото вселената го иска от нея. Изобщо идеята на гражданските мрежи не е да бъдат като стар пиянка на власт, а да са активен коректив на властта, но вън от нея. Тия пичове обаче се полакомиха за постове. И сега се чудят как да твърдят, че не са спипани на местопрестъплението.

Въз основа на този объркан миш-маш от послания в тоналност Даниел Стийл смело можем да направим една екстраполация - въпрос на време е величавите и горди съвести на гражданското общество да се отрекат от това правителство и да почнат да твърдят в близка перспектива, че подлата олигархия им го е пробутала и ги и подмамила да взимат заплати от него. Задкулисието е най-модния сапун на сезона. Когато човек почне да си гради психологическа мрежа от самозащити, базирани на лъжи, това е сигурен симптом за поредна шизофрения. Любимата болест на десните.

Няма да призовавам никой да протестира. Протестите сами ще започнат при очертаващото се бойкоборисово бъдеще. Но има хора, които никога отново няма да бъдат приети на площадите. Никога.Това обаче някои тепърва ще го загряват.

Автор: Александър Симов за Поглед.инфо