Стойнев: Искам да вдъхна отново самочувствие на членовете и симпатизаните на БСП

Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката и кандидат за лидер на БСП, пред в. "Дума" и Юрий Борисов и Александър Симов

Александър Симов: Г-н Стойнев, нека да започнем с най-баналния, но всъщност много важен въпрос. Каква е вашата мотивация да се кандидатирате за лидер на БСП?

Драгомир Стойнев: Кандидатирам се, тъй като ме боли от това, което се случва в БСП. Боли ме, защото от състоянието на нашата партия зависи какво се случва в България. Държа да подчертая обаче, че това съревнование е между съмишленици.

А.С.: А каква промяна предлагате на БСП?

Д.С.: Първо, по никакъв начин не отричам това, което се е случило до момента. Няма да хвърлям камъни върху партията си. Камъните, които се хвърлят, включително и срещу мен, ще ги използвам, за да градя. БСП има нужда от нова енергия, а неин носител трябва да е поколението, което не е обременено от прехода, което е било на ученическия чин в началото на прехода. Най-важното за мен е да вдъхна отново самочувствие на членовете и симпатизантите на БСП. Кога е възможно това самочувствие? Когато тези хора започнат да участват във взимането на решения и в правенето на политика. Така те ще бъдат мотивирани после да изпълняват тази политика, включително и по места и партията не трябва да се свени да използва потенциалът им, да ги реализира. Ключът за мен е лидерите да могат да привличат симпатизанти, да могат да общуват с различни съсловия. Говоря за лекари, за учители, за работодатели, за синдикати. Лидерите трябва да познават настроението, което идва от долу и да го препредават към по-високите нива. Всеки ще носи своята отговорност. Отговорността няма да бъде единствено за тези, които са избрани на "Позитано". Искам да направя един работещ механизъм, един екип, в който всеки да намери своето място, и най-важното - всеки да работи за реализирането на своите идеи. Не всеки да работи за пост. Защото имам чувството, че в момента в нашата партия има много хора, които мислят повече за собствената си реализация, отколкото за реализацията на идеи. И най-важното е, разбира се, да изпълняваме своите ангажименти. Важно е БСП да е носител на политиките за работеща икономика, хората да усещат сигурност - доходи, работа, и считам, че това е изпълнимо. На този конгрес делегатите трябва да разберат, че те не избират толкова кой ще бъде лидерът на БСП. Те избират човека, който ще води най-голямата партия в България, а от тази партия, както вече казах, зависи състоянието на държавата.

Юрий Борисов: От много години в БСП съществува един голям проблем. Това е кризата на представителността, т.е. разминаване между ценностите на обикновения социалист и поведението на елита. Споделяш ли тази оценка?

Д.С.: Има разминаване, тъй като обикновените социалисти не участват в сформирането на конкретна политика. И когато ние дойдем на власт, като че ли забравяме основните си ценности. Да, правим много, особено в социалната сфера. Ето и сегашното управление - за тази една година изпълни приблизително 80, да не кажа 90% от нашата предизборна програма, но това не е достатъчно. Нашите хора обаче не усещат, че елитът, макар че не обичам тази дума, се бори за техните интереси. Този проблем може да бъде изкоренен единствено ако политиката тръгва отдолу и ние със самочувствие реализираме управленските си решения през местната и централната власт и през хората ни, които са техен носител. Социалистите по места казват кой е най-болният им проблем - дали ще бъде проблемът на работещите хора, на лекарите, на учителите... Само ако се съберат от цялата страна проблемите, може наистина да бъде сформирана и националната ни политика.

Ю.Б.: Във Франция преди месец създадоха Клуб на огорчените социалисти. В БСП има ли условия и потребност от такъв клуб?

Д.С.: Желанието ми е такъв клуб да няма. Въпреки, че има хора, огорчени от нашата партия. Има хора, които са изгубили своята мотивация. Те не работят в структурите. А много наши структури, за съжаление, работят единствено, когато се готвим за избори. А работата по места трябва да е постоянен процес. Необходим е постоянен контакт, постоянен диалог с хората. Надали ще можем да се харесаме на всеки, но ние трябва да отидем и да си говорим с всеки. И този диалог след това да се пренесе и на по-високите нива. Не е нормално политиците от БСП да си говорят чрез медиите. Трябва да започнем да водим истински диалог в нашата партия.

А.С.: А може би част от това огорчение се почувства сега, на европейските избори? Въпросът е защо много симпатизанти не излязоха да гласуват. Дали защото не разглеждат БСП като една твърде компромисна партия? Дали и коалиционната политика също така не влияе на това огорчение? Защото постоянно се опитват да внушат, че БСП и ДПС са свързани в един постоянен съюз. Има ли влияние това?

Д.С.: Има влияние. Аз лично посетих почти цялата страна и участвах в предизборната кампания. За съжаление не усетих пламъка, не видях пламъка в очите на хората. Ние определено имаме проблем с изборите за Европейски парламент. Но и начинът, по който мотивираме хората, може би не бе правилният! Да, ние в момента сме в управлението на държавата, ние имаме коалиционен партньор, същевременно нямаме коалиционно споразумение. В бъдеще, БСП трябва да влиза в управление, само когато е 100% уверена, че ще реализира програмата си. А това може да стане, ако има силен гръб вътре в партията и достатъчно обществена подкрепа.

Ю.Б.: Не е ли по-добре БСП да се яви самостоятелно на изборите? А земеделци, социалдемократи, комунисти, които сега са с нас, да се опитат чрез друга коалиция да се борят за 4%, за да има възможност БСП да се коалира по един естествен начин в едно следващо или последващо НС? Хората, социалистите, живеят с усещането, че БСП просто е качила някакви политически субекти на гърба си, за да ги вкара в парламента.

А.С.: Само едно допълнение. Наистина, навсякъде из страната, където бях по време на тази кампания, хората казваха: "Не е ли време да се явим като Българска социалистическа партия?"

Д.С.: Голяма част от симпатизантите и от членовете на БСП го искат. И аз го усещам, когато се срещам с тях. Мисля, че при следваща, евентуална коалиция за предсрочните избори на 5 октомври, името "Българска социалистическа партия" трябва непременно да присъства. Смятам, че "Коалиция за България" е вече един изтъркан формат.

А.С.:А в идейно отношение БСП има ли нужда от промяна? Трябва ли нещо да промени като позиции, като тезиси, които защитава?

Ю.Б.: Като поведение, не като документи?

Д.С.: Точно така - като поведение. Документите са изключително добри, но като че ли забравяме документите... Според мен държавата трябва и може да играе изключително важна роля за промяната на живота на хората. През тази изминала година, в качеството си на министър, се опитах да подпомогна няколко предприятия. С едното успях. Имаше огромна съпротива да се подпомогне ВМЗ Сопот. Всеки казваше оставете на пазара да прецени дали това предприятие ще съществува или не. Ама как така министър Стойнев е решил да налее едни пари в едно предприятие, при положение, че следващият месец ще има пълен провал и отново ще започнат стачни действия? В момента това предприятие работи, не само че работи, наемат се и хора. Преди един месец бях там - няма по-голямо удоволствие да видиш в едно хале, което си го заварил преди една година с 200 човека, вътре да има 1500 човека. И хората да са усмихнати, и хората да работят. Държавата трябва да помага там, където пазарите не могат да се оправят. Ние не трябва да разчитаме единствено на пазарите. Това е записано в наши документи, това трябва да присъства в нашето поведение.

Ю.Б.: Драго, ти беше единственият министър, който ясно говореше за активно отношение на държавата към икономиката. Беше обаче много самотен в това правителство по този въпрос. Ще те попитам: защо беше толкова самотен? Правя си извода от много твои изказвания - по отношение на рудник "Ораново", по отношение на "Ремотекс", по отношение на ВМЗ Сопот и така нататък. Винаги съм твърдял, че ти си автентичният социалистически министър в това правителство, но твърде самотен.

Д.С.: Благодаря ти. Не виня колегите. Може би хората не вярват достатъчно, че държавата може да има ключова и водеща роля. Ето повече от тези примери, които даде. Моя беше идеята да започнем да обикаляме държавите, с които преди 1989 г. сме имали изключително добри икономически взаимоотношения. Знаеш ли как ме посрещнаха в Алжир, на летището? "Хайде бе! От кога ви чакаме? Къде бяхте толкова време?" Самолетът бе пълен с български предприемачи, български работодатели. Те могат да създадат работни места и сключиха договори. Същото се случи и в Туркменистан. Същото се случи и в Ирак. Неслучайно на тези пазари, където ни помнят с добро, ние трябва да се върнем. Затова ясно и категорично заявих, че ние трябва да икономизираме нашата външна политика. ЕС е нашият най-голям търговски партньор, спор няма. Но нашият бизнес, нашите предприемачи, трябва да бъдат насочени и към други пазари. И държавата трябва да им помогне.

Ю.Б.: За съжаление, да се Върнем към лидерското състезание В БСП, за тези неща не се говори. В зрелите европейски страни винаги се сравняват политики. Винаги се обсъждат политическите биографии,позициите, философиите на съответните кандидати. У нас обсъждането е на абсолютно повърхностно равнище. Май доминира търсенето на задкулисия. За теб - аз съм преброил, че си функция на Първанов, на Станишев, на Кирил Добрев, на ДПС, на американците. Тези, които се опитват да те атакуват по този начин поне малко да обединят интерпретациите, защото са твърде несъвместими.

Д.С.: Забрави, Юрий - и функция на руснаците заради "Южен поток"...

Ю.Б.: Според мен зад теб стоят французите... Защото си завършил Сорбоната.

Д.С.: Вижте, когато заявих, че ще участвам в тази другарска надпревара, много хора ми се обадиха и казаха: "Сега ще чуеш много неща за себе си, за които не си и подозирал. За съжаление това е нашата политическа действителност. Моето желание е да я променя. Боли ме, когато не гледаме напред, когато нямаме хоризонт, а в момента се съсредоточаваме върху партийните ни проблеми и изведнъж всичко зачеркваме, говорим за някаква катастрофа, защото има някои колеги и за това говорят. Според мен не е, не е катастрофа. Всичко е въпрос на мотивация, въпрос на организация и да убедиш хората, че това е пътят, по който трябва да върви държавата. Защото БСП е на по-заден план, важна е държавата. И затова е най-важно на този конгрес хората да разберат, че оттук нататък, защото БСП е ключовата партия, която може да промени държавата, наистина ние трябва да се борим за това каква държава искаме и как тя да промени живота на хората. Образование, здравеопазване, ние винаги говорим за тях, само когато идват избори, а в крайна сметка образованието е ключът към всичките ни проблеми. Кое например трябва да бъде на върха на пирамидата? В тази демографска криза не може да не бъде семейството. Какво иска един млад човек, за да не напуска държавата? Иска образование за своите деца и здравеопазване. И, разбира се, това, което винаги съм го казвал - важно е всеки един гражданин на тази държава да има равен шанс. Но не равен шанс както едно време - всички получаваме една и съща заплата, независимо колко време си учил. Държавата трябва да подпомага всеки един гражданин, така че, ако отпадне от процеса - дали ще бъде чрез образование, дали ще му гарантира здраве, той отново да се включи и да се съревновава с другите. В крайна сметка за мен това е изключително важно. И не мога да разбера например, защо когато БСП дойде на власт, първата ни задача е да вдигнем бюджета на отбраната. Наистина, важно е, чест и почитания към тези хора, но за мен по-важно е какво образование и какво здравеопазване ще имаме. Нека в тях да вложим пари, но разбира се, с конкретна промяна. Образованието наистина ни е ключово, защото образованието генерира и бедност, и престъпност. Генерира определено поведение. Ние сега трябва да се замислим, сега е моментът. И затова за мен тази другарска надпревара е важна за бъдещето на България. Трябва да привличаме всички хора, особено хората на изкуството, на културата, интелектуалците и всички да работим за България. Това за съжаление не се случва. Тук е моята задача, аз това искам.

А.С.: Чух и друго обвинение Драгомир Стойнев е човек без партиен стаж и без реален професионален опит. Как отговаряте на това обвинение? От къде тръгва Драгомир Стойнев?

Д.С.: Майка ми и баща ми са обикновени хора. Баща ми е електроинженер, майка ми - проектант. Родителите ми през 70-те години получават предложение за работа в Либия. Знаете, тогава българската държава активно подпомага страните от Северна Африка в тяхното развитие в изграждане на заводи и инфраструктура. Майка ми пристига преди баща ми, а той има трудности при заминаването си. Притеснението на службите било, че няма да се върнат и сестра ми остава в България. Майка ми пък стои сама в арабска държава в продължение на една година докато той уреди заминаването си. И аз се появявам там. Баща ми е искал при завръщането в България да каже на партийните лидери - "не само, че не избягахме, а ви носим и българин".

След завършването ми на Френската гимназия, печеля конкурс, за да замина за Франция и там се появи моята страст към политиката. Следях дебати по телевизията, вестници, но стоях по-скоро настрани. Искрата дойде от една университетска стачка. Никога няма да забравя как по време на една лекция по макроикономика, в залата изведнъж влязоха 10 човека и казаха, че прекъсват лекцията и блокират университета. Причината - има две момчета и едно момиче, които не могат да бъдат записани в университета, защото нямат постоянен адрес. Казаха "Ние това няма да го приемем и затова всички в знак на солидарност с тези наши приятели, трябва да напуснем университета и да го блокираме". И тогава аз наистина онемях от това, което се случи! Това ме запали - как можем заедно да помогнем на ближния така, че да постигнем една справедливост. От там тръгна моето желание да работя в тази сфера, да участвам в изграждането на политика, която да подпомага ближния. В крайна сметка какво е за мен политиката? За мен политиката е да подобряваш живота на хората.

Ю.Б.: Най-сериозната ти битка като председател на социалната комисия?

Д.С.: О, там бяха много. Бяха много, защото имаше една огромна несправедливост в социалната сфера тогава всичко се забраняваше, на всяко наше предложение отговорът винаги беше: "Няма пари!". Ние знаехме, че тогава пари в държавата имаше. Може би една от най-големите ми битки бе да се увеличат детските надбавки. Особено за децата с увреждания. По отношение на последните имаше изключителна несправедливост. ГЕРБ отхвърлиха всичко.

Ю.Б.: Тогава успя ли в тази посока?

Д.С.: Тогава - не. Но аз оставих няколко папки с готови законопроекти на бюрото си като председател на Социалната комисия. Пое я Конелия и сега успяхме, защото всички закони, по които работих и предложих, които засягаха и възстановяването на Швейцарското правило, и замразяването на стаж и възраст за пенсиониране, и увеличаването на детските надбавки, и увеличаване на помощите за деца с увреждания - всичко се реализира.

А.С.: Искам да задам един такъв въпрос. Преди една година се случи инцидента в мина "Ораново". Тогава много ме впечатли едно изречение от вас: "Дивият капитализъм първо мисли за парите, после мисли за хората." Докога в България капитализмът ще е толкова див?

Д.С.: Този капитализъм продължава да бъде див, защото отношението към работника не се е променило. Ние трябва да помислим именно за хората и да защитаваме най-вече интересите на работниците. Сашо, виж какво ни е обществото. Като че ли, за да живееш добре, трябва да излъжеш, трябва да измамиш, трябва да живееш на гърба на другия, да трупаш капитал. Мен лично това ме отвращава. Не може там, където хората рискуват живота си, да има толкова тежки условия. Тогава предоставихме всички документи и експертизи в прокуратурата, в съда. Те трябва да си свършат работата. Да, може да е било и инцидент, защото това е наистина една много, много тежка и опасна професия. Но Инспекцията по труда трябва наистина да бди особено за тези професии, които са изключително тежки. Наистина е важно държавата чрез политики да се върне на мястото си. Мен най-много ме влудява това, че хората започват да бягат от политиката, хората са апатични към политиката, хората са разочаровани от българските политици. Навремето хора са умирали за това да имаш право да гласуваш... Сега ние като че ли не вярваме, че държавата и конкретните политики могат да променят живота. Аз обаче вярвам. От политиката зависят много неща. От политиката на държавата зависи дали един народ ще просперира, дали ще има работни места, дали хората ще гладуват или не.

Ю.Б.: И от мен последен въпрос. Сартр е имал един много добър девиз: "Вярвам само в това начинание, в което участвам лично". Ти имаш ли политически девиз или човешки девиз?

Д.С.: "Дай всичко от себе си, за да не съжаляваш после."