Николай Расторгуев: Мразя да пея на трапеза

/КРОСС/ Ругатнята е част от руския фолклор, споделя фронтменът на “Любэ”

Николай Расторгуев е роден на 21 февруари 1957 г. в семейство на шофьор и шивачка. Родителите му и досега живеят с дъщеря си в китното градче Лъткарино. Дядо му е бил известен потомствен ковач. Като дете Николай не е бил отличник, но пък става страстен фен на “Бийтълс”. Именно техните хитове са го тласнали към музиката. Фронтменът на “Любэ” обича билярда, гледа много филми, пуши лула и ароматни пури. Постоянно слуша “Бийтълс”, Чайковский и Рахманинов. Народен артист на Русия от 2002-а. Член е на партията “Единна Росия” от 2006-а.

Солистът на група “Любэ” Николай Расторгуев определено не обича да разкрива детайли от личния си живот. Не защото е “затворен”, а защото времето не му стига. “Стандарт” успя да го разговори след репетицията в Ямбол преди страхотния концерт там, който премина при жега от 39 градуса. Фронтменът запали цигара на сянка и коментира изтощен от горещината: “Ето ти слънчева България!”. За Деня на победата Расторгуев показа по кината в руската столица филма “72 часа”, направен по реални събития от Великата отечествена война – за дейността на младежка организация под прикритие, действаща в окупираната от немците територия Людиново, Калужска област. Екипът е посветил лентата на ветераните, продуцент е Расторгуев.

– Николай, наскоро заявихте: “Невъзможно е Русия да бъде победена!”. Къде е силата й, според вас?

– В нейния народ. Затова Русия е непобедима. Ние сме чада на северните ширини. Свикнали сме да оцеляваме във всякакви условия. Не се оплакваме. На американския войник му трябват кафе, лънч, битови удобства. Докато нашият доблестен воин се справя с всичко без капризи.

– Какво ви накара да се пробвате като продуцент? Защо заснехте филм за войната?

– Стана ми интересно да пробвам силите си. Сценарият беше много добър, пък и самата история е трогателна, интересна, героична. Прилича по нещо на “Млада гвардия”. Някои са чели книгата на Александър Фадеев, други са гледали филма на Сергей Герасимов, откъдето изгряха почти всички звезди на големия екран. И тук има идентичен сюжет – героизъм, но някак недооценен. Подобни случки у нас е имало страшно много – младежи, които са помагали на партизаните във всеки окупиран от фашистите град. Исках хората да се потопят в атмосферата на онова време.

– Колко души от вашето семейство са воювали на фронта?

– Моите чичовци. Те вече не са между живите. Кръстен съм на Коля, брата на майка ми, който загива през 1943-а. Много се гордея, че нося името му.

– Във вашия репертоар имате доста хитове за войната – Гражданската, Великата отечествена, тази в Афганистан. Ще правите ли специална песен за Сирия и загинали руски герои там?

– Първо бих искал да изясня, че нямаме толкова много песни за войната. Това е мит. Те са само 10-15 от над 200. Просто непрекъснато се върти едно и също – и хората остават с впечатление, че съм човек в униформа. Вярно е, че преди излизах на сцената във военни дрехи. Но ги съблякох още през 2000 година. Забележете! Писна ми всички да ме възприемат само с “Комбат”. Сдобих се с напълно погрешен имидж. И това ме вбесяваше. Имаме толкова други прекрасни шлагери, а хората се концентрираха едва ли не само върху този. Посветихме специална песен на пилотите ни в Сирия – “Орлята”. Това е достатъчно.

– Известни сте като любимата група на президента Путин. За какво си говорите най-често, когато се видите с него?

– Неведнъж съм се срещал с президента.

Никога не съм чул от Путин, че сме му любима група

Това по-скоро е медийна трактовка.

– Кой концерт не можете да забравите?

– Може би първият на професионалната сцена – беше през 1978-а. Помня, че много се притеснявах. Всичко ми трепереше – от гласа до краката. Много трудно преодолях сценичната треска и вълнението.

– В Ямбол пяхте пред близо 20 000. Предстои ви и концерт в “Арена Армеец” през декември . Как се справяте с многобройната публика?

– Добре. Защото публиката е прекрасна навсякъде. Хората ни обичат. В Израел, например, пяхме пред 200 000 – безкрайно море от хора.

– На сцената създавате впечатление на спокоен и уравновесен човек. Можете ли да бъдете изкаран от равновесие?

– Не, не съм толкова спокоен, колкото изглеждам. Естествено, че мога да бъда изкаран от равновесие. Това е съвсем нормално. Елементарни неща могат да ме вбесят – като незавързана връзка на обувката.

– Ругаете ли понякога в подобни случаи?

– Разбира се – непрекъснато и постоянно. И не смятам, че е нещо нередно. Естествено, въздържам се на публични места. Но в приятелски кръг и между колеги ругая, когато ми писне от нещо. Ругатнята се използва от абсолютно всички – от висшестоящите чиновници до хората от народа. Това е наша национална черта, част от народното ни творчество.

– Човек ражда ли се патриот, или се възпитава в патриотизъм?

– Всеки нормален човек би трябвало да е патриот на родината си.

Патриотизмът е много деликатно, интимно чувство

В него влизат семейството, земята, къщата, роднините, близките, приятелите.

– Пеете ли понякога в приятелски или семеен кръг?

– Не, почти никога не го правя. Не обичам тези изяви на вечеринки. Особено когато ме молят да изпея нещо на маса, изобщо не ми е присърце. Не ги обичам тези неща. Дори вкъщи не пея. Стига ми пеенето на работа, от какъв зор да пея и след работа. Не обичам.

– Как се отнасяте към модата в Европа да се провеждат гей паради?

– При нас, меко казано, не е прието. Придържам се към нормите на страната ми. А моето лично мнение е, че това изобщо не е по християнски. Противоречи на всички канони на християнството. Ако Европейският съюз се смята за християнски, то защо го допуска в страните си… Многоточие. Мисля, че съм ясен!

– Вие често идвате у нас – залите и площадите винаги са пълни…

– Винаги приемаме поканите. Сега – от кмета на Ямбол Георги Славов за празника на града. Много ни харесва България. Публиката е направо прекрасна. Феновете навсякъде са добри и признателни. Народите са еднакви – хората са свестни. Институциите развалят всичко.

Интервю на Оля Ал-Ахмед, в. “Стандарт”