Грип и паралич ни заплашват повече от ебола

/КРОСС/ Интервю на Жулиета Недялкова за в."Преса" с главния епидемиолог д-р Ангел Кунчев.

- Д-р Кунчев, има ли опасност да пламнат различни епидемии в Мизия след потопа?

- Риск има, както винаги е имало след големи наводнения. Знае се, че те са предпоставка за възникване както на отделни случаи и малки епидемични взривове, така и за по-масови епидемии.

От друга страна, у нас тази ситуация се повтаря вече на 5-6 места - в Бисер, Цар Калоян, Аспарухово, Добрич, Килифарево. Те са различни като характеристики, защото залятата площ има своите специфики, но никъде не избухна епидемия.

В Мизия има някои утежняващи обстоятелства. Това са както по-голямата площ, така и разположението на самия град, който е в низина. Освен това има септични ями, защото градът почти няма канализация в тази част. Утежняващо обстоятелство са и жегите напоследък. До края на седмицата трябва да започ не почистването на наноси, тиня, боклуци, всичко, каквото е мъкнала водата и е останало на повърхността. После ще се премине към щателно измиване и дезинфекция. Ако това се направи както трябва, рисковете ще са значително по-малки.

- От какво хората там трябва да се пазят най-много?

- Разбирам страха им от труповете на животни, миризмата също е ужасна. Най-опасни са септичните ями. Ако има носител на дизентерия, салмонела, хепатит А, то той ги отделя с изпражненията си. Това попада в септичните ями. Вирусът на хепатит А е много устойчив - може да изкара месеци във водата и дори следващата пролет пак да е активен и да заразява. Освен това трябва да се внимава и за тетанус. Ако хората имат одрасквания или ранички по ръцете и краката, може много лесно да се заразят. Следим и за лептоспироза, защото в Добрич имахме вече случаи с носители на този паразит.

- Хората в района могат ли сами да дезинфекцират къщите си?

- Няма да е лесно. Ще са нужни доброволци, лични предпазни средства и някой, който да обясни на самотните и възрастните хора как да се справят. В момента тече организация за набиране на подходящи доброволци, които да помогнат. Нашите здравни инспектори също са на терен. Досега има осигурени над четири тона дезинфектанти. Ще раздадем препарати и ясни указания как да се ползват. Важно беше да им пуснем водата, въпреки че още не отговаря на изискванията, но иначе не може да си почистват домовете. Всеки ден вземаме проби, които сочат, че микробиологичните показатели вече се нормализират. Но препоръчваме да се ползва само бутилирана минерална вода за пиене, готвене и пране. Рисковано е и консумирането на храна, която е била залята при наводнението. Предупредихме хората да изхвърлят всички буркани, меса от фризери и хладилници. Но практиката показва, че една трета от хората пак опитват от тази храна, не я изхвърлят. Така беше и в Бисер, и в Аспарухово.

- Има ли опасност еболата, която в момента върлува в Африка, да стигне до България?

- Може, но е по-вероятно това да не стане. Заразата е опасна, 65 на сто от случаите завършват със смърт. Чета, че хората се притесняват най-много от бежанците, които идват у нас. Обаче те няма как да я пренесат, защото инкубационният период е между два дни и две седмици, а емигрантите пътуват по-дълго време. Ако изобщо дойде у нас, по-вероятно е това да стане чрез пътуващите със самолет. Опитахме се да установим дали България има туристически и икономически обмен с трите страни, които са пламнали - Либерия, Сиера Леоне и Гвинея. Нямаме преки контакти с тях, наши фирми не работят там. Липсват и преки самолетни връзки. Хипотетично е възможно заразен човек да влезе в България. Но е много малко вероятно. При този тип заболявания е важен контролът на изхода, а не на входа. Такъв в момента се осъществява на всички международни летища и в трите страни.

- Какъв е контролът на нашите летища?

- Монтирани са термокамери преди време, когато имаше опасност от свински грип. Те следят за температурата и за типичните признаци на инфекцията - главоболие и отпадналост. Така виждаме всяка температурна разлика. Настроили сме ги така, че при най-малкото покачване на градусите камерите да светват в зелено, синьо и червено. Дори малко има риск от прекаляване, защото, когато ги въвеждахме за пандемичния грип, ги направихме много чувствителни. После се оказва, че ако човек изпие едно уиски в самолета или е превъзбуден от нещо, може да вдигне температура 37,1 градуса. Това е нормално физиологично състояние.

Другият най-сигурен контрол е този, който се прави „на терен". Важно е дали здравната система е развита така, че да може да се разпознаят и изолират веднага първите случаи. Причината в тези три страни да се стигне до взрив от зараза с ебола е, че нямат такава система. Вече се стигна до яснота за самото начало на възникването на инфекцията. Първият случай е на малко момченце от село в Либерия, което умира внезапно. След една седмица почиват майка му и сестра му, след още толкова време умират и лели. Няма система, която да изследва контактувалите със семейството и да дава указания за адекватни мерки.

- Какви са симптомите на този опасен вирус?

- Както при всички аналогични заболявания - отпадналост, температура, гадене, повръщане, а малко по-късно и диария. Много скоро след това започват кръвоизливи от всички вътрешни органи и системи, от уши, очи, уста, което води до смъртен изход.

Не искам да плаша хората, но у нас върлува кримска хеморагична треска, която е много близка до еболата и предизвиква абсолютно същата симптоматика. Смъртността е почти същата - 50%. Само че за щастие предаването й е трудно, защото чрез заразен кърлеж се инфектира човек, а след това се предава с телесни течности, най-вече при кръвоизливите. Имаме между 5 и 10 случая всяка година.

- Как се предава еболата?

- Рискът от нея не е по-голям, отколкото, да речем, от зарази като пандемичния грип, при който с едно кихане можеш да заразиш още хора. В случая с еболата категорично не става така. Няма човек, който да се е разболял само защото е бил в самолет, на пазара или в една стая с болен. Заразяването става чрез контакт с всички телесни течности, и то с много малки количества, защото концентрацията на вируса е голяма. Има го в урината, в диарични изхождания, в повърнати материи, в слюнка, пот, сълзи, сперма. Това е единственият причинител - бактериален или вирусен, няма значение, който продължава да е активен дни след смъртта, и фактически трупът също е опасен. Много голяма част от заразяванията в тези страни станаха по време на погребални церемонии. Обикновено всички други вируси и бактерии, които са в човешкото тяло, 2-3 часа след смъртта също загиват, защото няма какво да ги поддържа. При този не е така. А още по-интересното е, че в спермата продължава да е активен 7 седмици след излекуването. Но когато вирусът попадне на някаква повърхност, до 1-2 часа умира. Заразени дрехи, изпрани в обикновена пералня с препарат, стават безопасни. Този вирус е неустойчив, но много заразен и патогенен. В България обаче полиомиелитът и пандемичният грип са много по-реални заплахи отколкото еболата.

- Защо?

- Защото начинът на разпространението на ебола е такъв, че няма да позволи голям ареал, и едва ли ще излезе от Африка. Дори и да има отделни случаи, те ще са на хора, заразени в коментираните три държави. Докато при пандемичния грип е достатъчно някой да кихне в самолета, и всички останали пътници ще са болни.
Заплахата от полиомиелит пък идва от бежанците.

- Всички българи ли са имунизирани срещу детски паралич?

- Има група ромски деца, до които нямаме достъп, родителите им не откликват на нашите молби и някои не са имунизирани. Затова преди три години пламна епидемия от морбили. Тогава 98 на сто от заразените бяха от ромски произход.

- Много ли са хората, които отказват да се ваксинират?

- По официални данни имунизационното покритие на гражданите у нас е 94-95 на сто, но аз не съм сигурен във верността на тези данни. Защото една част от тези хора нямат здравни осигуровки, лични карти и адресна регистрация. Другата голяма група са онези „много добре информирани майки", които отказват да ваксинират децата си. Те са убедени, че има „световен заговор" на фармацевтичните компании да убиват децата им с ваксини.

- Това означава ли, че могат да се върнат забравени зарази?

- Да. Морбилито е една от тях. Ако позволим спад на имунизационното покритие, ще се появят и други болести. Така както се появи дифтерия в Украйна, в Русия, в Латвия. Това, че веднъж сме изкоренили дадено заболяване, не означава, че то няма да се върне след време.

- Достатъчно средства ли отделя държавата за профилактика?

- Не. Изминалата една година беше лоша за системата на общественото здраве. Не може да се каже, че решенията на предишния екип на министерството се основаваха на експертна и научна база.