Гюешево: Най-големият войнишки паметник в страната тъне в разруха

/КРОСС/ Най-големият войнишки паметник в България тъне в разруха. Църквата „Света Троица" и костницата в село Гюешево са потънали в мухъл и влага. Има риск както за стенописите в храма, така и за костите на стотиците войници, загинали в Балканската война, съобщава BTV.

1491 войници и 18 офицери са загинали в битката за България в района, а костите им се пазят в подземието на храма в специален саркофаг. Строителството на храма и костницата започва през 1925 година с дарения.
„Строителният комитет, който е създаден 1921 г., се обръща с призив към цялата страна да се съберат пари и в тая връзка министерството тогава на войната е дало 100 хил. лв. пари", разказва Милан Петракиев, жител на село Гюешево.
Влагата обаче е на път да унищожи историята. „Има влага в самата сграда, в костницата и в черквата и започват да се рушат стенописите. В черквата са съхранени скулптури от най-добрия военен художник - Иван Лазаров, не е добре да се рушат и да се оставят така", каза кметът Татяна Георгиева.
Красимир Цолов е потомствен дарител, но не е и в неговите възможности да осигури средства за големия ремонт, който е наложителен.
„Ремонтът, който трябва да се направи, е непосилен за нас, нужно е проекти, значително по-голям финансов ресурс, отколкото мога да си позволя аз, и затова се нуждаем от помощ, от намесата на държавата или от дарения", каза един той.
Състоянието на храма се влошава с дни. Необходимо е да се направи отводняване и цялостен ремонт на покрива, за да се спрат течовете и да се изолира влагата.
Собствеността над обекта е спорна. Част от него е собственост на министерството на отбраната, друга - на църквата. В края на предишното управления военният министър обещал 60 хил. лв. за ремонт, но бил сменен, преди да изпълни обещанието си.
Офицерите от запаса са готови да помогнат с дежурства и да приемат посетители срещу заплащането на вход. В това състояние обаче храмът не може да се самоиздържа.
На практика дори няма кой да отваря черквата, няма действащ свещеник и често кметицата или местни хора влизат във функциите на ключар и клисар. Мерките, които взема РИМ, са превантивни, но и те не могат да се заемат с реставрацията.
От църковното настоятелство обмислят да кандидатстват по програми, ако не се намерят други начини на финансиране. „Има такива програми по селските райони, ще кандидатстваме, ще търсим всевъзможни начини, по които можем да намерим средства, за да можем да поддържаме храма, това е единственият вариант, друг вариант няма", каза отец Генади Генадиев, архиерейски наместник.
От отец Генадий дойде и добрата новина, че вече има желаещ да стане свещеник в храма и след обучение ще встъпи в длъжност.