Ще спрат ли децата да купуват чипс? Само ако ги научим

/КРОСС/Всички искаме здраво поколение, затова

да внимаваме с вредните храни

Специалистите по хранене и диететика отдавна водим битката за промяна към здравословно хранене, като се започне от най-малките. Още през 1995 г. бяха приети норми за храненето на населението в България, в които е указан необходимият дневен прием на калории, разчетен по видове. През годините видяхме обаче, че ако липсва подкрепата на обществото, и най-добрите мерки не работят.

Здравното министерство предлага проектозакон за данък обществено здраве, който предвижда различни ставки за храни и напитки със

съдържание над

нормата на сол,

захар, кофеин

и таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини.

Разбира се, че е правилно най-високите ставки да са за частично хидрогенираните растителни мазнини заради съдържанието на вредните трансмастни киселини (трансмазнини). Много страни в Европа, а също Канада и в САЩ забраниха трансмазнините. В Дания отдавна не пържат с втвърдени масла - те са частично хидрогенирани и са източник на 30% трансмастни киселини. Не ги използват в кроасаните, козунаците, кифлите, баниците. У нас, тъй като са евтини и са структурообразуващи, не се разтичат и могат да придобиват всякакви вкусове, се използват широко. Сериозна мярка за ограничаване на употребата им беше наредбата за училищното хранене от 2009 г. За училищните бюфети бяха забранени всякакви чипсове, снаксове, газирани, оцветени, подсладени - не само със захар, но и с изкуствени подсладители, напитки, които съдържат и много Е-та.

Усилията ни обаче

бяха

компрометирани

- нямахме подкрепа най-вече от родителската общност и тази наредба така и не проработи. Същата участ имаше и сборникът с рецептури за здравословно хранене в училище, който издадохме през 2012 г.

След това имаше сериозна политика срещу нездравословните закуски в училище, съдържащи трансмастни киселини. Програмата за училищен плод и чаша мляко също не проработи. Предлагахме да се дават на бройка сезонни плодове и зелечнуци - не стана.

Ето защо Министерството на здравеопазването се принуждава да търси друг подход, свързан с фискалната политика. Разбира се, че трябват пари за лечение на социалнозначимите заболявания, тъй като цената, която плащаме при развити вече болести, е многократно по-висока от финансирането за профилактика.

Отдавна алармираме, че затлъстяването сред децата в България става сериозен проблем. То не е само въпрос на визия, а и на здравето в дългосрочен план. Никак не е без значение, че диабет тип 2 има тенденция към подмладяване или че

високият

холестерол е

масов проблем

у нас. Не съм сигурна дали приходът от новия данък ще бъде насочван за профилактика и лечение, но едно е сигурно: производителите ще реформулират рецептурите си и ще започнат да влагат по-качествени съставки в масово използваните храни.

Неразбиране цари и около газираните напитки и соковете. Разбира се, че тяхната консумация трябва да се ограничи. Даже ако част от тях продължат да се произвеждат "с вкус" на ягода, малина или каквото и да е, трябва

да се обявят за

токсични

Здравословни сред тях може да са само газираната вода и соковете с над 40% съдържание на плодове или зеленчуци - ако ще и да са газирани.

За да имат ефект мерките при тях, трябва да се обхванат не само продуктите с кристална захар, но и тези с изкуствени подсладители - иначе едва ли ще овладеем заболеваемостта от хроничните незаразни болести. Ако се тръгне към подмяна на кристалната захар с изкуствени подсладители в продуктите, по-добре да остане захарта - все пак има естествен източник, макар да е фабрично обработена и е източник на празни калории.

Нека обществото да е наясно, че субстанциите, за които говорим, сами по себе си са в допустими граници и са разрешени за употреба. Никой досега обаче не се е наел да коментира какво става, когато имаме свръхконсумация и свръхкомбинация на тези субстанции. Това означава да проследим в динамика какво ще стане с това поколение в следващите 10-15 г.

Натриевият хлорид - готварската сол, е консервант и го има практически навсякъде. Даже през зимата всеки ден ще ядем по 3 пъти повече сол от препоръката на СЗО, която е 5 грама. Българите консумираме по 7-8 г сол на ден, а през зимата - по 15 до 17 г. Това означава, че мерките трябва да се разпрострат
и върху туршиите, киселото зеле и всички консерви, които се правят със "сол на вкус". Те водят до свръхконсумация на сол. Тя прави стената на съдовете чувствителна и при всяка реакция на стрес човек вдига високо кръвно налягане, а това вдига риска от инсулт. В другите страни смъртността от инсулт и инфаркт пада от 15 г., докато у нас неизменно е 65%.

Съмнявам се, че децата ни ще спрат да купуват чипсове и снаксове, ако ние не се информираме и не им предадем това знание. До момента усилията ни за включване на здравословното хранене в учебния процес, насочени към образователните институции, нямат ефект. Имам богат опит с посещения в училища, водих много пъти разговори в МОН в учебните програми да се включи здравословният модел на живот, използвайки опита на развитите страни. Независимо каква професия ще изберат, всички ще искат да са здрави. Половината население на Земята са жени - ако те имат знанията и високата здравна култура, ще направят по-здрави семействата си. Отговориха ми: "Вие искате да пишете учебници..."

Всички сме родители. Нека се обединим в усилията си поколението, децата ни да бъдат здрави. Хранителните навици се оформят от ранния период на детството и юношеството. Вкусът се възпитава - към сладко, солено, но и към здравословни храни.
Що се отнася до скритите съставки в готовите храни - никой от нас няма да ги усети, естествено. Но когато става дума за здраве, с производителите не сме врагове, ние сме от една и съща страна на бариерата. Общата цел на всички ни е поддържането на дълготрайно добро здраве и биотонус, особено за младото поколение. Разумните и навременни мерки за постигането на тази цел имат нужда от широка подкрепа.

проф. Донка Байкова, в.24часа