Обрезание Господне. Св. Василий Велики (Василовден)

/КРОСС/ Обрезание Господне

Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век. Наречен е Христос - Спасител. „Всех Господ обрезание терпит и человеческая прегрешения яко благ обрезует", („Господарят на всички претърпява обрязване и като благ обрязва човешките прегрешения") - ето това е смисълът на днешния църковен празник.

Обрезанието е било установено от Бога и заповядано чрез Авраам на целия избран еврейски народ. То било знак за встъпването му в Завет с Бога, печат върху обещанието му от най-ранна възраст да бъде в неизменно послушание към Него, да Му бъде верен до проливане на кръв; то се извършвало под образа на отсичане на плътските страсти и обрязване на жестокосърдието - така гибелно за Израил и така често каращо го да отстъпва от своя Бог.

И ето нашият Господ, бидейки безгрешен, Сам претърпява обрязване, за да научи да се покоряват на волята Божия нуждаещите се от обрязване сърца, за очистване от множеството грехове, „закона Творец законная исполняет" („законно изпълнявайки закона на Твореца"), така че със Своя пример да покаже, че никой не може да дойде при Бога, освен изпълнявайки закона Господен.

Когато се явил Христос-Истината, изчезнали сенките и образите, отпаднало обрязването. Но изчезнала само сянката, а това, което тя изобразявала, разбира се, останало, тъй като Господ не дошъл да наруши Своя закон, а да го изпълни (Мат. 5:17). И досега чрез светото Кръщение, както чрез обрязването, даваме обет „да се отречем от сатаната и от всичките му дела" и „да се съчетаем с Христа", т.е. да встъпим с Него в тесен, вечен съюз, чийто символ е кръгообразното обикаляне около купела в деня на светото Кръщение. Там се обрязва плътта, като печат на завета, а тук трябва „да се съблече тялото от греховната плът" („совлечся тела греховного плоти"), тоест от всеки грях, който човек е носил и с който е свикнал както с овехтяла дреха...

Св. Василий Велики

Нима Христовите мъченици са били длъжни да запечатат с кръвта си завета на своята вярност към Христос, а ние да имаме право да честваме тяхната победа единствено в пира на житейските наслаждения - ние, заради които се пролива кръвта на Христос и на Неговите свети мъченици? Не трябва ли да бъдем мъченици, ако не с кръвта си, то с „произволението си", като свети Василий, който е смятал за нищо изгнанието, тъмницата, лишаването от имущество (ако при него може да се говори за такова), мъченията и дори смъртта?

Ние, братя, също трябва да проявяваме вярност на съвестта до готовност да пострадаме „дори до кръв", за да можем, подобно на свети Василий, «неработен душевний соблюсти сан», тоест да запазим до мъченичество званието християнин непоробено на светските страсти, а не да отпадаме от Христос при всеки натиск на вражеските страсти върху душата, както на война презрените изменници се предават на врага при най-малка опасност за живота им.

Понеже не само в това се състои обрязването на сърцето, което във Ветхия Завет е било свързано с проливане на кръв - на изповед да представим устен списък или кратко непълно описание на греховете си и да го разкъсаме с ръце, а в това вместо риза да разкъсаме самото си сърце (Иоил. 2:13) със съкрушение и печал, да пролеем макар и сълзи вместо кръв за своите постоянни отстъпения от Христос, изкупил ни със Своята кръв.

Да побързаме прочее, братя, празнуващи явяването на Бога в плът, тъй че нашата преданост на Христа да надмине предаността на еврейския народ към Бога, състояща се от външни дела и думи на праведност на книжниците и фарисеите (макар че често нашата праведност е далече от праведността на последните), защото ако тя не я надмине и ако не запазим от страсти самото си сърце, тогава няма да можем да влезем в Царството Небесно (Мат. 5:20).